Председателят на ОбС-Кюстендил Михаела Крумова: Единственият компромис, който никога не бих направила, е със семейството ми

Михаела Крумова
  • Имам още какво да дам на политиката. Но дойде ли момент да се откажа от нещо, бих я жертвала

Михаела Крумова е родена на 8 септември 1974-та. Има магистърска степен по право в Югозападен университет „Неофит Рилски”- Благоевград. По професия е юрист. Адвокат е в Адвокатска колегия – Кюстендил. От 2011 г. член на ПП ГЕРБ. От 2012 г. член на общинското ръководство на ПП ГЕРБ – Кюстендил. От 2014 г. организационен секретар на ПП ГЕРБ – Кюстендил. От 2016 г. е председател на Общински съвет- Кюстендил. Кандидат за народен представител в 43-тото Народно събрание. Член на Националния изпълнителен съвет на Жени ГЕРБ. Семейна е. Има син и дъщеря. Неин съпруг е Крум Крумов, прокурор в Районна прокуратура-Кюстендил.

– Коя е Михаела Крумова като човек и като политик?

– От маята гледна точка Михаела Крумова е един обикновен човек, който във всичките си действия и като човек, и като политик се стреми да бъде преди всичко добър. Както в политиката, така и в живота винаги съм се стремяла да бъда полезна на хората и да помогна с каквото мога. В замяна не очаквам нищо. Възпитавана съм така от моята майка. Никога не съм искала и не съм се приемам като публична личност. Политиката е до време, но аз винаги ще си бъда Михаела Крумова.

 – Казахте политика. Компромиси в живота сте правили повече като човек или политик?

– Компромиси винаги се правят. Единственият компромис, който никога не бих направила – това е със семейството ми, защото това е най-важното нещо за мен. Компромиси със себе си съм правила с оглед работата ми, политическата кариера, с оглед задълженията, които имам в ръководството на партията. Като председател на Общинския съвет съм правила много компромиси със себе си, особено по отношение на свободното ми време, което напоследък, общо взето, го няма.

– Адвокат сте по професия. Кое Ви накара да се насочите към правото? Пред какви предизвикателства сте изправена в адвокатската професия?

– Правото винаги е било моята мечта. Била съм 11.-12. клас, когато реших, че ще кандидатствам “Право”. Това е въпрос на светоусещане, тъй като моите родители са обикновени хора – работници, без висше образование. И в семейството ми не е имало кой да ме насочи именно към тази професия. Това бе моят избор, защото съм смятала, че адвокатската професия е да помагаш на хората да си решават проблемите.

Известно време бях юрисконсулт на РУСО, сега ТП на НОИ, била съм правен съветник на банков клон и от 16 години съм адвокат. Не съжалявам за това. Беше много трудно, като няма кой да ти помага, но в крайна сметка човек се справя. Въпросът е да не се отказва, колкото и трудно да е. Аз съм такъв човек, който не се отказва, но това не означава, че върша всичко на всяка цена. Предизвикателствата, които поставя адвокатската професия, са в това, че реално всеки един човек идва при теб със своя конкретен казус. Освен че трябва да бъдеш добър юрист, на моменти трябва да бъдеш и добър психолог, да умееш да успокоиш човека, защото всеки идва със своята емоция. Всичко това е предизвикателство, а за себе си смятам, че успявам в тази си работа.

 – Успоредно с адвокатската работа сте и политик. Какви са предимствата на една жена в политиката и как стана така да влезете в нея?

– Г-н Кирил Калфин ме покани в ПП ГЕРБ, когато стана областен координатор и когато сформираше екипа си. Смело мога да кажа, че постовете, които заемам в партията – като общински ръководител, преди това бях организационен секретар на структурата в Кюстендил, член съм на Националния изпълнителен съвет Жени ГЕРБ, ги дължа на Кирил Калфин, който е преценил, че мога да се справя с това, което ми се възлага.

Не смятам, че жените имат предимство в политиката. Това е голямо предизвикателство. В политиката трябва да умееш да бъдеш гъвкав, да лавираш, за да може да общуваш с политическите си противници. Качества, които мога да кажа, че притежавам. Това е видно и в работата ми в Общинския съвет.

За съжаление живеем в мъжки свят, независимо от това, че в последно време се говори за равенство между мъже и жени, такова равенство няма и никога не е имало. Това твърдя от житейския ми и професионален опит като адвокат и политик. Приоритет е даван на мъжете, макар че дори и да прозвучи феминистко, жените са силният пол. Те са по-гъвкави, по-устойчиви, по-креативни.

 – Вие как съчетавате политика, професия, семейство и как се справяте?

