Язовир "Пчелина"
  • Шмайзеро и Пешо от Перник се увековечиха върху стенописи от 15-и век, Богородица е с избодени очи

 

Шлеверо и Шмайзеро от Перник, градският им Пешо, Манол, семейство Костови и още дузина знайни и незнайни посетители са издълбали имената си върху православен храм на 670 години. И не само това. Богородица е с избодени очи. Стенописите са тотално увредени. От тях не може да се види почти нищо, но за сметка на това ясно се вижда надписът „Само Левски”. Това е гледката в храма „Свети Йоан Летни”, издигащ се на скалистия бряг над язовир „Пчелина”. Според преданията параклисът е построен през 1350 г. Тази дата е издълбана и на прага на храма. Специалисти датират стенописите към 15.-16. век. Според проф. Димитрона Митова-Джонова изображенията са едно от редките произведения на средновековната българска живопис, дело на местни, югозападни зографски школи. Но други „специалисти” като Перо например са се увековечили още през 60-те години на 20-и век. Смята се, че

църквата е изоставена в края на 1940 година.

Каменните плочи на покрива са били съборени, вследствие на което дъждовете се просмуквали през свода и стенописите започнали да падат. Видно е, че до наши дни са оцелели много малко стенописи, но със следи от вандалско поругаване. От изображенията най-добре е запазено това на Богородица Ширшая Небес в апсидата, но то, както вече стана дума, е „ослепено”.

Като изключим чисто вандалския акт, за светците с избодени очи има няколко обяснения. Едно от тях е, че суеверни жени избождат очите на светците или замазват лицата им, защото вярвали, че това ще им помогне да забременеят. Според други става въпрос за народен обичай, според който по този начин може да се помогне на слепци да прогледнат. Турци също избождали очите на светците, когато плячкосвали селища и опожарявали черквите, защото се страхували да не ги настигне някакво наказание.

Храмът не се заключва, всеки може да бутне портата и да влезе. Оставен е на съвестта на хората. Все пак има и малко препоръки – пазете чисто, не местете иконите, не палете свещи в нишите, не посягайте.

Местните хора разказват една легенда, свързана с храма. В миналото момче е решило да катурне камък от входа на черквата по склона към река Струма още във времето, когато язовирът не бил построен. Веднага след това

момчето изчезнало безследно.

Когато негови близки намерили камъка и го върнали на мястото му, тялото на момчето изплувало от водата, за да бъде погребано според обичаите. Според друго поверие, в района със своя кон преминал Крали Марко. Конят оставил отпечатък от подковата си върху една огромна скала, голяма част от която сега се намира под водата на язовира.

Гледката от храма към водната шир обаче е като пощенска картичка. Има и пейка и ако поседнете, просто ще се изгубите в небе, облаци и вода. Толкова е красиво и отпускащо, че всички лоши мисли и тревоги ще се изпарят. През почивните дни мястото е доста посещавано от туристи, но ако държите на уединението – има и спокойни мигове. Важно е да уловите момента.

А докато си седите и сетивата ви се наслаждават на природата – добре е да знаете, че язовир „Пчелина” е построен през 60-те-70-те години на 20-и век. В онези времена е служил за утайник на  река Струма, защото Перник я е замърсявал и гърците постоянно се оплаквали, че на тяхна територия се влива мръсна вода. На дъното на язовира са натрупани големи количества утайки, дълбочината му е около 18 метра.

Още от древни времена на мястото на сегашния язовир имало село на име Пчелинци. Заради строежа на съоръжението

местните хора били изселени в Радомир

и околните села. Под водата останали десетки изоставени къщи. Говори се, че от селото оцелели единствено училището, гробището и черквата. Официално селото е заличено с указ от 20 януари 1978 г. Иначе всеки, който е стигнал до язовира и до храма, остава очарован и в същото време разочарован. „Страхотно място, дано да се запази още дълго време. Много ни зареди”, казаха семейство Богданови. „Нека хората бъдем добри и да не пишем имената си по иконите”, каза Силвия Лазарова от Перник. Катя също сподели, че мястото е много зареждащо, но вандалските набези оставят чувство на горчивина. Ивайло и Рая са категорични:

„Едно от най-красивите места в България”.

Как обаче да стигнем до язовира, и то от страната на храма. След като излезем от Радомир, отминаваме стадиона и излизаме на път със слънчогледови ниви от двете страни и автобусни спирки от едно време. Навлизаме в село Прибой, подминаваме го и се насочваме надясно към село Поцърненци. Прекосяваме го и излизаме на тесен асфалтов път, който постепенно става черен. Ще минете през няколко махали, а накрая оставете някъде колата, защото е време да повървите. Има туристи, които стигат до храма с атевета, но въпреки адреналина от голямата машина по-вълнуващо е да стигнете пеш до храма. Параклисът се вижда отдалече, а постепенно пред очите ви ще се открият и водите на язовира.

 

Силвия БОРИСОВА