Хиляди оставят листчета с желания с надежда Чудотвореца да ги сбъдне
19 октомври е чудодеен ден. Тогава почитаме скромния отшелник от Рила планина св. Иван Рилски Чудотворец. Той е небесен закрилник на българския народ, покровител на Дупница, на Перник и на всички медици.
Основател е на Рилския манастир. Затова в днешния празничен ден ви каним на едно тихо и смирено пътешествие до красотите на Рилската света обител. В манастирската черква всеки може да си запали свещ за здраве, а също така да си купи и шишенце със светена вода. В храма се влиза с маска поради епидемичната обстановка. Има строго изискване, когато се молим пред иконите или пред раклата с мощите на св. Иван Рилски, да не поставяме ръце върху тях.
Една разходка из манастирския двор може да върне спокойствието и така жадуваното усещане за тишина у всекиго. Там навсякъде царува смиреност, независимо че винаги има много посетители. Неслучайно това е едно от най-свещените места в България. В близост се намира пещерата на св. Иван Рилски, в която може да се заредите с енергия и да пречистите душата си. За да стигнете до нея, поемете по пътя в посока Кирилова поляна. Продължавате по асфалтовия път, докато стигнете до завой – за ориентир ще послужи голяма икона вляво от пътя. Ще стигнете до паркинг, където може да оставите колата си. Следвате табелката с надпис „Гробът на св. Иван Рилски”.
Още в началото на пътеката ще ви окрилят думите: „Основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението… отче Йоане, моли Христа бога за нашите души”. С това послание навлизате в гората. Пътеката е изключително живописна, на места стръмна, но походът е лек и приятен. Не след дълго – за около 10-15 минути, ще стигнете до малка черква, за която се смята, че е построена от учениците на Чудотвореца.
Старата постница „Успение на св. Иван Рилски”, или както сега се нарича – гроба, датира от 10-и век. Тя отстои на 3-4 километра около сегашния Рилски манастир. Според сведенията, около пещерата, в която живеел отшелникът, неговите последователи си построили жилища – килии, и така бил основан първият манастир в Рилската пустиня. Първи игумен станал самият рилски светец, който през 941 г. написал „Завет” за своите ученици. През 946 г., след като издъхнал, светецът бил погребан до пещерата в каменен гроб. В края на 10-и век неговите нетленни мощи били пренесени в Средец, по-късно в Унгария и Търново, а през 1469 година били върнати в Рилската света обител. Малката църква, в която се намира каменният гроб, била разширена и затова той останал вляво от притвора. В сегашния му вид храмът „Успение на св. Иван Рилски” е обновен през 1820 г. със средства на йеромонах Корнилий, от което време са и стенописите, дело на самоковски майстори.
За да влезете в пещерата, е нужно да заобиколите черквата отдясно. Вярващи хора са превърнали входа й в олтар на хилядите желания, които изписват там с надежда да се сбъднат. Всеки пише на листче най-съкровеното и най-желаното. Оставя го с вярата, че Рилския чудотворец ще го превърне в реалност. Каменни стълби водят към вътрешността й.
Колкото повече навлизате навътре, толкова и по-тъмно и тясно става. Добре е всеки просто да се освободи от страховете и да се остави вярата да го води. В пещерата са наредени много икони, на купчинки е събран восъкът от стотици изгорели свещи. Малко по-нататък са последните каменни стъпала, които водят до дървена стълба. Оттук насетне проходът става все по-тесен, но лъчите светлина стават наш пътеводител към заветната цел. Точно в този момент всеки може да се почувства лек, ефирен, въздушен. Защото връщане назад няма.
Колкото и невъзможно да изглежда промъкването, с няколко движения се излиза на повърхността. „Човек оставя греховете си долу, а горе излиза пречистен и спокоен”, каза Димитър на излизане от свещената дупка.
Всеки, преодолял „изпитанието”, се насочва към аязмото с лековита вода. Говори се, че тя не пресъхва. Хубаво е да измиете очите си, да промълвите искрена молитва, да си починете от всичко. На това място също може да напишете желанието си с надежда св. Иван Рилски да го сбъдне. Гледката е смайваща – безброй човешки мечти, пъхнати в нишите между камъните, в очакване Чудотвореца да помогне. Мястото наистина е магическо и може да докосне всеки по един специален и божествен начин. Докато пишете желанието си, може да се зачетете в завета на най-великия български светец:
„…Не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий…
И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Не се отклонявайте нито на ляво, нито на дясно, но ходете по царския път…
…Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение.
…Не търсете да седите на челните места и да началствате, но помнете Оногова, Който е казал: „Който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб”…
…Благодатта Божия да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин”, пише в „Завета” си свети Иван Рилски, който всеки може да прочете при аязмото.
ЖИТИЕ
Небесният покровител на българския народ е роден в бобошевското село Скрино през 876 г. Той е бил съвременник на първия голям разцвет в българската история – периода след Покръстването (през 864 г.), целия Златен век по време на царуването на цар Симеон Велики и умира през 946 г. при цар Петър. Славно време, в което той оставя следа и още сравнително скоро след смъртта си е канонизиран за светец.
До 25-годишната си възраст Йоан Рилски е пастир. В неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да Му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър” под връх Руен. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва. Усеща обаче, че е предопределен за друго дело, и излиза от манастира, като се отправя посока Витоша, а после и към Рила и остава в отшелничество в т.нар. Рилска пустиня. Там той приема болни и страдащи и ги изцелява със силата на вярата. Славата му расте неимоверно и хора се стичат от близо и далеч. Цар Петър Първи идва да му се поклони, но той отказва светските почести и дори отказва да се срещне лично с него. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България. В подножието на Рила той основава Рилската обител. Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си. Умира на 18 август 946 г. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница. Скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София.
Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“.
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела Трети превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица. През 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. През 1195 г. цар Иван Асен Първи тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир.
Легенда за срещата на цар Петър със свети Иван Рилски
След като избягал от родното си село Скрино, а после и от пещерата над него, подгонен от лоши местни хора, св. Иван Рилски се заселил високо в Рила планина в една пещера, където се отдал на пост и молитви. И тук отшелникът не останал скрит от човеците. Най-напред го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета. Много хора от различни места идвали да видят и чуят светеца. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.
Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. И той поискал да се срещне със светеца – да го види и да разговаря с него. Тръгнал със свитата си срещу течението на река Рилска и се изкачил на един висок връх. Невъзможно му било да стигне до пещерата и затова изпратил двама от слугите си с дарове от злато и плодове да предадат желанието му за среща. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил срещата с царя. В писмо му изложил нужното за него и за държавата. Освен това светецът поръчал на слугите да запалят огън на върха, където се намирал царят. Това било сторено веднага, а от пещерата си св. Иван също запалил огън. Там, където се срещнал димът от двата огъня, долу на това място трябвало да се изгради манастир. Върхът, от който царят запалил огъня и след това дълбоко се поклонил на светеца, бил наречен Царев връх. И до днес се вярва, че мястото, дето е коленичил цар Петър, се познава по двете трапчинки на земята, останали от коленете му и там трева не никне. А дето си бил сложил короната царят, винаги расте голям венец от перуники.
Силвия БОРИСОВА
