Къщата ми е необитаема, тръбите замръзнаха, прозорците са счупени, няма ток, реших да се пазя от вируси с черен пипер и люта чушка, но ме сви коремът и извиках бърза помощ

Мъжът се е отдал на философията, любим му е Диоген, живял в бъчва, призна: Не ме викат за работа, в селото изпитват страхопочитание към мен

 

13-01-099-copy

„Имам си топла стаичка с две легла, но аз предпочитам да съм под звездите”, това заяви подгоненият от студа и зли духове, наместили се в къщата му в село Делян, Атанас Александров, който дойде в редакцията на вестник „Вяра”. Оказа се, че Александров се е отдал на философията в последните дни. Той ходи под мишница с книгата „Диоген и животът на философите”.

„Диоген е моят любимец, също и Сократ. Нали знаете, Диоген е живял в бъчва насред пътя. А аз живея на двора. Имам два джипа, в единия спя, другият е трапезария. Къщата ми е необитаема, тръбите замръзнаха, прозорците са счупени, отрязани са и кабелите за тока. Имам си дърва, но паля огън на двора, нищо че в къщата има печка. Каквото като има печка, счупени са прозорците.

Водя се от максимата „Моето тяло е моят дом”. За какво ми е къща, за какво ми е дом”, каза Александров.

Той подлуди властите в Дупница с отказа си да се прибере в къщата си. Заради непоносимия студ мъжът не могъл да остане в колата си и позвънил на телефон 112 за помощ. Пред „Вяра” той уточни, че за да се предпази от вируси, си направил коктейл от черен пипер и люта чушка, но за беда го свил коремът и повикал помощ. „Усетих, че един вирус ме гъделичка по носа и гърлото. Затова реших да го прогоня с подправките”. Линейка с медицински екип от Дупница го прибра за една нощ в спешния център.

След публикации във вестник „Вяра” зам.-кметът на Дупница Крум Милев направи всичко, за да спаси от студа Александров. Така бедстващият мъж се оказа във вътрешно отделение, докато мине студът.

Сега в болницата Александров, който не работи никъде в момента, запълва времето си с четене, взема книги от библиотеката, като разнообразява философията с поезия.

Пробвал да поработи в хлебопекарна в Дупница, но 13 часовият работен ден, в неговия случай работна нощ, не му понесъл и той се отказал бързо. Сега разчита, като закъса, на помощта на приятел от Дупница, който му носи пари и храна.

Преди време Александров можел да се пенсионира, но не пожелал. „Можех да взема пенсия, но аз патерици не исках. 30 години бях алкохолик, но вече от 10 години не съм близвал. Изпих два апартамента и куфари с пари. Загубих семейството си, разведох се, жена ми си има собствен бизнес – търгува с подправки. Аз също имах бизнес, но го загубих. Имам дъщеря, но не съм я виждал от години, тя е студентка в Холандия. За нея се грижи майка й.

Мога да не ям по два-три дена. Това ми действа пречистващо. Сега в болницата се храня редовно, но там не ми е комфортно. Никой не ме вика да работя в селото, съселяните ми изпитват страхопочитание към мен”, разказа Александров пред „Вяра”.