На актуални въпроси от областта на трудовото законодателство отговори дават експерти от Министерството на труда и социалната политика.

 

Бих искал да попитам какъв е размерът на платения годишен отпуск при 4-часов и 2-часов трудов договор?

 

Когато по трудовото правоотношение е договорено между страните непълно работно време, правото и размерът на платен годишен отпуск се установяват по реда на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските. В него е регламентирано, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), където се посочва, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. В случаите, когато работникът или служителят работи не по-малко от половината от законоустановеното за него работно време, има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни за календарната година. В случай че трудовият договор е за 2 часа, трудовият стаж се изчислява по реда на чл. 355 от КТ. Времето, което се признава за трудов стаж, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Размерът на платения годишен отпуск се определя на база времето, което се признава за трудов стаж.

 

Със заповед е отпаднала длъжност от тези, за които е установен ненормиран работен ден. Работникът отказва да подпише допълнително споразумение за тази промяна. Заповедта достатъчно основание ли е за спиране на този вид отпуск?

 

Съгласно чл. 139а от Кодекса на труда (КТ) за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. Мнението ни е, че в описаната от Вас хипотеза, след като работникът изпълнява длъжност, за която не е установен ненормиран работен ден (няма да изпълнява трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време), няма право на отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ.

 

Работя по график при сумирано работно време и бих искал да знам как се изчислява платеният отпуск – дните на платен отпуск участват ли в общия брой часове за месеца, или не? Ако месецът е 21 работни дни и съм отработил 18 и 3 отпуск, достигната ли е месечната продължителност от 21 дни (168) часа?

 

 

 

Независимо от продължителността и начина на изчисляване на работното време (подневно или сумирано) платеният годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда се ползва в работни дни по календар. При определяне на нормата работно време при сумирано изчисляване не се включват дните, през които е ползван платен годишен отпуск.

 

В денонощен търговски обект се работи на две смени. На смяна са повече от един касиер. По време на почивките (обяд, кафе и т.н.) напускат работното си място, като един почива, другият работи и след това се сменят. Трябва ли да се включват почивките в работното време и да се плащат, след като не се хранят на работното си място?

Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време (чл. 151, ал. 3 от КТ). Видно от посочените разпоредби, „почивката за хранене” не влиза в работното време. В случай че самият производствен процес е непрекъснат, но работниците почиват, като се откъсват от работата си (отиват в стаята за почивка например) почивките не се включват в работното време. В чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.

 

Може ли работник или служител да връчи предизвестие за прекратяване на трудовия договор по време на ползването на платен годишен отпуск?

 

Работникът или служителят може да отправи предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 2 Кодекса на труда и по време на ползването на отпуск, независимо от вида на отпуска (платен годишен, неплатен, поради временна неработоспособност и т.н.). Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Работникът или служителят може да оттегли предизвестието си, ако съобщи за това на работодателя преди или едновременно с получаването му. След този момент, до изтичането на срока му предизвестието може да се оттегли само със съгласието на работодателя.

 

Работодател е връчил предизвестие на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор. Може ли работодателят да не спази срока на предизвестието и да прекрати трудовия договор преди изтичането му? Какви са последиците и дължи ли работодателят обезщетение?

 

Работодателят има право да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на връченото от него предизвестие за прекратяване, при което дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 Кодекса на труда). Правото на работодателя да не спази срока на предизвестието не е обвързано със съгласието на работника или служителя, а със задължението му да заплати съответното обезщетение за неспазено предизвестие.