Атанас Димитров

Дълбоко съм убеден, че тази оценка е най-вярна и точна за изтъкнатия дупнишки поет Атанас Димитров Минчев. Той е роден на 16 януари 1940 г. в с. Мала Фуча, Дупнишка околия. Начално образование е завършил в родното си село, а основно – в с. Бабино, като зиме и лете в студ и пек всеки ден е ходил пеша по три километра на отиване и връщане до основното училище в с. Бабино. Той е много признателен на своята директорка Славка Хр. Темкина, която му дава възможност по повод 1 май да прочете свое стихотворение. Особено признателен е и на своя вуйчо Георги Илиев Малинов (1919-1998 г.), който го е насочил към поезията. Атанас Димитров е развил своя поетичен талант още като ученик в гимназията в гр. Дупница. Затова свидетелстват отпечатаните негови стихотворения на 28.12.1957 г. в околийския вестник „Народно дело“. Той е публикувал стихотворението си „Тя идва с мир“ по повод настъпващата нова 1958 г. Неговият поетичен талант е забелязан още като ученик от изтъкнатия дупнишки поет и писател Иван Тренев, както и от Христо Грънчаров, които по това време са работили във вестника. Иван Тренев е привлякъл Атанас Димитров като кандидат-член, а от 1957 г. и като редовен член на

градския литературен кръжок (клуб) „Димчо Дебелянов“.

Родителите на Атанас Димитров – Магденка и Димитър Минчеви.

Задълбочените ми исторически изследвания ми дават основание да кажа, че този литературен клуб е просъществувал от пролетта на 1949 до 1992 г. към НЧ „Зора 1858“ в гр. Дупница. Ръководен е от видни литератори и творци, а през 1984-1986 г. негов председател е Атанас Димитров. Младите литературни творци са чели свои стихотворения и проза пред трудовите, ученически и студентски колективи от първите Майски празници на културата от 1978 г. до 1992 г. Провеждани са много литературни вечери портрети на дупнишките творци, обсъждани са техни книги, на които са присъствали най-видните литературни критици и издатели от София. По инициатива на Атанас Димитров през м. юни 1983 г. група дупнишки поети и писатели са гостували на своите колеги в гр. Горна Оряховица. За този факт говори снимката, която помествам в настоящата статия. Литературните творци от гр. Станке Димитров (Дупница) са поддържали приятелски и творчески връзки и са си разменяли гостувания и изяви с творците от Димитровград, Горна Оряховица, Казанлък и др.

Атанас Димитров е безкрайно признателен на своите дупнишки учители творци: Иван Тренев (изтъкнат поет и писател, член на СБП, автор на около 70 книги); Константин Антонов Мазников (който през 1942 г. едва 18-годишен издава стихосбирката „Цветя от моята градина“ и книгата е получила блестяща литературна оценка от голямата българска поетеса Елисавета Багряна, автор е на редица книги с поезия и проза); Христо Джонев (13.05.1935-23.08.1994 г., изтъкнат и голям дупнишки поет, автор на химна на града „Ода на родния град“, а по инициатива на Елена В. Кацарска бе издадена неговата стихосбирка „Огън насъщен“ и представена на 11.11.2010 г. в галерия „Околийска къща“). Иван Тренев, Константин Мазников, Христо Джонев, Атанас Димитров и други писатели са печелили редица награди от конкурси, организирани и провеждани от община Станке Димитров (Дупница).

Наскоро излезе от печат стихосбирката на Атанас Димитров „Откровения“

(Избрана лирика) в обем от 244 страници. По същество това е неговата 14-а книга, от които са 11 стихосбирки и три книги с проза. С уважение, възхищение и преклонение чета и препрочитам тази негова стихосбирка. Неговото творчество ми дава основание да твърдя, че Атанас Димитров е един от най-стойностните поети в Югозападна България!!! В тази стихосбирка са събрани негови стихове от 1957 до 2020 г. За мен поезията е критерий за най-висше творчество.

С неповторима обич в мерена реч Атанас Димитров говори за своите родители Магденка и Димитър Минчеви; за синовете си Ивайло и Митя; за внуците Атанас и Виктор. Оставам възхитен от факта как бедното и скромно овчарче и воловарче от с. Мала Фуча, Дупнишко, израсна до такъв голям поет, пред чието творчество благоговеят не само утвърдените дупнишки творци, а и поети от национален мащаб. Като краевед-изследовател на бившата Дупнишка околия (Дупнишкия край) помолих Атанас Димитров да ми посочи точни данни за най-любимите си хора. Тези сведения са изключително ценни за днешните и бъдещите поколения. Майка му Магденка Илиева Малинова – Минчева е родена на 4 април 1915 г. в с. Мала Фуча и поетът Атанас Димитров благоговее пред нея. Той има право за това, че майка му е отрудена селска жена, която е починала млада на 56 години на 4 ноември 1971 г. Баща му Димитър Стоименов Минчев е роден на 28 август 1915 г. в с. Мала Фуча, където е починал през 1994 г. Той е издържал своето семейство с тежък физически труд, работил е като кантонер и е привлякъл своя първороден син Атанас към тежката работа за почистването и поддържането на канавките в Разметанишкия край. Магденка и Димитър Минчеви имат двама сина: Атанас и Георги (шофьор).