– За да бъда честна – не знам. Инстинктивно, интуитивно успявам да се справям. Гледам да свърша работата си, която имам през деня. За съжаление често се налага да закъснявам. Тук е моментът да благодаря на моя съпруг, който винаги ме е подкрепял във всички предизвикателства, които съм поемала сама. Ако не беше той, мисля, че нямаше да мога да се справя. Освен моралната подкрепа ми е помагал много и с децата, особено когато бяха по-малки, както и в домакинската работа. Отговорно мога да кажа, че имам много сплотено семейство.

 – Имало ли е трудности, които са Ви накарали да си помислите, че може да се откажете от нещо?

– От семейството ми няма как да се откажа, това е моят приоритет. За семейството си бих се отказала от всичко останало, но не и от него. От адвокатската работа не искам да се отказвам, защото я обичам и това е моята професия. От друга страна, с нея си храня семейството. От политиката – това е въпрос на време. На този етап не смятам да се отказвам и от нея. Мисля, че имам още какво да дам. От друга страна, дойде ли момент да дам назад или да се откажа от нещо, от политиката бих го направила и бих я жертвала. Трябва да има премерен риск, а и аз не съм на крайните решения.

 – Разкажете ни още нещо за семейството си.

– Имам син и дъщеря, а със съпруга ми Крум Крумов се запознахме, когато бяхме студенти. От години е прокурор в Районна прокуратура. Имам син на 21 г. и дъщеря на 15 г. Синът ми Даниел е студент в Нидерландия, обучението му е в IT сектора. Дъщеря ми Доротея е ученичка в 9-и клас в Природоматематическата гимназия в града. Мисля, че Бог ме е дарил с две прекрасни деца.

– Как обичате да прекарвате и малкото си свободно време?

– Аз съм човек, който си обича дома. Всяка свободна минута, която имам, обичам да прекарвам в дома си. Не съм човек на пътешествията, както повечето правят това в свободното си време. Напротив – чувствам се добре у дома си. Като затворя входната врата, изпитвам душевен покой, което за мен е важно. При интензивното ми ежедневие нормално това да е мястото ми за покой и почивка. С децата си в свободното време винаги съм се старала да сме семейно. Обичаме да ходим да караме ски зимно време, да се разхождаме сред природата. Любител съм на планината, която ме успокоява, не на морето. Сред природата, със семейството, на пикник, дори и само на разходка. Това предпочитам, това ме презарежда след забързаното ни ежедневие…

 – Нека отново да се върнем към деловата сфера. Председател сте на ОбС-Кюстендил доста дълго време. Защо Вие сте единствен кандидат за поста и защо никой друг не иска да се нагърби с тези задължения?

Семейство Крумови на абитуриентския бал на Дан

– Може би успявам да спечеля доверието на общинските съветници и самите те разбират, че могат да работят с мен, да разчитат на мен, независимо от политическата ориентация на всеки един от нас. Така си го обяснявам. Искам да напомня, че в предишния мандат 2016 г. изборът ми бе изключително градивен. Имаше известна съпротива, която не мога да си обясня защо беше. Може би защото съм от ПП ГЕРБ, а не против личността Михаела Крумова. Това бе само при първия избор. След първите 6 месеца вече не стоеше на дневен ред дали да съм аз, или да не съм. Общинските съветници от групите прецениха, че се справям добре с работата, макар че в интерес на истината общинските съветници на БСП никога не гласуват за мен по обясними причини, това е тяхно политическо решение. Това по никакъв начин не променя отношението ми към тях като личности. В новия Общински съвет пак бе трудно началото, но в крайна сметка пак бях избрана за председател на ОбС и така до днес. Достатъчно комуникативна съм и успявам с всеки да намеря правилния диалог. В работата си на този пост се ръководя само и единствено от интересите на община Кюстендил. Ние сме избрани да работим в интерес на гражданите и ние трябва да обединим усилията си именно около това и общината, за да може тя да се развива.

 – Как преценявате работата на Общинския съвет в Кюстендил. Как работите с общинските съветници?

– Смятам, че Общинският съвет работи добре. Много е малък процентът на решенията, които се обжалват или се връщат от областния управител. Отново подчертавам, че там сме се събрали хора, които гледат да се направи нещо за града. Такава е моята нагласа и таза на кмета Петър Паунов, а и на ръководителите на отделните групи в минипарламента. Досега не е имало важно решение за Кюстендил, което да не сме взели поради липса на кворум. Това говори за отговорност.

 – Кой е бил най-трудният Ви момент в работата като председател на ОбС и кой най-приятният?

