Кирил Огненски

Ние, българите, сме шампионите на Европа по иманярство – в страната действа добре въоръжена и организирана армия от иманяри и няма воля тази истерия да бъде овладяна вече 30 години след промените. В това е убеден доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН, и заедно с екипите си – чест потърпевш от техните набези, съсипващи културно-историческото ни наследство, пише „Монитор”. Това е сериозен бизнес с богати покровители, в който се въртят големи пари, но ученият е поразен не толкова от неговите „дилъри“, колкото от привидно нормалните и стабилни професионално хора, които методично ровят пластовете, обсебени от преследването на някаква легенда.

Село Бистрица

Традиционните иманярски легенди са винаги свързани с някакво злато – дали ще е съкровището на Лизимах в пещерите около Калиакра (пълководец на Александър Македонски, наследил част от неговото богатство и станал цар на Тракия), или на Иван Шишман, заровено някъде си преди битките с турците – няма значение. Има и други любопитни хипотези, част от по-съвременната митология – явявали са се „свидетели“, запознати с това къде в Софийско немците са скрили златото на БНБ, взето от тях при отстъплението им от България по време на Втората световна война. Според твърденията им, ако археолозите се вслушат в тях и „разровят“, страната ни ще изплати външния си дълг. Всички ентусиасти носят за доказателство разни документи, надраскани карти, но… всуе.

 

Търсят жълтици на Пазар дере в Дупнишко

 

Все повече хора от цялата страна посещават дупнишкото село Бистрица, защото се носят легенди, че там имало заровени жълтици от турско време. „От години в района има хора, които се занимават именно с откриването на ценности. Към момента търсачите на съкровища не са много, но допреди години бяха десетки. Сега почти всеки ден с металотърсачи мястото се проверява за скъпоценности. Причината е, че навремето районът в Рила над село Бистрица е използван за укриване на пари от продажбата на животни и плячка от грабежи. Най-сериозното имане, което се търси, е това на Ильо войвода, който е бил най-богатият хайдутин“, разказват местните. По техни думи обект на търсене са монети и злато, които някога хората криели под скали и дървета в местността Пазар дере край селото. „Чували сме, че след продажбата на животни всички пари местните са заравяли под земята. По една или друга причина не са се връщали. Имало много скрити жълтици, които в момента се търсят“, коментират още жители на селото. Наскоро дори чули, че столичанин намерил подобно съкровище в Бистрица, което вложил в построяването на къща. „Всичко се базира на слухове. Никой няма да си признае, ако е намерил нещо подобно, да не говорим да го предаде на музея. Носят се не една или две легенди за подобно скрито имане в селото“, коментира и кметът Кирил Огненски.

Ильо войвода

Тонове богатства лежат скрити в Стара планина

 

Иманяри обхождат Еленския Балкан и търсят стари римски и турски съкровища. Според златотърсачите планината крие в недрата си тонове заровено имане от 2000 години насам. По билото на Стара планина в римско време е минавал оживен път, охраняван от военни гарнизони. В районите на Елена и Златарица и днес има запазени остатъци от 15 крепостни кули и калета от античността, Средновековието и османския период от българската история. Всички те стотици пъти са ставали обект на иманярски набези. Сред най-известните в Еленско са античната крепост „Калето” край Дрента, наблюдателната кула „Вардата” край Рогачева скала в местността Турлата, крепостта „Градището” край махала Багалевци, средновековните крепости край Разпоповци, Дебели рът, Зеленик, Костел, Бадевци, Беброво, Буйновци. В Златаришко пък най-известните и най-примамливите за иманярите са античната крепост „Макавея” и средновековната „Братовановград”.

 

Ровят за съкровището на император Константин

Иманярите в Пазарджишка област се насочват към Овчите хълмове до село Овчеполци, североизточно от града. На хълмовете има останки от крепост. Легенда разказва, че тук е живял византийският император Константин, свален от власт и заточен от брат си. Той пристигнал тук със съкровището си. Укрил го в подземието на крепостта. Не минало много време и бил нападнат. Хората му отблъснали врага. През нощта нападателите запалили много свещи и ги сложили на главите на овце. Като видял огромната „войска“, Константин избягал, а съкровището останало в галериите на крепостта. Друго предание разказва за „римска златна рудница“ край родопското градче Пещера. „Ще идеш в топрака (землището) на Пещера. Там има едно голямо кале. Покрай калето тече река. На десния бряг на реката на един голям камък изковахме нишани три кръста еднакви и една сабля. От тия кръстове на три крачки на източна страна изкопай 3 аршина дълбоко и ще се стигне до една желязна врата. Ключът е на възглавницата. Отключи с ръкавица и влез. Вътре лошо няма. Имаше капан, ала ние го строшихме. Тука е римска златна рудница. Тъй я намерихме по книгите на латините“.

1 коментар

  1. Абе вие от Дупнишка Бистрица немога да ви разбера.Хем измисляте измислени истории за несметни богатства и искате да привлечете много туристи като Сапарева Баня ,хем се оплаквате от вашата си реклама при набези на иманяри.Нещо много искате, хем пари от измислици,хем пари от туризъм.

Comments are closed.