На 14 октомври православната църква почита св. Преподобна Параскева, наричана още света Петка Българска. Това е един от големите народни празници, известен като Петковден. Той слага край на лятото и дава началото на зимните дни, поради което е наричан и Зимен Петковден. До този ден цялата земеделска работа трябва да е свършена, а реколтата – прибрана. Затова и народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата“.
Светицата е родена в тракийския град Епиват, в семейство на българи. Тя води благочестив живот и се бори за запазването на християнската вяра. Света Петка е смятана за закрилник на дома и семейството.
От Петковден започват годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като „овча сватба“ или „мърляне“. На този ден жените не трябва да работят, за да се роди здраво потомство.
В някои райони Петковден е известен и като женски празник. Замесват се питки, които се мажат с мед. Извършва се литургия, а най-възрастната жена коли кокошка или петел, за да се приготви курбан за здраве.
На празничната трапеза се слага овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми и други традиционни храни, като главно място заема обредният хляб.
Според народните поверия, ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчат на едно място – зимата ще е тежка и снежна.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Подготви: Теди ЕРОТЕЕВА
