• Впечатлен съм, че децата в Кюстендил знаят молитви наизуст и искат да общуват с духовници, каза новият архиерейски наместник

  • Иконата на св. великомъченик Пантелеймон в храма ”Св. вмчк Димитър” е чудотворна

  • Строящите се параклис и православна детска градина са законни, има документи и проек

 

Архимандрит Исаак от няколко месеца е архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия. Той бе назначен на 15 юли 2020 г. с благословението на патриарх Неофит.

38-годишният архимандрит Исаак (със светско име Иван Бояджийски) е роден в Банско. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. От 2001 г. е помощник-секретар на Софийската семинария и възпитател на етническите българи, а от 2007 г. – само секретар. Приема монашество на 10 април 2009 г. в Бдинската св. обител „Успение Богородично”, a на 27 юли 2009 г. във Видин е ръкоположен за йеродякон. Наречен е Исаак по името на св. Исаак Сириец, като името е избрано и провъзгласено от епископ Сионий, който като духовен наставник на новия брат го води под мантия.

Въпреки натоварения си график архимандрит Исаак отдели време за читателите на вестник “Вяра”:

–  Архимандрит Исаак, за много години! Здраве и благоденствие! Вашите пожелания към миряните за 2021 г.

– За много и благословени години на Вас и на Вашите читатели! Нека да бъдат честити на всички празниците, които отбелязахме – от Рождество Христово до Ивановден! Да бъде честита и новата 2021 година! Молитвено желая както на Вас, така и на целокупния ни български народ дълъг живот, Божия помощ, здраве, сили, кротост, търпение и преуспяване във всяко добро начинание! Нека да помним, че от Бог идва всяко благополучие и живеейки помежду си в мир и единомислие, с молитва към Небесния наш Отец, то каквото и да поискаме от Него, ще ни бъде дадено.

–  Разкажете на читателите на в. „Вяра” нещо за себе си и как решихте да се насочите към духовенството?

– Роден съм в полите на Пирин планина – в гр. Банско. Израснал съм в православно християнско семейство. От малък започнах да посещавам часове по вероучение, провеждани в нашето училище. Започнах редовно да посещавам богослуженията в храма, да взимам участие с четене и помощ в олтара. За да се случи това обаче, трябваше заедно със свещеника – отец Костадин Калайджиев, и неговата съпруга – презвитера Катя, която ни преподаваше вероучение, да пътуваме до съседен град, защото тогава беше времето на разкола, а храмът в Банско бе окупиран. По това време – 1994 г., взех участие в летен православен лагер, организиран от Неврокопска света митрополия в Хаджидимовския манастир, с благословението на блажено починалия митрополит Натанаил. От там се породи и желанието ми да постъпя на обучение в Софийската духовна семинария. Така през 1996 г. с благословението на дядо Натанаил постъпих в Семинарията. След като завърших петгодишния курс на обучение, започнах работа в същата през 2001 г. Като служител, в продължение на близо десет години, изпълнявах няколко длъжности – помощник-секретар, възпитател на етническите българи от чужбина, секретар… до началото на 2011 г. През 2009 г., на 27 години, приех монашество в Бдинския манастир „Успение Богородично”, гр. Видин – един от най-младите манастири в България, от блажено починалия Видински митрополит Дометиан, под духовното наставничество на Величкия епископ Сионий, игумен на двата ставропигиални манастира – Троянски и Бачковски. През м. февруари 2011 г. бях назначен от дядо Дометиан като архиерейски наместник на Ломска духовна околия до м. октомври 2012 г., когато с благословението на същия и с решение на Св. Синод бях изпратен на обучение в Общоцърковната аспирантура и докторантура „Св. св. Кирил и Методий” в Москва. След като се дипломирах през 2015 г. и след завръщането ми, бях назначен на послушание – духовен надзорник на Видинска епархия и ефимерий при катедралния храм „Св. Димитър Солунски” – гр. Видин. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, считано от 1 юли 2020 г., бях зачислен в клира на Софийска епархия, а от 15 юли с.г., отново с благословението на Негово Светейшество и решение на Софийския епархийски съвет, бях назначен за архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия. И така по-голямата част от живота ми премина не само като мирянин в храма, но и като помощник, служител, послушник и духовник в структурите на Българската православна църква. Може да се каже, че желанието ми да бъда част от духовенството за първи път се появи още на летния православен лагер.

