ЗАБРАВЕНИ МЕСТА: Изчезващото Циклово

Възможно ли е един час ходене пеша да ни дели от безвремието?  От място – което е толкова тихо, че чак е страшно. В Бобошевския край е възможно. Застинало в миналото и превзето от разрухата.

Така ни посреща Циклово. Бобошевското село от години е обезлюдено, но все още съществува на картата. Извисява се на 799 метра надморска височина пред погледа на Поглед планина. Отвсякъде е обгърнато от хълмове и до него се стига по типичен горски път. До Циклово водят няколко пътя, но ако тръгнете от Висока могила пеша, ще стигнете до изоставеното село за около 1 час. Разстоянието е 4-5 километра. Ходенето си струва, защото Циклово е друг свят.

Указателни табели няма. Както минавате през гората, изведнъж в далечината ще се покажат старите покриви на разпадащи се къщи. Улици отдавна няма. Но в която и посока да хванете, все ще се натъкнете на изоставени дворове. Една къща обаче се отличава. Тя е нова, голяма и добре поддържана. В нея е живяла баба Горица – последният жител на Циклово. Възрастната жена е починала преди няколко месеца. Отглеждала е голямо стадо животни и се е грижила за няколко градини. След като се споминала, там останали да живеят двамата й помощници във фермерството, но все едно от тях няма и следа. Наоколо царува невероятна тишина, дори вятърът не смее да вдига шум.

Точно до къщата на Горица се издига параклисът „Св. Илия”. Отключено е. Вътре се поддържана невероятна чистота и всеки, който желае, може да си запали свещ за здраве и да остави дарение. Параклисът е нов, построен е преди няколко години след съновидение. Според разказите, покойният вече жител на Циклово Иван Игнатов сънувал, че храмът трябва да се изгради върху старо оброчище, близо до извора в центъра на селото. Така и станало. Докато била жива, Горица посрещала в селото десетки гости за празника на свети пророк Илия. Но сега е трудно да си представим глъчка на това пусто място.

Малко е зловещо как сред развалините стърчи ръждясала детска люлка. По-нататък на пътя е захвърлена ненужна вече вана. Портите са обрасли в растителност, а къщите с дупки в стените, едва се държат. Повечето прозорци са изпочупени и любопитните могат да надникнат. Стаите сякаш са застинали във времето. Циганската печка, скринът, опушените стени и онази специфична миризма на старост са си там, но хората отдавна ги няма.

Ето така изглежда едно от многото изоставени български села. И тъжно, и интересно, и безнадеждно, и утешаващо. Докато баба Горица е била жива, е казвала, че не иска и да чуе за града, след като в Циклово разполага с цялото спокойствие на света.

Кметът на Висока могила Огнян Велков разказа пред „Вяра” за двамата странници, които са намерили пристан в Циклово. „В момента там живеят двама души – единият е от Благоевград, другият от Северна България. В Циклово гледат говеда. Собственичката на стадото почина, но синът й идва от София – събота, неделя – за да поддържа нещата. Хляб до там не се кара, затова той, като идва, им носи храна и други продукти.

Двамата живеят в хубавата къща, там са настанени. Бабата, докато беше жива, им готвеше и се грижеше за тях. Ако имат нужда от нещо, идват до Висока могила да си купят ракия примерно.

Единия го познавам, другия – не. А и аз не ходя често до там. Циклово се води към моето кметство, посещавал съм го 2-3 пъти – когато имат нещо за решаване, се отзовавам и помагам. Веднъж  имаха проблем с тока, ходих, пуснах го. А те там нямат и проблеми…

Наскоро при мен идваха наследници, които искаха да извадят удостоверение за наследство от Циклово, млади хора, които не познавам. Селото се обезлюди отпреди 15 години и повече”, разказа кметът на Висока могила.

Силвия БОРИСОВА