В Посетителския център на курорта Паничище днес Дирекция „Национален парк Рила“ стартира информационно-разяснителна кампания с обсъждане на мерките за намаляване на човешкото присъствие в циркуса на Седемте рилски езера на територията на парка. С годините ерозията в този район се увеличава, за да се стигне до ерозирали участъци в размер на 30-40 метра. Към момента тревните съобщества на тези площи са загубени. Директорът на НП „Рила“ Красимир Андонов посочи мерките, които ще бъдат предприети, за да спре този процес. „Ще направим ясно регламентирани пътеки, изградени от скален материал, който да бъде устойчив на големия туристически поток. Ширината ще бъде до 1,60 м с поставени дървени парапети. Туристите ще вървят само по тези пътеки, за да започне процес на възстановяване на тревните площи. Първата и основна задача ще бъде да се възстановят тревистите растения и местните значими видове“. Съгласно проекта материалите, които ще се използват за изграждането на туристическите пътеки, ще  бъдат изнасяни с коне. Полагането на скалния материал ще бъде само и единствено чрез ръчен труд, няма да се използва друга техника. В широкото обсъждане на идейния проект за рехабилитация на туристическите пътеки в циркуса на Седемте рилски езера участваха и представители на Министерството на околната среда и водите, неправителствени организации, местна власт. Любомир Попйорданов, председател на Асоциация „Планини и хора“ и Сдружение на планинските водачи в България: „Туризмът е най-страшният фактор върху природата – натискът, и колкото да е щадящ, той все пак отнема от ресурсите. Трябва да овладеем антропогенния натиск, а не да овладяваме резултатите от човешкото присъствие. Това може да стане чрез радикални и по-меки решения. Радикалните решения са свързани с промени в законите и границите на парка да бъдат до хижа „Пионерска“. Ако има общинска частна гора, тя да се изкупи от държавата. Този път, който се ползва от джиповете, да бъде напълно забранен – държавата има начини да респектира тези хора, включително и да им конфискува джиповете. По-меките мерки са и финансови – трябва да бъде направен достъпът от х. „Пионерска“ до езерата приятен. Има пътеки, които трябва да се подобрят. Цената на лифта да бъде увеличена още веднъж, която да е равна на цената на билета и тези средства да останат в НП „Рила“, за да бъдат използвани от местните органи. Не е мека мярка да ограничим дъновистите, но очевидно те са един изключително тежък фактор. Трябва да се намери решение, защото тяхното присъствие е убийствено за този национален паметник на природата в България. Може би трябва да се помисли как да се ограничи и броят на хората, които се качват към езерата, както е в чужбина – има квоти, съгласно които се изкачват определен брой хора. Всички тези предложения трябва да се обсъдят експертно. Въпросът не е как да компенсираме антропогенния фактор, а как да го ограничим“. Дискусията за мерките за намаляване на антропогенния натиск и степента на еутрофикация в циркуса на Седемте рилски езера са предвидени за изпълнение в рамките на проект „Устойчиво управление на Национален парк „Рила“ – II фаза, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“/БНР