Дяковските ловци отстреляха 7 диви прасета

  • Посвещават следващите излети на бившия си председател Ангел Клисарски, починал преди 5 г.

7 диви прасета са паднали в района на Дяково от началото на ловния сезон, казаха от ловната дружинка на дупнишкото село. Предстоящите няколко излета ловците ще посветят на своя приятел и бивш председател Ангел Клисарски, отишъл си от този свят внезапно преди 5 г. „Доволни сме от отстрела до момента. Отстреляхме 7 диви прасета, сред които има и над 100-килограмови. Улучени са от Димитър Искренов, Марио Бачев, от мен и Райко Тасков. Следващите няколко излета ще посветим на бившия ни председател Ангел Клисарски, който почина преди 5 г. Така ще почетем паметта му”, каза председателят Божидар Данаилов.

Ангел Клисарски

Ангел Клисарски (13.01.1970 г. – 9.11.2015 г.) беше сред най-запалените ловци в района. Записва се в курса за млади ловци в първия момент, в който навършва необходимата възраст и има това право. Веднага след това става част от ловната дружинка на село Дяково, откъдето е родът му по бащина линия. До края на живота си остава в тази дружинка, като в последните две години е неин председател. Беше и председател на клуб на любителите на българското гонче към ЛРД-Дупница.

„Ангел даде много за дружинката. Обучи много ловци като Борис Колчаков, Янко Младенски, Димитър Искренов, Марио Бачев, както и мен, за което сме му благодарни”, каза сегашният председател Божидар Данаилов.

„С нас, по-младите, се държеше като баща. Беше строг, но справедлив. Карал ни се е като председател, но за добро – да не пием по време на излети, да изпълняваме разпоредбите на закона”, спомнят си от дружинката.

Оттам допълниха, че от тази година е ловец и синът на Ангел Клисарски – Станко Клисарски. Той е на 24 г., студент в София и е приет в дяковската дружинка.

Ангел в средата

„Запали се по лова от брат ми и баща ми – Спас и Никола Узунови. Баща ми, който също почина, ходеше на лов и на 80 г. А вуйчо му и до днес ходи на лов с дружинката в Дяково, нищо че живее в София. Ловът беше всичко за Ангел. Ловът, пушката, кучетата бяха преди всичко останало. Празник беше за него, когато се откриваше сезонът. Не спеше, за да организира нещата.

Спомням си – куче му се изгуби една година. Къде ли не беше го търсил и го намери – обадили му се по телефона, че е край пътя между Кюстендил и Радомир. Посред нощ отиде – то било ранено, беше го прибрал и закарал на ветеринар в София”, през сълзи разказва майката на Ангел – Йорданка.

Юлияна КОЛЧАКОВА