Танцьорите получиха и меча на хан Кубрат от проф. д-р Иван Гаврилов, който подари концерта

 

Стотици почитатели на националния фолклор и на ансамбъл “Българе” изпълниха площад “Велбъжд”, за да се насладят на невероятния им спектакъл “Осмото чудо”. Близо 3 часа младите танцьори и танцьорки взривяваха публиката с уникалните си изпълнения и себераздаване на сцената. Овациите следваха непрестанно, като най-много аплодисменти обра неповторимият Христо Димитров, основател и продуцент на ансамбъл “Българе”. Той буквално възпламени публиката със своите танцови умения в добруджанската и тракийската картина.

Песни от различни краища изпълниха солистите на ансамбъла.

Концертът на ансамбъл „Българе“, който вчера направи 16 години от създаването си, бе подарък за града под Хисарлъка от проф. д-р Иван Гаврилов, а поводът – 100 години от Първата световна война. Дарителят на двете плочи в Кюстендил благодари както на публиката, така и на ансамбъла, като подари на хореографа Христо Ив. Димитров меча на хан Кубрат, книгата “Кюстендил – военната столица през Първата световна война”, икона и медал.

Снимка за спомен на “Българе” с кмета Петър Паунов и проф. Иван Гаврилов

От своя страна кметът Петър Паунов връчи на ансамбъла почетния плакет на община Кюстендил и благодари за страхотния концерт. „Осмото чудо“ е уникално пътешествие в света на неравноделните музикални размери в българския фолклор с ефектна комбинация от филм и динамичните ни народни танци и песни. Водач в това пътешествие е един верен приятел на България отпреди близо век – ирландският журналист Джеймс Баучер, великолепно изигран от холивудския актьор Бен Крос. В ролята на унгарския композитор Бела Барток е актьорът Атанас Сребрев. Двамата водят разговор по време на пътуването си с „Ориент Експрес“. Единият отиващ, за да остане до края на живота си в България, а другият за Истанбул и за да срещне човека, променил живото му. Баучер разказва за красотата и богатството на българския фолклор и традиции на Барток, който първи вкарва неравноделните размери в световната музика, наричайки ги български.

Повествованието преминава през 7 музикално-танцови картини, великолепно представени от танцьорите и солистите на „Българе“. Подобно на “Това е България”, спектакълът “Осмото чудо” прави една разходка през всички фолклорни области на страната. Само че този път нишката не е музиката и танцът, а музикалният размер. А чудо е това нещо, което знаем, че го има, но не може да бъде обяснено. Българските неравноделни размери са чудо, те са съществували през вековете, без да бъдат осъзнавани какво богатство са. Едва през 19-и в. нашите музиковеди – Васил Стоин, Райна Кацарова, са ги пренесли на нотно писмо и са ги дали на човечеството. Има и други народи, които имат неравноделни размери, макар и не в такова богатство и разнообразие, но не са ги открили преди нас. Така че заслугата на българската музикална мисъл е огромна. Тези размери съществуват, но не е ясно кога и кой ги е сътворил, пренесени ли са от някъде. Досега никой не е дал задоволителен отговор и докато това е така, те си остават чудо.

С усещането за национална гордост кюстендилската публика се наслади на едно истинско чудо в музиката, песните и танци. Чудото е възможно, когато е представено по начин, който оставя човек без думи, а само с усещания. Усещания, които го разтърсват, изпълват и го зареждат с неповторима емоция. Всичко това преживяха и усетиха кюстендилци и гостите на града, като на два пъти викнаха на бис танцьорите.