Веселин Бранимиров е сред успешните български треньори в чужбина. От известно време той е помощник на украинския наставник Виктор Скрипник, бивш играч и треньор на “Вердер” (Бремен). В момента двамата водят украинския “Зоря” (Луганск), с който играят в групите на Лига Европа след спечелването на бронзовите медали в шампионата. Треньорската му кариера у нас започва като помощник на Николай Костов в “Левски”, с когото работят след това и в украинските “Карпати” (Лвов) и “Таврия” (Симферопол). 45-годишният специалист отговори на въпросите на Efirbet:

  • Веско, предполагам, че следиш българското първенство. Какво е нивото му и защо вече 9-10 години няма кой да спре “Лудогорец”?
  • Естествено, че следя българския футбол отблизо. Когато имам възможност, гледам много български мачове. Не ни е лошо нивото, гледал съм много хубави двубои. Но има и много проблеми, някои от тях са свързани с динамиката и интензитета на мачовете. Техниката си я имаме и тактически са подготвени и треньори, и футболисти, но малко във физиката отстъпваме. Не сме научени да играем без топка, в единоборствата сме меки, а футболът е непрестанен низ от единоборства по целия терен. За най-малкото искаме нарушение, започваме да спорим, разпиляваме си енергията не там, където трябва. На ръководно ниво клубовете отдавна трябваше да поемат по пътя на “Лудогорец”, ако щете и да копират начина им на работа. Защото това е правилният път на развитие и успехи. Ако искат, разбира се. Дано все повече ръководители осъзнаят по-рано това. Един добре структуриран клуб винаги има по-голям шанс да успее.
  • Преди около 9 години бе част от “Левски” като помощник на Николай Костов. Какво си спомняш оттогава, как го сравняваш със сега и как мислиш, че ще излезе от незавидната ситуация в момента клубът?
  • “Левски” винаги е бил и ще бъде клуб с големи цели. Спомням си само с добро времето, в което работих за „сините“. Тогава нямаше толкова големи сътресения както сега. Заедно с Ники Костов дадохме път на някои от сегашните играчи на “Левски”. Помня дебютите на братята Цоневи и Антонио Вутов на лагера в Кипър. Сега ситуацията в “Левски” е много тежка, всеки знае това. Лятото имах възможност да поговоря с Наско Сираков. Питах го за “Левски”. В думите му имаше надежда и увереност, че въпреки трудностите, които ги съпътстват, на “Левски” му предстоят по-добри дни. Усещах амбиция и сила да върне “Левски” там, където искат всички негови привърженици да го виждат. За мен “Левски” започна добре сезона, но травмите, които сполетяха отбора, оказаха влияние върху играта и класирането. Мога само да пожелая сила, търпение и вяра на всички, които са обединени от каузата “Левски”.
  • Виждаш ли млади играчи, на които може да се разчита за бъдещето на футбола в родината ти?
  • В България винаги е имало талантливи футболисти. Повечето футболисти от младежкия национален отбор ми харесват и имат потенциала и възможностите да станат основата на представителния ни отбор. Харесва ми Доминик Янков от “Лудогорец”, Здравко Димитров и Станислав Иванов от “Левски”, от играещите в чужбина – Илия Груев (“Вердер” Бремен), Димо Кръстев (“Фиорентина”) и т.н. Със сигурност ще пропусна някого, но това са хора, отговарящи на съвременните изисквания за антропометрични данни, тактическа грамотност, скорост на мисленето и придвижването по терена. Има и много други, които заслужават внимание, но за мен има немалък проблем и той е в манталитета и отношението към работата им. Нека да се опитат с много работа след тренировките постоянно да подобряват уменията си и да се стремят да стават все по-добри.
  • Националният отбор е в серия от неубедителни резултати. Какво трябва да се промени, за да се върнем в релсите отпреди години?
  • Трудно можем нещо да подобрим сега. Но с много труд и единомислие от всички, свързани с футбола, нещата ще се получат. Това сигурно ще бъде един дълъг процес. В рамките на 4-5 години. За мен това е периодът. Но час по-скоро трябва да започнем да даваме шанс на по-млади футболисти както на клубно ниво, така и в националния отбор. Това трябва да е клубна и национална политика във футбола. Точните и ясни критерии за селекцията по позиции, съобразени със съвременните изисквания. Да се дава път и шанс на младите чрез налагане. Не само на млади, естествено, но това трябва да е пътят. И без това сме на дъното, няма какво да губим. Крайно време е да приемем реалността такава, каквато е.
  • Предстои конгрес на БФС. Сред спряганите за кандидати имена е това на човек, който познаваш отлично – дългогодишния ти президент в “Нефтохимик” Христо Порточанов. Подходящ избор ли е той, или пък трябва да се заложи на досегашното статукво или на друг спряган човек в лицето на Димитър Бербатов?
  • Уважавам много г-н Порточанов, но лично мое мнение е, че са нужни нови лица в управлението на футбола. Нужни са хора, които са се докоснали и са „дишали“ въздуха на футбола от най-високо ниво. Говоря за Стилиян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов. Хора с контакти и идеи. Хора, разпознаваеми в европейския футбол. Някой ще каже, че нямат опит, но дайте да си говорим честно – по-надолу вече няма накъде. Аз лично съм ЗА да им се даде шанс на тях.
  • Каква е ситуацията с коронавируса в Украйна? Има ли много засегнати отбори и доколко се отразява на футболното първенство и спорта като цяло?
  • Ситуацията в Украйна е като навсякъде в Европа. Постоянно нарастват цифрите. Не останаха незасегнати и отборите. Само един мач беше отменен от изиграните 9 кръга досега. В най-голяма степен пострадаха “Шахтьор” и “Динамо” (Киев), където имаше бум на заразените, защото имат най-много международни срещи и най-много национални състезатели. Те са подложени постоянно на тестове заради непрестанните пътувания и мачове. В нашия отбор положението е сходно. При нас имаше три случая до момента. Но ние предприехме мерки и живяхме на базата ни по време на мачовете от Лига Европа и вътрешното първенство. Иначе всяка седмица ни тестват и за моя радост всички 8 теста досега са ми отрицателни.
  • Да те очакваме ли един ден като треньор в България?
  • Разбира се. Искам да работя в България. Натрупах много опит, знания и умения през годините, в които работих в чужбина и у нас. Бих искал да съм полезен за развитието на футбола ни и на нашите футболисти. Надявам се един ден да ми се удаде възможността да го направя./com, Елица Мартинова