• НЧ „Пробуда – 1916” от читалище със затихващи функции се превърна в желано място за културна изява на много жени от селото

Росица Борисова е на 48 години, семейна, с две деца. Има висше икономическо образование – бакалавър по „Стопански и финансов контрол” и магистър по „Управление на образованието”. С нея разговаряме за професионалния й път като учител, като част от екипа „Кюстендилска вода”, както и за дейността на читалището в бобовдолското Мало село, на което тя е председател.

– Г-жо Борисова, не сте от Мало село… какво Ви доведе тук?

– Да, не съм местна, но любовта е основната причина, поради която съм част от селото днес. Благодаря на Бог, че ме прати тук. Родена съм в гр. Радомир. Израснах в село Дрен, обл. Перник. През 1991 година се омъжих в Мало село и от тогава до днес никога не напуснах община Бобов дол. Тук създадох семейството си, тук работя и живея и затова твърдя, че познавам проблемите на общината.

Учител съм в СУ „Христо Ботев” – гр. Бобов дол. Работата ми носи удовлетворение, но е и голяма отговорност, защото в училище децата получават знания, но изграждат и характери. Винаги съм казвала на моите ученици, че трябва да се учат да бъдат добри хора и отговорни в работата си утрешния ден. Истинско удоволствие за мен е, когато, освен да преподавам уроци, заедно с учениците се включвам в различни инициативи и  празници. Работила съм и в Професионална гимназия – гр. Бобов дол като учител по икономически учебни дисциплини. За жалост много малко от всички тези ученици, които завършиха през годините, останаха да живеят в общината ни, което ме натъжава, но съм сигурна, че нещата ще се променят и младите ще се върнат в Бобовдолско.

– Били сте част и от екипа на „Кюстендилска вода”, район Бобов дол. Как ще коментирате проблемите относно непрекъснатите водопроводни аварии?

– В периода от 2012 до 2017 година работих там и познавам изключително тежките проблеми в този сектор. Като изключим село Мламолово и кв. „Христо Ботев“ в Бобов дол, където водопроводите са сменени, останалата водопроводна мрежа в общината е напълно амортизирана. Има по някой и друг сменен водопровод на отделни улици в част от селата, както и в кв. „Миньор“, но това не решава тежката ситуация като цяло. Авариите са почти ежедневие както в града, така и в много от селата. Напълно разбирам гнева на хората за непрекъснатите аварии – и аз се бунтувам, когато вкъщи няма вода. Но колкото и да не се понрави това, което сега ще кажа, го казвам с ясното съзнание на човек, който е бил на терен заедно с аварийните групи – знам при какви тежки условия работят екипите: да погледнем само техниката – багери, камиони, машини – мъка голяма. Това, че „закопат дупката“ и до нея „цъфне” нова авария, не е, че водопроводчиците са некадърни, а просто тръбите са много стари. Това е един изключително важен въпрос, по който трябва да се работи.

– Вие сте и председател на читалището в Мало село, какво се промени, откакто сте част от екипа?

– От 2012 г. съм председател на НЧ „Пробуда – 1916”, с. Мало село. За това време преобразих дейността му. От читалище със затихващи функции се превърна в желано място за културна изява на много жени както от селото, така и от други населени места. Двата фолклорни състава печелят награди и признание на общински, национални и международни сцени. През годините, в които съм председател на НЧ „Пробуда-1916“, с. Мало село поставихме начало на различни традиции, които се пресъздават с най-голямо удоволствие от всички самодейки в читалището ни. Това са Бабинден с ритуала „Поливане на бабата“, Трифон Зарезан – конкурс за най-добро вино, Баба Марта, 8 март, Великденската изложба на шарени яйца. Един от уникалните празници, които в общината ни се прави само в полето на Мало село, е откриването на жътвената кампания чрез пресъздаването на ритуала „Жътва“ от самодейките на читалището. Трудно се описва с думи моментът, в който над Малоселското поле се разлеят гласовете на Стефанка Симеонова, Павлина Янева, Цветанка Михайлова, Витка Стоянова, Тодорка Стефанова, Илонка Петрова, Снежана Вельова, Вяра Василиева, Елена Георгиева, Магдалена Георгиева, Иванка Костадинова, Иванка Василева и Златка Петкова с песента „Жняло Раде“ и всички заедно облечени в своите носии, със сърпове в ръка, зажънват едри златни класове. Заедно с тях са и жените от танцовия състав – Силвия Димитрова, Тодорка Иванова, Мариана Иванова, Николет Темелакиева, Даниела Зарова, Людмила Кирилова, Елеонора Кръстева, Дияна Игнатова, Весела Попова, Росица Борисова, които се учат как се жъне със сърп. Жънат и пеят – това е тръпка, която трябва да я изживееш, тя няма как да се опише. През лятото няма време за празненства в читалището, но пък до миналата година изявите по фестивали, събори, телевизия, аудио- и видеозаписи бяха непрекъснати. Признанието не закъснява – медалите, плакетите, грамотите и дипломите са моралната награда за любовта, всеотдайността и неуморния труд на жените както от певческия, така и от танцовия състав. Не мога да не изразя и своята признателност към огромния труд на двамата ръководители на съставите – Снежана Вельова и Бойко Седевчов. Миналата година за Ден на християнското семейство чествахме златната сватба на сем. Стоянови, като пресъздадохме старовремския обичай „Сватба в Мало село“, като накичихме „тиферича“ (елхово дръвче, накичено по специален начин и с него китените сватове и кумът ходят за булката) и пресъздадохме обичая. Силно се надявам, че тази година, въпреки епидемията, ще повторим този ритуал, защото в селото ни има две семейни двойки, които празнуват своя 60-годишен брачен живот, а именно диамантена сватба.

