Кристина Дунчева, обвинена в убийството на двете си деца в Сандански, остава в ареста, постанови Софийският апелативен съд.
32-годишната жена не се яви в съдебната зала, за да участва в заседанието. Тя е представлявана от нейния адвокат. Защитникът й Миньо Алексиев обясни, че Дунчева не е в залата, защото се страхува, че няма да бъде върната обратно и не се чувства добре, както и че я е страх.
Адвокатът оспори решението на съда в Благоевград и каза, че мярката й може да бъде по-лека. Според него няма безспорни доказателства, уличаващи Дунчева в престъплението, в което е обвинена. Той поиска да й бъде наложен домашен арест и да й бъде поставена електронна гривна, с която да бъде проследявана.
Прокурорът заяви, че жалбата на Дунчева е неоснователна и подчерта, че са събрани достатъчно доказателства, даващи основание за повдигане на обвинението и налагане на сегашната й мярка.
След съвещанието си апелативните съдии потвърдиха решението на окръжния съд в Благоевград и приеха, че събраните доказателства на този етап са достатъчни за постановяване на мярката “задържане под стража”.
Съдът се съгласи с твърдението на защитата, че обвиняемата няма опасност да се укрие, но смята, че Дунчева има опасност да извърши ново престъпление.
Според съда искането на адвоката за домашен арест не е подходящо в случая.

Адвокатът на обвинената заяви, че майката години наред е била малтретирана физически от мъжа си. Освен това тя е била сексуално насилвана от нейния свекър.

Припомняме, сигнал за открити трупове на деца – на 3 и на 5 години, на улица “Скопие” в Сандански е постъпил на 19 ноември. При огледа на местопроизшествието са иззети веществени доказателства, сред които два ножа и сатър.

От своя страна бащата на децата – Георги Трайков, сподели, че се чувства съсипан. Той разказа, че месец и половина преди трагедията Кристина и децата се изнасят от семейния дом. Той прекарва дни, без да ги види или чуе. Разказва, че е подавал сигнали до институциите, но от там го успокоявали, че децата му са на сигурно място. “Нито една институция не ми повярва за това, което се случва. “Социални грижи”, “Закрила на детето”, в полицията съм ходил, молил съм се, хората са казвали – децата са при майката, няма страшно, няма страшно. В “Закрила на детето” казах: “Добре, ако стане нещо, кой ще обвиняваме после?”, разказва бащата.

Социалната служба в града отрича да е знаела за проблемите в семейството.