Ан е на­ша­та по­мощ­нич­ка и съ­вет­нич­ка в жи­тейс­ки­те си­ту­а­ции. Има ли проб­лем – тя е го­то­ва да по­мог­не със съ­вет. Как да пос­тиг­нем вът­ре­шен мир и да пре­о­до­ле­ем тру­ден мо­мент? Как да се на­у­чим на тър­пе­ние и как да се спра­вим с из­пи­та­ни­я­та, ко­и­то ни под­на­ся жи­во­тът? Ко­га­то се ко­ле­ба­ем как­во ре­ше­ние да взе­мем – Ан е нас­ре­ща.
Го­то­ви сме да спо­де­лим ней­на­та мъд­рост с вас – на­ши­те чи­та­те­ли. По­пи­тай­те Ан и тя ще ви по­со­чи вер­ния път.
Ан ще от­го­во­ри на всич­ки въп­ро­си и проб­ле­ми, ко­и­то въл­ну­ват чи­та­те­ли­те на “Вя­ра”. Пи­ше­те ни на имейл balgarkanews@gmail.com за руб­ри­ка­та “Скъпа Ан”

Скъпа Ан,

Омъжена съм от 14 години, имам десетгодишна дъщеря. Отношенията ми със съпруга ми са много лоши още от времето, когато бях бременна. Той директно ми заявяваше, че не ме харесва като жена, че не се интересува от мен и единственото, заради което съм му нужна, е, за да поддържам дома и да готвя. Знаех за връзките му с други жени, но нищо не можех да направя. Детето ни имаше много сериозен здравословен проблем и покрай страховете ни за нея и животоспасяващото й лечение ние сякаш се сближихме. Когато с Божията помощ дъщеря ни оздравя, той отново се отдалечи. Започна да пие, скандалите и побоите станаха нещо обичайно. Преди една година поиска развод и аз се съгласих. Изтеглих кредит, купих си жилище и се пренесох там. Разводът приключи и той ми каза, че не ме обича и никога не ме е обичал, но ми предлага да запазя фамилията си и да се върна при него, за да живеем заедно за пред хората и пред детето. Аз приех и въпреки че вече не сме съпруг и съпруга, аз продължавам да се грижа за домакинството. Родителите ми не одобряват това, че се върнах при него и живея „фиктивен” брачен живот. Дъщеря ми обаче заплашва, че ако се разделя с баща й, ще посегне на живота си. Не знам какво да направя. Искам да се махна, но се страхувам да остана сама, страхувам се и от реакцията на детето ми. Какво да направя?

Л.И.

Скъпа Л.И.,

Вие разкривате в писмото си няколко проблема и аз искам да започна отговора си с този, който ме докосна най-силно – насилието, на което сте подложена. Не знам дали го осъзнавате, защото голяма част от жените, които преживяват насилие, са склонни да оправдаят насилника, вменявайки вина на себе си. Всъщност насилническото поведение е начинът, по който Вашият партньор упражнява контрол върху Вас. Освен физическото посегателство, словесните заплахи са допълнително предупреждение, което да Ви напомня, че можете отново да бъдете наранена физически. Така той затвърждава своето контролиращо поведение и Вие сте готова да направите това, което той иска от Вас. Ето защо фактът, че сте приели да се върнете при вече бившия си съпруг и да играете ролята на щастлива съпруга пред детето ви и пред всички заобикалящи ви хора, не е необичаен. Освен страха да останете сама и да не му се подчините, със сигурност Ви движи и надеждата, че той може да се промени. Това е често срещан начин на мислене при хората, преживели насилие.

Моля Ви, осъзнайте, че насилието е проява на слабостта и страховете на бившия Ви съпруг. Вашето поведение винаги ще го дразни. Дори и да бъдете покорна и съгласяваща се с всичко, което иска, това също може да се превърне в повод за раздразнение. Освен това ще затвърди усещането му, че всичко му е позволено. А това може да го провокира в един бъдещ момент да Ви посегне по начин, който да застраши живота Ви.

Съветвам Ви да си отговорите защо толкова дълго сте търпяла насилието и унижението от негова страна. Замислете се и как можете да започнете живота си без него. Изправете се срещу страховете си и осъзнайте, че имате право да бъдете здрава, щастлива и уважавана жена.

Вторият проблем, за който пишете, е отношението на дъщеря Ви към евентуалната ви раздяла с мъжа Ви. Осъзнайте, че насилието е много травматично за детето, което го наблюдава. Въпреки че звучи абсурдно, вероятността когато порасне дъщеря Ви да намери партньор, който да има поведението на баща й, е много голяма. Още по-голяма е вероятността в такава ситуация тя да има поведението, което имате Вие сега, т.е. да игнорира проблема, да се прави, че всичко е наред. Разговаряйте с нея, без да нападате баща й и без да споделяте проблемите, които има между вас. Просто й обяснете, че и двамата имате нужда да се разделите, защото не сте щастливи заедно, но че тя може да разчита напълно и на двама ви. Покажете й цялата си обич и подкрепа, накарайте я да разбере, че и двамата винаги ще бъдете до нея, когато тя има нужда от това. И същевременно й обяснете, че Вие имате право да промените живота си.

Знам, че ще Ви бъде трудно, защото ще трябва да се справяте със страховете си, с гнева, който таите в себе си, със срама, че сте се провалила. Предлагам Ви да ги замените с надежда за по-добър живот. Вие го заслужавате! Няма да бъде лесно и ако е необходимо, потърсете специалист, който да Ви помогне. Той може да работи и с дъщеря Ви и да й помогне да приеме новата ситуация в живота й. Да бъдете отговорна майка, не означава да останете в брак, изпълнен с насилие и унижения само заради детето си. Да бъдете отговорна майка, означава да покажете на дъщеря си как да бъде щастлива, как да се справя с трудностите  и да намира сила да продължи напред. Най-добрият начин да я научите на всичко това е чрез личния Ви пример.

Скъпа Л.И.,

Пожелавам Ви сила и вяра в доброто. Животът е скъпоценен дар, не го пропилявайте напразно. Изпълнете сърцето си с любов – към себе си и към хората, които Ви обичат. Простете на бившия си съпруг с разбирането, че неговите собствени страхове и емоционални травми го тласкат към такъв тип поведение. И продължете напред…

С уважение: Ан