Добросъседските отношения и ЕС – фокус на македонската външна политика

Един от основните приоритети на външната политика на Северна Македония е развитие на добросъседските отношения. В тази връзка недоразуменията с България от последните дни заради българския меморандум, изпратен до държавите – членки на ЕС, трябва да бъдат решени посредством интензивна комуникация както на политическо ниво, така и чрез заседания на смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси. Целият този процес трябва да се развива в рамките на Договора за добросъседство с България, който е основата за преодоляването на различията с нашия съсед, заяви на състоялата се вчера пресконференция министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи. Той представи външнополитическите приоритети на страната, по които ще се работи през следващите четири години, като постави акцент върху добрите отношения със съседите, които „навлизат в нов етап от нашето общо политическо и обществено развитие”.

Той цитира мото, което е използвал в качеството си на вицепремиер по европейските въпроси: „Хубаво е да имаш добри съседи, но истинска победа е, когато те са ти приятели”.

„Днес, след като на практика затворихме или може би по-добре поставихме в рамка всички отворени въпроси със съседите, пред нас се появи предизвикателството да изкачим стълбата на добросъседството, за да отворим възможностите за дълбоко и дългосрочно приятелство“, каза Османи по повод ангажиментите, произтичащи от Договора за добросъседство с България и Договора за стратегическо партньорство с Гърция. Приоритетно през следващия мандат се предвиждат редица конкретни проекти.

Османи изрази увереност, че за България членството на Северна Македония в Евросъюза е стратегически интерес и че съществуващите различия ще бъдат преодолени посредством интензивен диалог и продължаване работата на комисията.

„Винаги, когато има празнина в комуникацията, нещо друго я запълва. Празнината се запълва от недоразумения, предразсъдъци, различни външни влияния и се създава всеки път, когато спрете да общувате. Мисля, че най-важното нещо сега е да се установи интензивна комуникация, за да се запълни празнината, която някой друг би могъл да запълни с друг дневен ред”, подчерта Османи.

В разговор с българския външен министър Екатерина Захариева двамата са се договорили динамиката да стане по-интензивна, да се договорят срещи на възможно най-високо ниво, да продължи работата на комисията и да настояват цялата комуникация, разговорите между двете страни и преодоляването на различия да бъдат в рамките на инструментите, предвидени в Договора за добросъседство.

Според Османи, българският меморандум се отклонява от принципите, залегнали в Договора за приятелство, чиято цел беше именно създаването на рамка, на инструменти, посредством които да бъдат преодолени съществуващите от десетилетия различия между двете държави.

Той заяви, че не трябва да се позволява подобно отстъпление от създадената рамка да отклони вниманието на страната и да я извади напълно от „важния мост, който сме изградили”, съобщава МИА.

С цел изграждане на добросъседство се планира откриване на шест нови гранични пункта със съседни държави, създаване на офиси за младежко сътрудничество между страната и Гърция, които ще позволят обмяна на опит и свързване на младите хора от двете страни, както и силен ангажимент за съществен принос в Берлинския процес като проект, който ще бъде реализиран през първите 100 дни от новото правителство в рамките на съвместното съпредседателство на срещата на върха в София на 10 ноември.

Османи подчерта, че в региона все още има отворени въпроси, които засягат всички и са важен международен приоритет, особено за партньорските държави. В тази връзка е предвидено създаването на македонска инициатива – Регионален център за диалог, т.нар. Форум Преспа, който ще бъде платформа за добросъседство и решаване на двустранни въпроси, както и място, от което ще произтичат нови инициативи за регионално сътрудничество.

Македонският първи дипломат подчерта, че страната има ангажимент да започне процес на дебалканизация, като основен приоритет е интегрирането в ЕС.

Външнополитическите приоритети през следващите 4 години включват финализиране на преговорите с Европейския съюз и установяването на система за водене на политически преговори в съответствие с новата методология.

Предвижда се първата междуправителствена конференция, която поставя началото на преговорите с ЕС, да се проведе през декември, като македонските власти смятат, че българският меморандум не би следвало да се отрази на този процес, за който самата България даде зелена светлина през март.

Фокусът на външната политика през следващите четири години ще бъде участието в регионалната стабилност като искрен и стабилен партньор на САЩ и ЕС, съживяването и укрепването на икономическата дипломация в съответствие с икономическите приоритети на правителството и включването на диаспората и активната подкрепа на мултилатерализма, засилване на присъствието в многостранни организации като принос за световната стабилност и изграждане на международната позиция и репутация на Република Северна Македония. /БГНЕС