 

–  Изпратихме една тежка година. Как се отрази това на църквата, на вярата в Бог?

– Годината, която измина, бе тежка не само за нас българите, но и за цялото човечество. Годината бе изпълнена с много страх, паника, безпокойство, тъга и раздяла, но и с много вяра, любов, размисъл, състрадание и жертвоготовност. Появилият се коронавирус промени живота на всички ни. Едни се обърнаха към Бога, а други забравиха за Него. Едни от страх не влизаха в храма, а други от страх зачестиха да влизат. Надявам се, че повече хора се уповават на Бога и имат надежда, че Той ще ни избави от ширещото се зло. Слава Богу, храмовете останаха отворени за вярващия народ. Не само духовенството, но вярвам, че и всички православни християни сме благодарни на управляващите, защото това бе и е една голяма утеха в трудното време, в което живеем.

–  Как църквите в Кюстендилско организират работата си в светлината на пандемията?

– Съгласно предписанията на съответните служби и с окръжни писма както на Св. Синод на Българската православна църква, така и на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, в качеството му и на Софийски митрополит, с които всички мерки и ограничения се спазват. В храмовете се изисква присъствие с маска, спазването на дистанция и отговорност. Нееднократно Църквата призова вярващите да бъдат внимателни един към друг и който не се чувства здравословно добре, да остане вкъщи, да не посещава богослуженията в такова състояние, с цел предпазване на присъстващите. Освен това в храмовете се използват препарати, правят се дезинфекции, което е и нормално, за да се поддържа и една обичайна хигиена. Една част от хората се изплашиха, както казах по-рано, друга част по-често започнаха да посещават храма. Вярата и упованието в Бога, молитвата – това е невидимата бран от невидимото и видимото зло. Ние се молим в храма не само за нас, но и за нашите близки, за болните, за лекарите, за всички, които полагат усилие в това ситуацията да бъде преодоляна. Молитвата е едно голямо оръжие, защото чрез нея призоваваме Божията милост, чрез нея просим Божията помощ, чрез нея благодарим на Бога. Аз съм уверен, че ако се молим по-често, Бог ще ни отърве по-бързо от това зло. Но не само ние, духовенството, да се молим, а всички заедно. А всички заедно се молим в храма.

–  Вече половин година сте архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия. Какви са впечатленията Ви за това време – какво заварихте в поверената Ви околия и кои са проблемите?

– Да си призная, тук, в Кюстендил, бях идвал един път като ученик в Семинарията, може би това бе, когато бях в 10-и кл., преди около четвърт век. Нямах много спомени нито от града, нито от храмовете, нито пък от околията. Спомням си само стъпалата, по които се спущаме, за да влезем в храма „Успение Богородично”. Но такъв е бил Божият промисъл – тук да изпълня послушание към Св. Църква. Първата ми спирка, идвайки в Кюстендилска духовна околия, бе споменът – храмът „Успение Богородично”. Оказа се, че и Архиерейското наместничество се намира на територията на храма. Бях посрещнат радушно от свещенството. След като бе извършено приемане-предаване на документацията и прочее, се запознах с всички свещеници, с държавната власт и местната управа. Представих се на кмета Петър Паунов, на областния управител Виктор Янев, на кметовете на Невестино и Трекляно, които влизат в състава на Кюстендилска духовна околия. Запознах се и с кметове на селата. От всички бях приет с голямо внимание и сърдечно отношение. Чувствах се не като на ново място, както би трябвало да се чувства човек, отивайки на такова, а като на свое, родно. Подробно бях запознат с обстановката по места, всички изразиха готовност за съдействие във всяко едно отношение, касаещо дейностите на Софийска света митрополия, било то духовни, просветни или социални. След това се запознах с голяма част от храмовете – с тяхното състояние, с настоятелствата към тях, обърнах внимание на извършваната богослужебна дейност, срещнах се с много от миряните. Отслужихме богослужения – там, където години наред не бе служено. Видях, че има храмове, които се строят в момента, други поддържани, но имаше и такива, които са в окаяно състояние. В момента са извършени няколко ремонта и реставрации на стенописи на храмове във всички общини. На места средствата бяха отпуснати от общините, за което благодарим искрено на общинските ръководства. На други места ремонт и реставрация бяха направени със средства по програми, на места с дарители. Сега подготвяме документация за около десетина храма, които да бъдат ремонтирани. Поетапно се стремим да бъдат възстановени всички храмове. Наблягаме и на богослужебния живот. Там, където не е имало служби, да има по-чести такива. За съжаление към настоящия момент храмовете и енориите са в пъти повече от свещенството в духовната околия. Просветната дейност също е от голямо значение. Желанието ни е да има неделни училища към всички храмове в града.

