Десетки сведоха глава на гроба на големия български художник в село Шишковци
Навършиха се 60 години от смъртта на големия български художник Владимир Димитров-Майстора. Той е роден на 1 февруари 1882 г. в село Фролош, а умира на 29 септември в София, но гробът му е в кюстендилското село Шишковци. По този повод с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит днес на гроба на твореца бе отслужена панихида от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение с архимандрит Исаак, архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия и духовници.
На събитието присъстваха десетки жители на селото и Кюстендилски регион, сред които кметът на общината Петър Паунов, зам.-кметовете Росица Плачкова и Светослав Василев.
След панихидата присъстващите поднесоха венци и цвета на гроба на Майстора.
Именитият художник се ражда в кюстендилското село Фролош в семейството на потомствени свещеници на 1 февруари 1882 г. От 1889 до 1903 г. със семейството си живее в Кюстендил, но поради недоимъка вкъщи напуска училище, за да работи. През времето 1898-1903, когато е писар в Окръжния кюстендилски съд, дружи с будни и интелектуално настроени младежи от града. През 1903 г. подрежда първата си самостоятелна изложба с рисунки в Педагогическото училище в Кюстендил, след която с финансовата подкрепа на съдия Никола Чехларов и негови колеги се записва в Държавното рисувално училище (Художествената академия) в София.
От 1903 до 1910 г. учи и се дипломира в Художествената академия. Заради открояващия го талант получава от колегите си прозвището Майстора. В студентските години посещава Москва, Одеса, Киев, Петербург и Венецианското биенале, както и Рим, Флоренция, Венеция, Неапол.
В периода 1911-1918 г. работи като учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов. Първи стъпки в осмислянето на живописта и промяната на цвета под въздействието на светлината на открито.
Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като военен художник. Създава внушителен цикъл рисунки и акварели с мотиви от войнишкия живот. Излага в българския раздел на изложбата на съюзническите армии, състояла се през 1916 – 1917 в Берлин и Виена.
През 1918-а напуска Свищов и се връща в родния Кюстендилски край. През 1919 г. работи като учител в София. Урежда самостоятелна изложба съвместно с братовчед си Никола Георгиев в Галерията на ул. „Аксаков”.
През 1922 г. подрежда самостоятелна изложба в „Манежа”, София. Показва едни от първите си акварели и маслени платна от циклите „Жътва”, „Моми”, композиции на родната тематика, с които се включва в движението за родно изкуство, характеризиращо българското изкуство в тези години. Модерната критика вижда в тях безспорна дарба и оригинален пластичен език.
По инициатива на българския художник Борис Георгиев пребивава в Италия. Рисува официални портрети, за да се издържа. Създава цикъл тушови рисунки от Рим. Участва с 21 от тях в Изложба на римските художници. Установява контакт с американския колекционер Джон Оливър Крейн, за когото работи и срещу споразумение за издръжка предава, по собствени думи, повече от 200 произведения – рисунки, акварели, маслени платна. Част от тези работи през 70-те и 80-те години на 20-и в. са върнати в България в колекциите на Националната художествена галерия в София и Галерията в Кюстендил. От март до май 1924 г. пребивава в Ню Йорк, САЩ.
От 1924 до есента на 1926 г. живее и твори в с. Шишковци. Рисува сюжети на родна тематика. По същото време прави самостоятелна изложба в Художествената академия в София. Рисува в Сиракуза на о-в Сицилия, на връщане минава през Рим. През май показва творбите си от Цариград и Сиракуза в импровизирана изложба в дома на братовчед си Павел Георгиев в София. Акварелите от станалия прочут „Цариградски цикъл” силно впечатляват модерно мислещата публика с експресивния си изказ, непознат до онзи момент в българската живопис.
През 1928 г. прекратява договора с Джон Крейн.
От 1930 до 1950 г. работи като художник към Министерството на народното просвещение. Установява се в родния край и до 1945 г. живее в кюстендилското село Шишковци. Рисува активно из селата Дивля, Калотинци, Земен, Раждавица и други в околността. Създава големи цикли с платна, рисунки и акварели, свързани с българската природа и с облика и живота на хората от народа. Моделите му са конкретни лица от кюстендилските села като Стана Гогова от Раждавица, дядо Стойне от Дивля, Стания от Калотинци, Тодорка Вишнярска (Каменова) от Шишковци и много други. Чрез идеализацията на образа художникът внушава представата си за нравствената красота на човека. Както във фигуралните си композиции, така и в сериите с пейзажи и плодове той търси измеренията на космичното универсално. Платната с жътвари, мадони, моми от 30-те години на 20-и в., които създава през тези години, са основна доминанта в неговото творчество.
Урежда самостоятелни изложби в София, в които представя своята зряла живопис.
На 6 август 1944-а в сградата на джамията (някога православен храм “Св. Неделя”) в Кюстендил се открива Историческият музей и постоянна експозиция с картини на Майстора. Поставено е началото на художествената галерия в града, носеща името на художника и която днес притежава най-голямата в страната колекция от негови платна, рисунки и акварели.
От 1945-а до 1960-а живее в София. Делегат е на Световния съвет на мира във Варшава (1948), Париж (1949) и Лондон (1950). Носител е на най-високите държавни отличия за принос към българската култура. През целия си творчески път има редица самостоятелни изяви и участия в общи художествени изложби. Откроява се като една от големите и значими фигури в българското изкуство.
Умира през 1960-а, на 29 септември в София. През 1972 г. гробът му е пренесен от София в Шишковци – селото, трайно свързано с живота и творчеството на Майстора и в което до днес споменът за обичания художник е жив. Къщата, в която е живял, е превърната в музей.
По време на националното честване по случай 100-годишния юбилей от рождението на Майстора Съюзът на българските художници учредява награда за живопис на негово име.
След 2002-ра община Кюстендил организира международни пленери на името на Майстора, чиито издания се провеждат всяка година.