– Най-труден момент може би бяха първите два месеца. Това е сериозна институция, отговорността е голяма, още повече като станах председател на ОбС, аз имах само 6 месеца стаж като общински съветник. Тогава изпитвах ужас от това дали ще мога да се справя, да се стиковам с общинските съветници, със секретарката ми, с работата ми, но образованието ми много ми помогна. Но, признавам си честно, беше ми много трудно. Сега след толкова време неща, които правя рутинно, тогава са ми отнемали много време. Секретарката на председателя на Общинския съвет, която дълги години е на тази работа, много ми помогна да ме въведе чисто в работата ми, в самата деловодна система. Най ми е приятно, когато връчвам плакети на почетни граждани на общината. Миналата година имах посещение от деца от една детска градина, които ги въведохме в залата на Общинския съвет, обясних им как се взимат решенията, а самите те бяха много развълнувани. Това са едни приятни моменти, като общуваш с деца, тъй като те са посвоему искрени, непредубедени и това ме радва. Като цяло съм доволна от работата си като председател на ОбС с оглед това, че считам, че успяваме да правим нещо конструктивно за града.

 – Как изглежда Кюстендил през Вашия поглед? Кое е най-хубавото, което е направено за Кюстендил, и кое предстои?

– Обичам града си и сега ще споделя нещо. Преди 16-17 години със съпруга ми имахме опция да останем да живеем и работим в София. Много го мислихме и в крайна сметка останахме в Кюстендил. За нас това е изключително красиво, спокойно място, особено за отглеждането на децата ни. Градът е прекрасен. Чисто географски е разположен много добре. За съжаление има още много какво да се прави. Проблемите са много и естествено основният е финансов. За съжаление с делегирания бюджет няма как да се справим и да стане изведнъж решаването на проблемите. Радвам се, че Общинският съвет, общинската администрация в последните години работи добре, което вдъхва спокойствие и на инвеститорите. Всички виждат, че се направиха, дори и не чак толкова много, но са инвестиции. Насоките са Кюстендил да се развива в балнеологията. За съжаление имаме нужда от голям инвеститор, който да направи спортна зала, СПА комплекс на мястото на бившето поделение. За щастие проведохме процедура по приватизация и имаме голям инвеститор с голям проект на мястото на бившия Градски плаж. Очакваме в скоро време там да започне и да се строи. Смятам, че когато се направи комплексът, това със себе си ще доведе и други инвеститори в тази посока. Градът има всички дадености. И планината, и минералната вода, и зеления ни град. Създаването по този начин и на работни места, което ще е добре за града и хората. Близо сме до столицата и немалко хора пътуват, за да работят там, и то всеки ден. Предвиждат се няколко мащабни проекта, които кметът Петър Паунов обяви на брифинги. С тях ще се развие и обнови градската среда. Също така ще отбележа, че ние сме хората, които трябва да стопанисваме и пазим това, което се прави. Паркът при Художествената галерия, с фонтана и самата околна среда, е най-красивото нещо, правено в последните години в града. Мястото придоби съвсем различен облик и стана предпочитано от кюстендилци.

 – Хубавото е хубаво, но в центъра на града от година сградата на бившия хотел “Пауталия”, меко казано, загрозява обстановката и е трън в очите на хората. Какво се случва с нея, както и със сградата на кино “Вл. Заимов”? Има ли шанс тази грозна картина да бъде премахната?

– Сградата на хотела за съжаление, говоря лично като гражданин, и мен ме дразни в този й вид. Тя обаче за съжаление е частна собственост, както и старото кино “Владимир Заимов”. Запозната съм, че собственикът има проект и продава сградата със съответния проект, но очевидно не се получава да се осъществи сделка със сумите, които иска. Всичко си има цена, но когато виждаш, че нещата не стават, трябва да потърсиш друга алтернатива. Но това е пазарна икономика и частна собственост, която общината не може да управлява. По моя информация сградата е в много лошо състояние. За съжаление общината няма полезен ход в тази ситуация. Единственото, което е направено – има образувано изпълнително дело и сградата е изнесена на ЧСИ, защото собственикът дълги години не е плащал данък „сгради” и такса „смет”.

 – Смятате ли се за успешна жена?

– Това ще кажат другите. За себе си се чувствам добре. Удовлетворена съм от това, което имам. Щастлива съм от това, че имам чудесно семейство, имам покрив над главата си, имам работа, деца, които ме обичат, имам приятели и най-важното – сме здрави. Аз съм човек, който се радва на малките неща в живота.

 – Пожелайте нещо на кюстендилци.

– Да са здрави преди всичко. Надявам се да не губят вярата си, че Кюстендил може да бъде едно по-добро място за живеене и да обединим усилията си да го направим такъв.

Краси ЦЕНКОВА