Уважаеми читатели, на страниците на вестник „Вяра” продължаваме да публикуваме разказите на Милчо Спиров. Той е роден в кюстендилското село Шишковци, като животът му протича между Шишковци, Кюстендил и Дупница.
Сега е на 85-годишна възраст и продължава да обогатява културния и интелектуален живот в Кюстендилския край.
Очакваме и други наши читатели да ни изпратят свои истории и спомени, които да бъдат публикувани на страниците на вестник „Вяра”.
Моето родно село Шишковци с нищо не се отличава от другите села в Кюстендилския край. Приливите и отливите, възходът и падението като плаваща лодка в развълнуван океан се издига до върха на вълните, а не след дълго се спуска по посока към дъното на океана. Това люшкане е дало отражение на селата от нашия край от цветущи и многолюдни да стърчат като неми паметници на едно славно минало.
Но независимо от тази обща характеристика, има нещо отличително, което ми дава основание да бъда щастлив, че съм се родил в този земен рай. Много и най-разнообразни са успехите на моите предци шишковчани. Не отричам успехите и в съседните села, но ако трябва да изброя всички, се страхувам, че ще пропусна някои от тях.
През втората половина на миналия век със задружните усилия на цялото население са построени и
двете напоителни системи – Драговищката и Струмската.
Само тези две напоителни системи са превърнали близо 6 хиляди декара от неполивна в поливна площ, което е дало възможност от екстензивно стопанисване на земята да приеме интензивни форми. Този инженерен проект с усилията и безкористната помощ на шишковчани е дал възможност да се възприеме от много други населени места, но най-бързо и успешно прилагат метода на напоителните системи в Костинброд.
Образователната система е дала основание на местното население да потърси решение с
изграждането на ново учебно заведение,
което да задоволи потребностите на учещата младеж години напред. За построяването на новата сграда се е отзовало цялото население. Бившият народен представител и кмет по това време Андон Виячев подарява на селото два милиона лева. Това е дало основание останалото население безплатно да участва в строежа и подарява строителен материал в зависимост от възможностите си. По този начин е допостроена черквата, гарата с плодохранилище, стадион с плувен басейн, канализацията, водоснабдяване с пречиствателна станция и друго обекти, които са дали нов облик на селото, а на хората – нов морал на мислене. В резултат на това шишковчани повишават своето самочувствие, че със задружни усилия, сплотени и единни, осъществяват всички инициативи бързо и безпрепятствено.
За духовното израстване е допринесъл изключително много
дългогодишният свещеник на селото – поп Стефан,
а в областта на образованието, здравеопазването са допринесли: дългогодишният директор на училището Александър Янев, на когото е предлаган постът министър на просвещението, но той е отказал, предпочитайки да защити интересите на селото и да се отзове на гласуваното му доверие от родители и ученици.
В областта на здравеопазването е допринесъл проф. Стойне Стоянов, д-р Кирил Руменин и др. В областта на театралното изкуство са допринесли Иван Атанасов, Кирил Давидков, Георги Лисичев и още много друго самодейци, които са разнесли славата на драматургията в Шишковци.
Този всестранен напредък в областта на образованието, културата и вярата непрестанно са сплотявали хората помежду си и са допринесли за тяхното духовно богатство. Неслучайно в селото се установява народната поговорка:
„Съседът е по-важен от роднината.“
Затова още от малък съм гледал на съседите като на най-важни хора, от които най-бързо и ефикасно може да получи човек помощ при нужда.
Затова в последните години съм очаквал с нетърпение кой ще унаследи съседната ми къща, така че с новите собственици да изградя добри взаимоотношения. С най-голямо удоволствие трябва да отбележа, че новите собственици на съседната къща са младо, интелигентно и възпитано семейство, което има две прекрасни дечица. Всяка сутрин чакам с нетърпение да се пукне зората, а заедно с ранобудните птици и техните песни през отворения прозорец, който гледа към съседите, да доловя чуруликането и песните на малките деца. Тяхното присъствие, игри и смях ме зареждат с жизнена и творческа енергия.
Присъствието на децата в махалата променя настроението на пенсионерите.
В много случаи техните игри, закачки и песнички ни връщат в нашите детски години и без да щем, се вдетиняваме като съучастници в техния начин на живот. В над 35-годишния ми трудов стаж като учител и директор съм наблюдавал, че в тази симбиоза на съжителство човек се подмладява, укрепва здравословното си състояние и вярата, че животът продължава.
Наблюдавам поведението на родителите, които отделят голямо внимание за възпитанието на децата си – да имат културен начин на поведение с по-възрастните и с връстниците си. Съседите полагат изключителни грижи по всички проблеми в ежедневието на своите деца, така че да станат достойни граждани – образовани, възпитани и трудолюбиви.
Баткото като ученик е прилежен, откроява се със своята сдържаност, не прибързва при решения на задачите. Участва активно в извънкласните форми на учебния процес – в клуба на шахматистите, в тренировки по лека атлетика, има интерес към природо-математическите науки. При зададени въпроси, след обмисляне, отговаря, а не прибързва, така че отговорите му са винаги верни, кратки и точни. Майсторски владее колоезденето.
Отнася се с особена любов и внимание към сестричката си и заедно с нея осъществява занимателни игри.
Сестричката, макар и по-малка от него, осъзнава потребността да бъде послушна, да изпълнява прилежно всички задачи, които й възлагат родителите и баба й. А те се радват на красотата, остроумието и перспективата, която се очертава в нейното израстване. Моята мечта за нея е да бъде лекар, тъй като в нашата махала се нуждаем от такъв специалист.
Това е най-голямата награда и най-скъпо струващата отплата за родителите, когато децата им ги надскочат – възрастово и професионално.
Ако всеки изживява това щастие, то българите ще са най-щастливите хора на света.
Милчо СПИРОВ