Олег Стефанов Шереметиев

Дупничани да обичат града си и да се борят за неговото благоденствие

Олег Стефанов Шереметиев е един от почетните граждани на Дупница. С него бе удостоен миналата година. Бивш дългогодишен учител и директор в едно от най-реномираните средни училища в региона. С него разговаряме за миналото и настоящето на града в сферата на образованието и обществения живот.

Олег Стефанов Шереметиев е роден на 30 септември 1933 г. в Дупница. Родителите му са руски имигранти, потърсили убежище в Царство България. Основното и средното си образование завършва в Дупница, след което – Машинно-електротехническия институт (МЕИ-СОФИЯ). Съобразно специалността си е прехвърлен в Русенския институт по механизация и електрификация на селското стопанство. След дипломирането си е началник на ремонтна работилница към Машинно-тракторната станция в града. След 2 години е назначен за учител в Машинно-тракторното училище (МТУ) в с. Самораново. Само след една година е прехвърлен като учител в Механотехникума в Дупница. В резултат на отличната му работа го връщат в МТУ, вече като директор, а през 1962 г. заема като титуляр отговорната длъжност „директор” на Техникума по механотехника в Дупница.

„Инж. Олег Шереметиев години наред неизменно стои на върха в това учебно заведение, постепенно разширило дейността си и като вечерна, и задочна форма на обучение. С името му се свързва изключителното израстване на техникума. Този техникум (впоследствие механо-електротехникум, а от няколко години Професионална гимназия „Акад. Сергей Павлович Корольов”, по-известно като Механото) стана притегателно място не само за учениците от града, но и от съседни, и отдалечени градове и общини.

Олег Шереметиев отбелязва успешната си работа като резултат от екипната дейност на целия учителски колектив, както и на своите заместници. Известно е, че по това време в училището е изградена солидна материална база – работилници, учебни сгради, модерно машинно оборудване и съвременна апаратура.

Удостояван е със званието „Заслужил учител”, с орден „Кирил и Методий” – втора степен, после с „Кирил и Методий” – първа степен, традиционни и юбилейни награди и грамоти, които трудно могат да бъдат изброени.

„Инж. Олег Шереметиев е име, пред което се прекланят с признателност стотици забележителни специалисти, пръснати по страната и света. До неговото име неизменно стои името на град Дупница”. Това са думи на кмета на общината Методи Чимев, казани при обявяването на Олег Шереметиев за почетен гражданин на Дупница.

 

– Какво означава за Вас званието „Почетен гражданин на Дупница”, г-н Стефанов?

– Това удостояване е едно признание – колкото за мен, толкова и за нашия колектив, за всичко това, което ние сме направили. И за материалната база, която се създаде, и за стотиците наши възпитаници по основните специалности, които са били, дето се казва, основните работници и специалисти в страната ни. Така че макар и малко късничко, получили сме признанието за нашата работа, за нашия труд, който сме положили. За това, че не само сме създали добри специалисти, но и добри граждани.

– Солидната материална база, която сте създали в бившия механотехникум, ли е най-голямото Ви постижение?

– Не знам. Аз съм си посветил живота на моята работа в техникума.

– Колко години работихте там?

31 г. като директор.

Олег Стефанов при удостояването му със званието „Почетен гражданин” и кметът Методи Чимев

– И сега не пропускате събития на училището, канят Ви и ходите.

– Да, от 1993 г. съм пенсионер, но гостувам на мероприятията.

– Родителите Ви са руски имигранти. В този смисъл Вие сте наполовина руснак и наполовина българин, или греша?

Това е интересно. Не мога да не съм по произход друг, освен руснак. Родителите ми са от Украйна. Покрай събитията, както много хора, така и те са напуснали Русия. Ние се събираме в нашия руски клуб в града и един ден нашият председател ме нарече руски българин. Така че от една страна съм руснак, от друга – България за мен е родина. Тук съм роден, тук съм израснал, тук съм си завършил образованието, тук се върнах и продължих да живея и работя, с каквото мога, да допринасям за града.

И все пак – повече руснак или повече българин сте?

Не мога да кажа. Страшно обичам Русия, следя всички неща, които стават, обичам безкрайно руската телевизия.

– Т.е. както обичате България, така обичате и Русия, имате си две родини.

Точно така.

– А ходили ли сте в Украйна, откъдето са родителите Ви?

Ходил съм. Така се случи, че когато бях на специализация в Харков, имах възможност да се срещна с една от моите лели. Интересното беше това, че покрай събитията, които са станали, за тая леля моите родители, пък и майка й смятаха, че не е жива. В действителност се оказа, че не е така. Аз я намерих чрез една моя братовчедка – знаех къде е и се видяхме и това беше голяма радост и за нея, пък и за мен.

– Дупница за Вас какво е?

Роден град.

– Само толкова ли?

Не само толкова. Това, което съм получил, съм го получил в града, и обичам моя роден град.

– Какво Ви харесва в града?

– Ами аз съм свикнал с града, с хубостите и недостатъците му.

Кои са хубостите и предимствата на Дупница?

