• Интересни истории за местностите по пътя разказа кметът на дупнишкото село Кирил Огненски

Бистришкият водопад е едно от най-красивите места в  Дупнишко. До природната забележителност се стига по приятна екопътека, която започва от паркинга в дупнишкото село Бистрица. Наш водач към водопада е кметът на селото Кирил Огненски. Той ни разказа, че Бистришкият водопад е 36-метров.  Между първия и втория пад има скала, на която често туристите се качват, за да си правят снимки. През пролетта е изключително пълноводен, лятото е рай за туристите. Има изграден дървен мост с площадка, откъдето посетителите могат да наблюдават падащите буйни води, разбиващи се в скалите.

До Самоковището туристите могат да се изкачат лесно и без много усилия. По екопътеката са изградени 13 места за отдих, беседки за пикник, огнища, пейки и маси на открито за посетителите. Интересно е да разберем откъде идва името на местността. Някога, за да не слизат постоянно до селото, за да си коват инструментите, хората си направили своеобразна ковачница и за целта използвали силата на водата. Оттам произлиза и името на местността Самоковището. На това място някога е имало и павилиони за работниците. До 1956 година пътят е стигал до Бистришкия водопад, след което е изграден път до Самоковището с оглед на това, че там е имало машина за добиване на павета, първоначално ръчна, а по-късно и машина за грубото им оформяне. Всички павета по улиците в Дупница са от тази местност, както и на бул. „Цар Борис Трети” в София, разбрахме по време на похода ни до Бистришкия водопад.

„Знае се, че рилският гранит е възможно най-здравият и затова е бил предпочитан от тогавашните строители. Това са исторически и доказани факти“, категоричен е Огненски.

Стигаме до местността Дяволската воденица, която е позната и като Дяволската бара. Там има изградени беседки за почивка. Името на местността идва от легендата за страшни създания, наподобяващи дяволи, които се привиждали на местните жители.  Следва местността Софраджик. Разбираме, че има разногласия за произхода на името й, защото като „софа“ в превод от турски означава тераса, а другият вариант идва от думата „софра“, или маса. Местно поверие гласи, че по време на турското робство беят от Дупнишка околия е обичал да отпочива там по време на обиколките си. Наглеждал е имотите си в района, а неговите слуги са сервирали обяд на Софраджик.

Днес има изграден заслон. Разбираме, че на два пъти е опожаряван поради небрежност от недобросъвестни хора, посетили райското кътче. А наоколо е пълно с гледки, които спират дъха. Погледът стига до четири планини – Конявската с изградената телевизионна кула върху един от нейните върхове, Верила, Осоговската и Витоша.

От местността Софраджик се вижда цялото село Бистрица, голяма част от Дупница, а при добро време без мараня се забелязват в далечината части от язовир „Дяково“, Бобов дол, Радомир, дори Кюстендил. Пред погледа изникват и повечето от дупнишките села – Самораново, Яхиново, Червен брег, Крайници. Вижда се и местността Адилица, която е в близост до водоема на село Бистрица. Адилица е името на туркиня, която е живяла в село Бистрица. След Освобождението всички турци напускат околията, като повечето са продали имотите си. Остава само туркинята, която била овдовяла и останала самотна майка, тя решила да не продава нивите си, а да ги дари на местните. В нейна чест жителите нарекли мястото Адилица.

Кирил Огненски сподели, че дядо му обичал много планината и  голяма част от времето си е прекарвал там. През далечната 1973 г. един ден решил да се поразходи. Минал прехода си, както всеки ден. Но заваляло пороен дъжд, той бил от другата страна на реката. Тогава нямало изграден мост и той не успял да я премине. Наложило се да пренощува там, било много влажно и студено, премръзнал от студ, бил мокър до кости. Вследствие на това се разболял от тежка пневмония и не след дълго починал, разказа Огненски. Той призна още, че едно от най-любимите  му места е Валога. Интересно е, че преди години той се натъкнал на борче във формата на кръст. Дръвчето било около метър високо и изглеждало като идеален християнски символ. За съжаление било отрязано, но Кирил Огненски успял да направи снимки. Малко след като се натъкнал на необичайното борче, кметът започнал често да сънува свои покойни приятели. Затова решил да постави параклисче на мястото, което днес е факт.

Драгомира ЙОРДАНОВА

1 коментар

  1. Такива шопки има и по саморановската и по овчарченската река ама нали местните големци накупиха имоти по Бистрица и сега лашкат кметчето да рекламира СМЕШКИ

Comments are closed.