След като миналата седмица Европейската комисия поиска в официално писмо обяснение от българските власти докъде са стигнали по решаването на проблема с даването на гражданство срещу инвестиции, народните представители се разбързаха и приеха отпадане на възможността да се получава гражданство срещу краткотрайни инвестиции. Предложението бе прието единодушно с 18 гласа на първо четене в парламентарната правна комисия, а измененията в Закона за българското гражданство са на Министерски съвет и отлежаваха в парламента от зимата.

Промените засягат чужденци, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в страната на основание, че са вложили над 1 млн. лв. в акции на български дружества, облигации и съкровищни бонове, българска интелектуална собственост и др. или пък са увеличили тази инвестиция до 2 млн. лв. В първия случай те досега можеха да получат български паспорт след 5 г. пребиваване в България, а ако са увеличили вложението си до 2 млн. лв., можеха да кандидатстват за паспорт и след година.

“Към момента на подаване на молбата за придобиване на българско гражданство или на някой от следващите етапи на производството често се оказва, че инвестицията не е налична поради продажба на закупените ценни книжа”, става ясно от мотивите на МС за промените. В същото време обаче лицата, които кандидатстват на това основание, го получават по-бързо и без да са длъжни да владеят български език и да се откажат от досегашното си гражданство.

Все пак остава възможността за получаване на българско гражданство от инвеститори с трайни инвестиции, които са сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите със сертификат клас А или Б, както и за приоритетен инвестиционен проект.

Всъщност това са поредните законодателни изменения, свързани с предоставянето на българско гражданство, след като преди две години се разрази скандал с продажба на български паспорти и последва показен арест на председателя на Агенцията за българите в чужбина. Тогава бе създадена и временна анкетна комисия в НС, която направи и свои законодателни предложения, освен че трябваше да “изясни” и хвърли повече светлина по скандала, което така и не се случи. Тази комисия се ръководеше от Йордан Цонев от ДПС.

Сега заедно с поправките на кабинета, правната комисия гледа на първо четене и предложенията на комисията “Цонев”, но ги отхвърли. С тях се предлагаше България да не преустановява даването на инвестиционно гражданство, а вместо това да се въведат по-строги мерки и да се създадат реални гаранции, че тези инвестиции създават работни места.

Остават обаче неразрешени въпроси около предоставянето на паспорти по български произход, както и процедурата по доказването му.

БРИТАНСКИЯТ КАЗУС

Единодушно бяха приети и други промени в Закона за българското гражданство. Те предвиждат британски граждани, които живеят в България, да имат право до края на годината да кандидатстват за българско гражданство, без да се отказват от британския си паспорт. Според законопроекта до края на преходния период за напускане на ЕС от Великобритания британските граждани могат да кандидатстват за българско гражданство при условията, които се полагат за граждани на ЕС. Това означава, че ако изпълняват останалите законови условия, те ще могат в този период да кандидатстват за българско гражданство, без да е нужно да се откажат от британското.

Промените не поставят изрична дата, а предвиждат, че това важи до изтичане на преходния период, което означава, че тази възможност ще остане и след края на 2020 г., ако преходният период се увеличи./СЕГА