От днес Българската народна банка влиза в тясно сътрудничество с Европейската централна банка.

От своя страна ЕЦБ поема директния надзор върху пет български банки – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Юробанк България (Пощенска банка) и Райфайзенбанк България.

ЕЦБ ще отговаря и за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции.

Радослав Миленков – подуправител, ръководещ “Банков надзор”, ще бъде представителят на БНБ в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.

Тясното сътрудничество с европейските банкови институции бе поставено като условие за влизане на страната ни в обменно-курсовия механизъм ERM2, наричан още чакалнята за еврозоната. България влезе в чакалнята през юли т.г., след като бе преодоляно последното препятствие – увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка. Това стана, след като държавната Българска банка за развитие придоби 18.35% от капитала на ПИБ за 140  млн. лв., а още 7.87% бяха купени от Valea Foundation на чешкия бизнесмен Карел Комарек.

Влизането на държавата в ПИБ предизвика спорове. Днес създадената временна парламентарна комисия за изясняване на участието на държавната ББР в увеличаването на капитала на търговската банка се събира за първи път. Очаква се на нея да бъде изслушан представител на икономическото министерство, което е принципал на държавната банка.

Най-оптимистичният срок за влизането на България в еврозоната е 2023 или 2024 г. /СЕГА