Светът на Мили: Личностно развитие

Добре дошли в рубриката “Светът на Мили”. Днес е специален ден, защото съм ви подготвила статия, която ще ви вдъхнови да бъдете с една идея още по-добри, смирени и щастливи. Ще си говорим за личностно и емоционално развитие. И ще ви покажа как животът може да се подобри към по-добро от скалата от 0 до 100.  Всъщност имам един въпрос към вас. Защо човек трябва да се замисля върху своето емоционално и психично състояние? Отговорът е очевиден. Сигурна съм, че и вие го знаете, но поради динамичния начин на живот, не сте му обърнали нужното внимание. Сега ще ви разкажа част от моята история по темата и след това ще очаквам от вас обратна връзка на моя инстаграм: millygatseva или на имейл:milly38@mail.bg, ако имате  допълнителни въпроси. С радост ще ви бъда полезна.

Милица Гацева

Да започваме!

И така, вярвате или не, драги читатели, преди време бях едно много диво и лудо момиче, бунтарка. Както почти всички тийнейджърки. Бях истерична, ревлива, ревнива, агресивна. Бях зло! Дявол! Ужас! Дори си се представях като лирически герой в страшната поема на Гео Милев “Септември”. Ако не сте я чели или не я помните, прочетете я отново. И ще разберете какво имам предвид. Там ще усетите духа на бунт, зло, страх, гняв. Типични мои, но вече бивши състояния. Заради моя характер губих много приятели. Имах проблеми с оценките. Понякога имах проблеми с моя клас, въпреки че бях попаднала на добри съученици. В очите им бях много странна. Учителите също не ме харесваха. Е, освен преподавателката по физическо възпитание и спорт. В нейните часове винаги използвах времето за кардио-тренировка, вместо да играя волейбол с класа. Бях си самодостатъчна!

Да! Да, да, да, колкото и да не ви се вярва, аз бях лоша. И имам смелостта да го споделя с вас, мили мои читатели. Защото, ако не беше този мой предишен образ, аз нямаше да открия какъв прекрасен човек съм всъщност. Но кое точно се промени по пътя  от „непослушното момиче” в готината Мили?

Промяната към по-добрата ми „версия“ започна в мига, в който завърших училище. Заминах за град София и започнах да се грижа сама за себе си. Годината беше 2016-а. Ах, тази година! Повечето студенти от еуфория бързаха да посетят всички известни клубове и дискотеки. Да опитат нов вид адреналин, който е под формата на “наркотик”, и да се отдадат на така наречения “студентски живот”. Но аз поех по друг път. По-труден, но славен. Започнах да търся работа и да си поставям цели. Исках да бъда независима. Исках на 24 години да имам стаж, да бъда компетентна и образована. А не както повечето  хора на тази възраст – тепърва да се развиват, защото предишните години са им били запълнени със забавления. Разбира се, не всички са такива, заради това подчертавам  “повечето”. Тогава усетих първата ми стъпка към промяната – вече бях целеустремена. Знаех какво исках. През следващите четири години срещнах следните ситуации:

  • Унижение, ниска оценка от работодател, уволнение, безпаричие, глад, празни джобове и разбито сърце.

Тези усещания познати ли са ви? На мен са ми до болка познати. Не исках да споделям проблемите си с моите родители, защото исках винаги сама да се справям. И успях! Успях да се превърна в това, което съм днес:

Упорита, вярваща в себе си, обичаща, позитивна и ценяща всичко, което има. Като по-малка към всеки един проблем подхождах с истерия, гняв, паник атаки, сълзи, богато лошо въображение. А сега няма проблем, който да ме изплаши. Питате се как става това? Да нямаш страх от проблемите си. Как го правя ли? И тук отговорът ми ще ви впечатли – ами  просто съм спокойна! Първото мое правило, за да овладея проблема, е, че всеки проблем реално НЕ Е проблем! Това е просто една трудна ситуация, за която ВИНАГИ има решение. От нас се изисква да не се панираме, да не крещим и да не изпадаме в излишни емоции. Защото това довежда до грешни решения. Макар и да ви е трудно, трябва да овладеете изкуството да останете безпристрастни към лошата ситуация, за да можете да запазите психическото ви здраве. За да вземете адекватно решение, свържете се с първите трима човека, които ви обичат и държат на вас. Споделете какво ви се е случило и с подкрепата на вашите любими хора заедно ще достигнете до по-доброто решение. Това аз наричам “колективен гений” (сбор от няколко трезвомислещи хора с гениални разрешени казуси). Така аз също помагам на моите родители и приятели, когато са в беда. Между другото, ако имате нужда от нещо, винаги можете да се свържете и с мен. Считайте ме като бонус към вашия “колективен гений”. През нещата, които минах, се научих да помагам и на моите недоброжелатели. Ще подам ръка и за ТЯХ. Защото, мили хора, за да имаме чиста душа, пълна с любов, първо трябва да простим на враговете си и след това на себе си, че сме ги допуснали да ни нараняват. Простете им! Освободете се от жестоките окови на омразата към зложелателите ви. Повярвайте ми, те се хранят с вашата енергия. Защото мислите за тях и живеете в миналото заради тях. Време е това да приключи! ТУК И СЕГА!

Искам, докато четете тези редове, да обещаете на мен и на себе си, че никога повече няма да допуснете злото и омразата във вас. Че вие сте по-силни от тях. Вие сте благословени! Вие сте добри! Вие сте победители в живота, защото току-що научихте тънкото изкуство да бъдете щастливи.

И като заключение на днешната тема исках да ви покажа, че наистина човек се променя, стига той да го пожелае. Никой не може насила да го накара. Трябва сам да мине през дадени житейски ситуации, за да разбере колко е важно да бъдеш емоционално стабилен и спокоен, за да запазиш здравето, енергията и живота си. Последният съвет, който ще споделя с вас, е, че трябва да се уважаваме повече. Не се мразете, не изговаряйте лоши думи към събеседника ви, не правете лошо. Защото животът е един бумеранг. Всичко се връща. Днес вие сте лошите, а утре на вас ще ви се случат неприятности. За сметка на това ИЗВИНЯВАЙТЕ се един на друг, прегръщайте се, помагайте си, давайте, БЕЗ да очаквате замяна. Кармата обича хубавите неща. Ще ви се върне в троен размер, че и с десерт. Вярвайте в доброто, вярвайте в позитивната енергия и ще получавате всичко хубаво, което сте си пожелали.

Е, любими читатели, това беше моята кратка история и пример за това какви хора трябва да бъдем, за да владеем животите си в нашите ръце. И моят невероятен преход на личностно развитие. Благодаря ви, че отделихте време, за да прочетете тези редове, които написах за вас. Пазете се. Прегръдки и до скоро!

Ваша Мили.