–   Още в началото направихте среща с областния управител Виктор Янев, какви са отношенията между държавната власт, местното самоуправление и архиерейското наместничество?

– Отношенията са прекрасни! За което благодаря както на Виктор Янев, така и на неговия екип, които винаги ни съдействат. Благодаря на Петър Паунов, на Димитър Стаменков, на Радко Петрунов, на техните наместници и екипи, на кметовете по села както от свое име, така и от името на духовенството при Кюстендилска духовна околия. Тук искам да благодаря и на всички трудещи се в държавните институции, които винаги ни подкрепят и съдействат. Не на последно място на вас, медиите, които отразявате предстоящите събития, отразявате празничните служби и правите достъпна информацията за по-голяма част от населението, което си е една малка апостолска проповед.

– За това време кое събитие или случка Ви разтърси най- много?

– За времето, откакто съм тук, бях силно впечатлен от това, че децата на улицата, виждайки духовник, проявяват желание да общуват с него. Някои от тях знаят наизуст Господнята молитва „Отче наш…” , други „Богородице Дево, радвай се…”, а това несъмнено се дължи на изучаваните часове по религия в училищата, за което благодарим на кмета Петър Паунов, който дава и личен духовен пример. Също така на неговия екип, на Инспектората по образование в Кюстендил, ръководствата на училища, където се изучава предметът, на учителите и не на последно място на родителите, които са „за“ изучаването на  религията като предмет. В много от училищата се изучава предметът „Религия”, което ще рече, че жителите в този край на България са осъзнали важността от това децата от малки да бъдат възпитавани в православната вяра и да възрастват с нея.

Положително ме впечатли и това, че на места, където живеят двама или десетима души, храмовете са по-поддържани, отколкото в по-многобройно населените места.

Не ми допада обаче, че се сблъсквам със суеверието. Но то не е само тук, в Кюстендилско, а като че ли навсякъде в България. Хората са склонни да направят нещо суеверно, отколкото да изпълнят нещо, което ни препоръчва Църквата. За съжаление има хора, които ходят на врачки и баячки, а някои се занимават и с магии, които не са малко. Православен християнин да се занимава с магии!? Това е страшен грях.

– Коментарът Ви за строежа в центъра на Кюстендил, който ще бъде православна детска градина, но в последните дни разбуни духовете в града?

– Относно коментарите по повод православната детска градина и строящия се параклис в чест на празника Въведение Богородично бих искал да отбележа, че гражданството е по-запознато дори и от мен с предприетите действия за ремонт на пустеещата сграда и за строежа на православния параклис. Всеки, който има допълнителни въпроси, винаги може да се обърне както към съответните служби в община Кюстендил, така и към Архиерейското наместничество. За законността на строежа има съответни решения и документация, която включва и проект. На гражданството е известно, че лично патриарх Неофит е посетил Кюстендил и е отслужил богослужебното последование за първата копка и полагане на основен камък, а това е отразено от всички медии.