Месец юни 1983 г., антично селище и могилен некропол край с. Поликраище, Горнооряховско. Творческа среща на писателите от литературен кръжок “Димчо Дебелянов”, гр. Дупница и литературния кръжок от гр. Горна Оряховица: Христо Джонев, Елена Пановска, Атанас Димитров, Надежда Караджова, Георги Коларов, Недялка Рибарова и Георги Енчев.

Атанас Димитров е

посветил и няколко стихотворения на своята съпруга

и другар в живота Левка Димитрова Ангелова – Минчева. Тя е родена на 25 юни 1945 г. в с. Мърводол, работила е като пощенски служител в гр. Станке Димитров (Дупница) и е починала на 28 април 2015 г. Левка и Атанас Минчеви имат двама сина. Първородният им син Ивайло е роден на 27 май 1967 г., а вторият им син Митя – на 25 юли 1974 г. Двамата са инженери, а Ивайло има син Атанас, инженер. Митя Атанасов Димитров и съпругата му Илинка Димитрова имат син Виктор, който е студент по математика втори курс в СУ „Св. Климент Охридски“. Илинка Димитрова е доцент, доктор по математика и преподава в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. С безкрайна обич Атанас Димитров е посветил стихове и на своите наследници. Той никога няма да забрави датата 28.10.1957 г., когато от Москва е получил от големия детски писател Самуил Маршак два тома, посветени на съветските деца. Атанас Димитров много се гордее и със срещата си с първия в света космонавт Юрий Гагарин, когато той гостува на 12 юни 1966 г. в ДЗС в с. Панчарево, носещо неговото име. По това време Атанас Димитров е младежки ръководител в Разметанишкия край, отговарял е за работата в 18 села и е издавал около 2 години многотиражката (вестник) „Разметаница“. Той ми подари ксерокопие от това издание и обогати моите познания като краевед. През 1970 г. Атанас Димитров задочно е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“, работил е като началник на Следствена служба и стига до званието полковник от МВР и БНА. Той е носител на редица високи духовни отличия, а като юрист е носител на сребърна и златна значка на Съюза на юристите в България. От 2002 г. работи на свободна адвокатска практика в Дупница и продължава непрекъснато да твори. През последните години в национален мащаб той се изявява с редица стихотворения, публикувани на страниците на вестниците „Трета възраст“ и „Пенсионер“.

Книгата „Откровения“

В своите поетични книги Атанас Димитров е посветил редица стихотворения на най-видните дупнишки творци. От 1994 г. той е председател на Клуба на Съюза на независимите писатели в гр. Дупница, а след това е избран за член на тази авторитетна организация в страната.

От 31 октомври 2017 г. Атанас Димитров е член на Съюза на българските писатели. Това е заслужено и голямо признание за нашия литературен творец. На 17.01.2020 г. по повод 80-годишния му юбилей председателят на СБП, поетът и доктор по философия Боян Ангелов му е изпратил поздравително писмо от името на съюза. Нашият изтъкнат дупнишки поет Атанас Димитров се гордее със своите творчески успехи и най-вече с признанието на изтъкнатите творци, членове на СБП: Иван Тренев, Петър Андасаров, Кирил Борисов (25.01.1938-03.05.2018 г.), Велин Георгиев (21.11.1933-15.05.2019 г.), Орлин Орлинов, Боян Ангелов, Иван Вълов и др.

Избраната лирика „Откровения“ на Атанас Димитров трябва да бъде

настолна книга за всеки духовно извисен човек

Посвещение от Самуил Маршак.

от днешните и бъдещите поколения!

Определено можем да кажем, че Атанас Димитров израсна и се утвърди като един от най-видните поети в Югозападна България и творец от национален мащаб. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че лириката му се нарежда до поезията на едни от най-видните български поети като Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Николай Лилиев, Недялко Йорданов и други майстори на изящното словесно изкуство.

Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател

* * *

Обичам те и нося твойто име

 

Когато те погали сладък сън

и падне върху клепките ти мрака,

край теб ще бъда, някъде навън,

да се събудиш аз ще те почакам.

 

И във нощта ще си мечтая, че

от извора на устните ти пия.

На пазвата ти съм едно щурче,

което от очите ти се крие.

Събудиш ли се, аз ще съм до теб,

косите ти ще милвам до полуда.

Ще ми приличаш на едно дете,

което аз нехайно съм събудил.

За да потънеш пак в съня си, виж,

ей този стих ще ти разкажа даже.

Но ти едва ли вече ще заспиш,

ще искаш нещо друго да ти кажа.

И аз за кой ли път ще ти река,

че те обичам, ела, целуни ме!

Където и да си, аз все така

в сърцето си ще нося твойто име.

2 КОМЕНТАРИ

  1. Признавам му поетическия талант, но според мен не трябваше да се занимава с право, защото така смачка делото за загиналите полицаи и пожарникари на погребите в с. Големо село през 1999 г., че никой не получи правосъдие. Г-н Димитров, трябваше да се занимавате с литература, правото е висока топка за Вас, жалко, че не го разбрахте навреме! И като потърпевш при този взрив, как да ви уважавам като поет!?

Comments are closed.