След три години имигрантстване в чужбина млад български информатик, успял на трудовия пазар във Великобритания, реши да се върне в родината си. И да започне работа като учител по информационни технологии в Благоевград, без да има сигурност, че ще спечели конкурса, разказва БНР. Той се казва Исмаил Узунов и е на 27 години. Израснал е в малкото планинско селце Бабяк. Учителството е част от биографията на семейството. Затова още в последния курс на обучението си по информатика в Югозападния университет специализира и педагогически профил. След като не намира работа, съдбата го отвежда във Великобритания, където реалността не му спестява нищо. Нито за миг обаче не се отказва от мечтата си да бъде учител. И късметът го намира. Знакът на съдбата дойде през август. Проверявах за свободни работни места. Видях, че има място в Благоевград, а аз много обичам Благоевград, понеже тук са минали близо 10 години от живота ми… А и обявата беше за училището по икономика, а то е много престижно училище, има утвърдено име”, разказа Узунов. Макар че Исмаил е от хората, които обмислят добре всяка своя важна стъпка, не се е наложило дълго да се колебае. “Взех това решение в рамките на две седмици. Купих си билет, хванах си багажа и дойдох… Това беше странно за почти всички. Имаше коментари от сорта “защо си се върнал в България да преподаваш, при положение че там си вземал хубави пари, имал си устроен живот… знаеш ли колко пари получават учителите тук”. Не по-малко изненадан се оказва учителският екип в гимназията, когато в последния момент преди конкурса получава документите на Исмаил, споделя директорът Ася Бояджиева. “Бях много впечатлена и приятно изненадана, че млад човек, доказал се вече с лични качества и натрупал опит в Англия, е кандидат за работното място по информационни технологии. И че решава да се прибере в България… Беше мъж, а нашата феминизирана професия се нуждае от мъжко присъствие”, каза тя. Исмаил допълни, че е отишъл в чужбина, за да си помогне финансово по някакъв начин. “Минах през много неща, беше труден период от моя живот… Но понеже малко или много говорех английски, ми предложиха работа в много престижна фабрика за алкохол. Харесаха ме, предложиха ми договор”, разказа той.

Споделя, че “бил много добре”, живеел в къща, имал собствен автомобил, нещата вървели добре. Признава обаче, че “в чужбина е малко трудно да се говори за приятелиприятел е много голяма дума”. Исмаил каза, че отишъл да работи там с ясното съзнание, че един ден ще се върне в България и ще отиде на място, “което е моето място – а именно, училището”.