Стефан Христов се похвали с урожая от гъби, групата изви кръшни хора в хижа “Пършевица”
Туристите от дружество „Осогово“-Кюстендил осъществиха малко закъсняла, но много чакана екскурзия заради пандемията от коронавирус. С нетърпение те се впуснаха в пътуване из дебрите на Врачанския балкан. Водачка на групата – Ванчето от Перник, поведе любителите на планината по маршрута, а началото бе красивото Искърско дефиле, което винаги очарова своите посетители.
“Картината по пътя, която виждахме, ни бе до болка позната, защото по него бяхме посетили много забележителности, но там винаги откриваме по нещо ново, което не си забелязал до този момент. Величественият Балкан и Искърът ни впечатляват отново и отново и неусетно пътуването ни с автобуса приключи и потеглихме нагоре по билото на врачанската планина, защото знаехме, че кулминацията на емоциите предстоеше”, споделя Силвия Михова, секретар на ТД „Осогово“.
По пътя туристите се наслаждават на уникалната природа – страховита, величествена, недостъпна. Групата преминава по ръба на величествения отвес на Кобилини стени. Огромните зъбери и скали с остри върхове са се изправили гордо нагоре, като че ли искат да докоснат небето, а други пък ни приличат на старинни средновековни замъци, устояли на бурите и останали през вековете. Затаили дъх, но не задъхани, опитните туристи вървят към първенеца на Врачанския Балкан, връх Бегличка могила (1481 м н.в.), за да погледнат отвисоко тази красота, след което се отправят към хижа “Пършевица”, където домакините ги посрещат радушно, а кюстендилските туристи си спретнаха купон с много песни и хора.
“През втория ден се спуснахме до каменния заслон (1170 м н.в.) над с. Очин дол, скътан под внушителната пирамида на връх Остра могила. С тъга отправяме поглед към скалния венец Кобилини стени и се спуснахме до оброка под Радов връх. В сезона сме на гъбите и наред с чудесните гледки имаме възможност да си наберем изобилието, което ни дава природата. Продължаваме надолу до раннохристиянската базилика в местността Манастирището при с. Очин дол, където ни чака автобусът. Спираме при паметника на дядо Йоцо, който със слепите си очи гледа и се радва на българската железница и поздравява нова България. Паметникът на този герой, създаден от Патриарха на българската литература, е една от забележителностите в Искърското дефиле. Видяхме и Лакатнишките скали, изградени от червени пясъци и варовици, които се издигат на повече от 200 метра вертикално над река Искър. Те са във форма на пирамиди, кули и зъбери, сред които има и немалко пещери, чиито отвори се виждат от прозорците на автобуса.
Следващата ни спирка бе на Вазовата героиня баба Илийца, която идва тук с благородната мисъл да спаси два човешки живота – този на болното внуче и този на ранения Ботев четник. Действието в разказа се развива точно по тези места. Заслужава си човек да ги види и да знае историята на своя народ. Останахме очаровани от посрещането и лекцията в къщата музей на баба Илийца в село Челопек. Персонажът на баба Елийца е напълно реален. Живяла някога в махалата с кошарите, където отглеждали козе и овце на едно. Пристанала с родното си име Пена в Челопек, тя се жени в Илиевия род и от там започват да я наричат Елица. Коравата българка оставила над 400 наследници, пръснати по цяла България. Голям интерес за нас, туристите, представляваше родословното дърво на прочутата българка”, разказа още Силвия Михова.
Поредната запомняща се и емоционална екскурзия за туристите от ТД “Осогово” завършва със снимки при скалните феномени Ритлите, Черепишкия манастир и карстовия извор „Житолюб“.