– Има ли увеличение на средствата за читалищата за 2020 г.?

– Има увеличение, но парите никога не достигат. 2020 г. е година на изпитания за всички ни: творческите изяви като фестивали, събори и концерти, където е силата на нашето читалище, почти липсваха и въпреки всичко успяхме да се представим достойно в националния събор „С хора и песни край релсите тесни“ – Аврамово. От международния „Етноритми 2020” в Златни пясъци танцовият състав се завърна с награда – плакет и грамота, а само преди няколко дни и двете групи взехме участие във фестивала „Чуйте Девин“, където бяхме наградени за отлично представяне с грамоти и предметни награди. Разказвам за тези участия, защото съм възхитена от духа и ентусиазма на всички самодейки в читалището ни, нищо не може да им попречи да пеят и танцуват. Повечето от жените в певческата група са в пенсионна възраст, със сериозни заболявания и въпреки епидемичната обстановка те не спират да се събират. Както вече споменах, 2020 г. е сложна и едва ли може да се даде еднозначна оценка за увеличението на субсидираната бройка.

– Кой е най-големият проблем на читалищата днес?

– Читалищата са много различни. Едно е читалището в големия град, друго е читалището, намиращо се в село с около 200 жители като Мало село. Имаме богати читалища – със собствени фондове за милиони левове, и други – в една стаичка на някое кметство като нашето, но пък е красиво и уютно и кипи живот.

– Какво липсва?

– Липсва диференциран анализ за различията, но това е така, защото никога повече няма да има еднаквост в местните общности. Различията са в регионите и степените на развитие. С оглед на това ми се струва, че най-големият проблем си остава липсата на работеща формула на читалищното управление. Необходими са хора, които могат да управляват и сгради, и пари, и безпаричие; хора, които се борят да запазят културата; хора с идеи и с воля да ги реализират. Всички знаем, че в много села и градчета от десетилетия не са стъпвали професионални театрални трупи, певци или танцови състави. Там единствен културен лъч това е читалището с неговата дейност и на такива читалища трябва да се помага, да се оценят техните усилия и да им се даде полагащото се, а не на калпак.

– Вашето читалище в какво състояние се намира, имате ли нужда от ремонт на сградата?

– Читалищното дело в Мало село е поставено през далечната 1916 г. и от тогава до днес искрицата не е угасвала. Като сграден фонд се помещаваме в библиотеката, която е една малка част от  административната сграда на Мало село. Тя през 80-те и 90-те години на миналия век беше най-красивата сграда на територията на общината, но сега е в окаяно състояние. Необходим е спешен основен ремонт на покрива, защото тече и започна да руши и стените. По настояване на мен и на кметския наместник на Мало село Сашко Александров имаме обещанието на кмета на общината, че през следващата календарна година в бюджета на общината ще бъдат заложени средства за ремонт на покрива, а те не са никак малко – около 70 000 лв. Както вече казах, през тази  календарна година ни липсват участията във фестивали и събори и затова имахме възможността да заделим финансови средства и по решение на читалищното настоятелство сменихме старите прозорци на библиотеката с нова дограма. Ще закупим и климатик, с който да се отопляваме през зимата, че досега всички репетиции се провеждаха при температури около 10-12 градуса през най-студените месеци на годината. Ще освежим и стените на библиотеката, в която не е правен сериозен ремонт от пускането й в действие през 1987 година. Тук е мястото да благодаря на кмета на общината за това, че ни осигурява работници за ремонта, защото ако трябва и да плащаме за труд, няма откъде да намерим толкова пари.

– В каква посока ще търсите развитие през 2020/2021 г.?

– Стига да не бъдат затегнати отново мерките заради епидемичната обстановка, продължаване да репетираме и да подготвяме нови танци и песни. Имаме направени нови студийни записи на песни, изпълнявани от фолклорната група, върху които да бъдат поставени изпълненията на танцовия състав. Вече имаме два такива танца и това с гордост го казвам, защото малко са читалищата в страната, които с 2.7 субсидирани бройки развиват дейност като нашата – печелим награди по различни фестивали, често ни канят да изнасяме програми по събори в селата, направихме си пълни комплекти с носии, имаме си собствени постановки, имаме издаден диск с песни и танци на самодейците. Ще продължим да събираме несметното богатство на народните песни и танци, като ги запазим за идните поколения чрез изработването на записи. Много ми се иска повече млади хора от селото да проявят интерес и да дойдат при нас в читалището

– Какво искате да пожелаете на нашите читатели?

– На всички читатели на вестник „Вяра” желая много здраве, защото то е най-голямото богатство на света, и нека да се обръщат по-често към българския фолклор, защото той е едно от нещата, което ни е съхранило през вековете назад във времето.

Драгомира ЙОРДАНОВА