– Вижте, сега живея малко затворено и за това, което се прави в града в момента и за периода, в който съм пенсионер, много не мога да говоря. Но всичко, което се прави, независимо кой го прави, щом е от полза на града, заслужава да получи признание.

– А недостатъците кои са?

Не може всичко да е идеално. Недостатъците са свързани и с транспорт, и с канализация, и с водопровод. При всички грижи, които се полагат за благоустрояването, все има нещо, което е недоправено.

Вие сте инженер, технократ, предполагам, имате мнение – беше ли използван потенциалът на Дупница от управниците  във времето, когато работехте активно, а и сега? Пропуснати ли са възможности на града за неговото по-добро развитие?

Ами какво да Ви кажа – аз работех паралелно с израстването на икономиката и индустрията в града. Докато бях още ученик, в града имаше и голяма безработица, особено женска безработица, но постепенно се създадоха много предприятия, много заводи и фактически се даде възможност почти да няма безработица. Обаче след като станаха промените, най-голямата грешка беше, че предприятията се унищожиха. От всички заводи сега май нищо не съществува. Останаха заводът за асансьори и ХФК-то (фармацевтичното предприятие „Балканфарма”, бел. авт.). Другите предприятия – особено ЗИО, бяха разрушени и е почти невъзможно да се създават кадри и хората да намират работа. Ще дам пример с нашия техникум, профилът на училището значително се промени. Това, което беше като основни специалности, не че не се търси, търси се, но и самите деца не искат да се обучават. Смениха се специалностите, от предишните остана само специалността, свързана с електротехниката. Другите се обърнаха към икономика, извършиха се трансформации. И за съжаление и нашата база, която създадохме, сега не се използва. И трагичното е това, че работилниците, които бяха и представляваха малък завод, сега пустеят. И каквото и да прави сегашното ръководство, не може да ги поддържа. Добре че са горе-долу запазени. Сега всичко се концентрира върху учебната база.

– Девалвира образованието и отношението към учителите е друго, на какво се дължи това според Вас?

Много неща се измениха. Не знам на какво се дължи, но ми е болно. Просто условията се измениха, животът стана значително по-труден. Даже и родителите нямат такава възможност да контактуват с децата, загрижени за осигуряване на съществуванието на своето семейство.

– В каква посока би трябвало да се развива градът, образованието на Дупница?

– Първо, струва ми се, че някак си трябва да се възроди икономиката. Икономиката ако се възроди, ще даде възможност да има работни места. Така че в зависимост от развитието на икономиката, в тая посока да се развие и професионалното образование. А що се касае за общото образование, то както си върви, така ще си върви.

Местната власт се опитва да направи така, че градът да стане туристическа дестинация, да привлече туристи, как гледате на това?

Като идея не е лошо, ама… Как и доколко ще се отвори възможност за създаване на работни места? Освен това туризмът трудно ще се осъществи целогодишно. Трудно ще се осъществи привличане на туристи целогодишно в града. Вярно, градът представлява интерес. Близостта с планината, с красивата Рила, може да привлече туристи, но по-скоро икономиката, модерните технологии трябва да са приоритет. Въпреки че това, ми се струва, трудно ще стане, тъй като държавата в това направление малко се грижи. Частните бизнесмени трудно се стабилизират.

Какво бихте искали да кажете на дупничани като един от тях, но почетен дупничанин?

– Да обичат своя град, да го тачат и да се борят за неговото благоденствие и благоустрояване.

А на управляващите града, общинските съветници, хората, от които зависи това благоустрояване, какъв съвет ще дадете?

Ох, това е малко трудно… Да полагат грижи за развитието на града, да не изхождат от политически цели, от партийни цели, а в името на града да се работи.

Разкажете за семейството си в момента.

Живея със сина си в нашата къща. Дъщерята също е в града, тя живее в апартамент. Синът работи в ТЕЦ-а, а дъщерята – в Комисията за защита на потребителите. Прекрасни са ми децата. Синът се казва Петър, а дъщерята – Катерина. Носят фамилията Шереметиеви. Имам и внучка. А що се отнася до това Стефанови, искам да Ви поясня защо стана така. През 1962 г., когато постъпих в техникума като директор, малко трудно запомняха фамилията ми Шереметиев. Беше по-добре и по-лесно да бъда Стефанов и моите ученици всичките ме знаят с името Стефанов. Обаче е интересно, че и двамата ми заместници се водеха по бащина линия. Така че нашата тройка бяхме с бащините имена, а не с фамилните.

Родителите Ви какви хора бяха, какво работеха?

Майка ми беше учителка. Баща ми преди 9 септември работеше в предприятия, свързани с тютюневата промишленост, а след това – където намереше работа.

– С какво основно ги запомнихте?

– С тяхната обич и грижа за нас, децата.

А какви съвети Ви даваха – най-важният съвет и най-важното, на което Ви научиха?

Научиха ме да бъда трудолюбив и да се боря с трудностите.

Юлияна КОЛЧАКОВА

 

 

1 коментар

  1. Един прекрасен ЧОВЕК И УЧИТЕЛ днешните даскалчета могат да му носят вода само

Comments are closed.