Завърши реставрацията на стенописите на два храма – “Св. Параскева” в село Таваличево и на храма “Св. Архангел Михаил” в село Горановци. Договори за отпускането на средства за реставрация и дренаж на първия храм бяха подписани през септември. Изпълнител на поръчката стана фирма “Стройтес”. Комисия от представители на Министерството на културата, община Кюстендил и на Националния институт за недвижимо културно наследство направи проверка и след оглед прие извършените дейности. “Благодарим на всички, които се потрудиха за възстановяването на стенописите на двете български светини и съхраняването на българското духовно и историческо богатство!”, казаха от Кюстендилска духовна околия.

Kъсносредновековният храм “Св. Параскева” се намира в Таваличево и най-вероятно е бил изграден по време на османското робство в периода 16.-17. в. Изпълнявал е функциите на енорийски храм на средновековното село Таваличево, записано в турските документи като Тавалич.

Относно датировката на храма има и други мнения. Според „Енциклопедия на Западна България“ той е построен през 14. в., преди завладяването на България от османлиите.

През 60-те години на 20. в. църквата „Св. Петка“ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение през 1968 г. и архитектурно-художествен паметник на културата от национално значение през 1972 г.

Комисии извършиха на място проверки.

Преди години стенописите са били проучвани, правени са проби – сондажи, но реставрацията им така и не била започната. Оставени частично разкрити, ценните стенописи – произведения на българското средновековно монументално изкуство, са се рушили в продължение на години.

Средновековният храм „Св. Архангел Михаил“ се намира на 2 км северно от село Горановци и на 17 км от гр. Кюстендил. Разположен е вдясно от шосето за ГКПП “Олтоманци” (на границата със Сърбия), на десния бряг на река Драговищица.

Времето на възникване на храма е спорно. Най-вероятно е изграден през 13. век, за което свидетелства намереният в непосредствена близост монетен материал. При археологически разкопки, проведени в периода 1983-1987 г. под ръководството на археоложката Живка Въжарова, се установява, че храмът е издигнат в границите на антично и средновековно селище. При проучванията се изяснява, че църквата е изградена върху основите на по-ранен храм, датиращ вероятно от раннохристиянската епоха (4.-6. в.).

Някои изследователи предполагат, че старият храм е бил разрушен в 12. век, по време на печенежките нашествия.

По-късно средновековният храм „Св. Архангел Михаил“ става съборен храм на малък манастир. Не са запазени исторически данни за времето на основаването му. За него научаваме от подробния османски регистър за Кюстендилския санджак от 1570-73 г., в който е описан като действащ и заедно със с. Горановци е в състава на нахията Ълъджа (Кюстендил). В османския опис манастирът е записан под същото име – „Архангел“, като по това време в него е живял един монах.