-
Зам.-кметът на Симитли Евгения Георгиева връчи на съставителите на книгата поздравителен адрес от името на кмета
-
Баба Катя: Това, което знаех – предадох на бъдещите поколения
Книгата „Стародавни и живи“ вече е факт и тя бе представена официално. Книгата за всичко онова, което са правили на празниците нашите баби, за обичаите, красивата обредна култура от региона на село Брежани, за онова, което е предавано и е останало живо и днес и продължава да се предава.
Книгата бе представена в Благоевград, между експозицията на Регионален исторически музей. Тя представя традициите на симитлийското село Брежани, описани на български и английски език. Създадено е от Сдружение „Хора и традиции” чрез финансиране по програмата „Културно наследство”, Модул „Съхранение и популяризиране на културното наследство” на Национален фонд „Култура” и с подкрепата на Югозападно държавно предприятие.
Основните автори на книгата са председателят на сдружението Румяна Панова и зам.-председателят Снежана Стоименова, както и хората от село Брежани. Научен консултант е фолклористът проф. Костадин Динчев. Преводът на английски е дело на Красимира Тупузова, а дизайнът и печатът се реализирани от инж. Венцислав Стоянов. Снимките, изобразени в цветната книга, са направени от Любен Митков, Вилимир Александров и Снежана Стоименова.
Д-р Румяна Панова, председател на Сдружение „Хора и традиции”, сподели, че представянето на тази книга е празник както за нея, така и за всички, които са взели участие в нейното съставяне. „На корицата на книгата пише, че авторите сме ние със Снежана, но всъщност истинските автори на книгата са хората от Брежани. Нашата работа бе да съберем това, което е в техните глави, и да го представим на вас, читателите, по един прекрасен начин”, допълни още тя.
От своя страна зам.-председателят Снежана Стоименова изтъкна, че за съставянето на книгата са помогнали не само жителите на село Брежани, но и хората от Ракитна и Полето. „Всички вие предадохте на нас и на идните поколения спомена за миналото, което да оставим за бъдещето. Тази книга е „родена” от паметта на хората, които носят в себе си традициите, които носят българщината, с които заедно сътворихме книга, която ще остане завинаги и в бъдещето за поколенията”, почерта тя.
Научният ръководител проф. д-р Костадин Динчев пък определи книгата като неръкотворен паметник за село Брежани.
На събитието бе и директорът на Благоевградския исторически музей д-р Кирил Алексиев, който посочи, че от страна на културния институт е дадена морална подкрепа, а по-голяма помощ на съставителите е оказал етнографът на музея Румяна Хаджиева.
Кметът на община Симитли Апостол Апостолов нямаше възможността да присъства поради важен служебен ангажимент в София, но зам.-кметът Евгения Георгиева връчи на съставителите на книгата поздравителен адрес от негово име. В част от текста се казва: „Втората ви уникална книга „Стародавни и живи. Традиции от Брежани” е в ръцете ни. Няма българско сърце, което да не трепне, разлиствайки страниците”. На представянето присъства още и кметът на Брежани Благой Стефанов.
Самата Евгения Георгиева заяви, че за ръководството на община Симитли такива събития са особено важни, защото във времената, в които живеем, винаги има място за духовност.
Баба Катя коментира, че в книгата е предала своите спомени за обичаите, които е запомнила от своята майка, баба и по-големите й сестри. „Това, което знаех – предадох на бъдещите поколения”, категорична бе тя.
Позицията на младото поколение представи Христина Пенчева. „За нас, децата на Брежани, беше много голямо щастие да участваме в съставянето на книгата. Тя ще ни послужи най-вече на нас, защото след време традициите ще се загубят, но ние трябва да ги знаем”, категорична бе тя.
А преводачът Красимира Тупузова заяви, че с голямо удоволствие е правила всички преводи. Тя допълни, че още преди издаването й книгата вече се е чакала с голямо нетърпение от нейна приятелка от Америка, така че в най-скоро време едно издание от нея ще бъде изпратено натам.
Освен памет, според Снежана Стоименова и Румяна Панова, тази книга е още трепет, тя е бъдеще, тя е любов. Тя ни напомня за неща, които с времето почват да се забравят. Тя е споменът за едни временна, в които семейството е било най-важното нещо. Тя идва, за да ни напомни, че без минало нямаме бъдеще, а без истинските, автентичните обичаи и традиции няма да го има българския народ.