Храмът и православната детска градина ще бъдат към Граничкия манастир “Св. Лука”, като децата, които ще посещават центъра, ще бъдат с изучаване на религия.

Със средства на дарители сградата ще бъде и газифицирана. Капацитетът в началото ще бъде за 25 деца, но ако има още желаещи, може да бъде разширен.

–  Напоследък зачестиха кражбите на кутии за дарения от храмовете. Според Вас кое дава смелост на такива хора да посегнат на храмове?

– Да, за съжаление и това се случва. Бог да помага на всички и да вразумява онези, които са извършили подобно деяние. В Кюстендилска духовна околия имаме три такива случая за последните месеци. Извършителите не осъзнават, че това е голям грях спрямо Бога, но и спрямо онези, които са поставили в касата за дарения своята лепта. За някои това е и последен залък.  Страшно е, когато се открадне нещо, но по-страшно е, когато това нещо е от Божия дом!

–  Вярващи ли са хората в Кюстендилско? С какви човешки тревоги и неволи се сблъсквате?

– Вярата не може да я сложим на везни. Кой колко вярва, всеки знае сам за себе си. Кой колко е въцърковен, това е отделен въпрос и за него може да се говори. Човек носи вярата в сърцето си. Човек изпълнява Божия закон първо със сърцето си. Каквото нашите мисли посеят, такова никне и в сърцето ни, такива са и делата ни. Няма човек, който да не вярва. Семенцето на вярата е засадено от Бога във всеки човек. Блажено починалият Видински митрополит Дометиан казваше: „На пазар се ходи с пари, а в гроба с вяра”. Доколко обаче е развито това семенце и се развива, ние може да кажем по делата. Неслучайно св. ап. Павел казва: “Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). Вярата ни кърми, възпитава и с нея възрастваме в добрите дела. Ако вършим  добро, значи сме вярващи, а ако вършим зло, то в нас отсъства правилната вяра.

Идвайки в храма, хората споделят както тъжни, така и радостни моменти от техния живот. В радостните и ние се радваме, но в тъжните духовенството е длъжно да бъде опора, да даде правилния съвет, поучение, което да бъде от полза за страдащия и той да не унива. Различни са тревогите и неволите у хората. Както казва Негово Светейшество патриарх Неофит, това са „човешки съдби”. Ние трябва да бъдем съпричастни, състрадателни към всеки един случай поотделно.

Случаите за Божията сила и помощ са много. За тях могат да се изпишат страници, за които едва ли би стигнало мастилото в света. Спомням си скоро, че една жена дойде при мен в храма ”Св. вмчк Димитър”, който се намира в кв. “Капията”, и разказваше как Бог й е чул молитвите, отправени пред иконата на св. великомъченик Пантелеймон, която се намира в храма. Има и други сведения, че иконата на светеца е чудотворна.

–  Във време на изпитание и страх от коронавируса какво ще посъветвате хората?

– Молете се. Всички да се молим. В Символа на вярата изповядваме, че Бог е Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо. След като Бог е Вседържител и владее видимия и невидимия свят, за мен не само като духовник, но и като вярващ човек е по-логично да вярваме и да се уповаваме на Него, отколкото да бягаме от Него. Онова, което е невъзможно за човеците, е възможно за Бога. Сам Господ Иисус Христос ни учи, че всичко, каквото поискаме в молитва, да вярваме, че ще получим и ще ни бъде дадено и още да искаме и ще ни се даде.

–  Какво за Вас са вярата, надеждата и любовта?

– За мен вярата, надеждата и любовта са не само християнски добродетели, към които всеки човек трябва да се стреми, но те са и една величина за всеки, придобил ги. Чрез тях дори и невъзможното става възможно. Вярата и упованието в Бога ни показват свободата, а любовта ни води към нея. Ако имаме тези три: вяра, надежда, любов, както казва св. ап. Павел в Посланието си до Коринтската Църква, то ние ще бъдем блажени.

– Какви са очакванията Ви от 2021 г.?

– Моля се на Бог да ни избави от вируса, да укрепи сърцата ни, да дарува здраве и благоденствие на целия наш български народ и на всички хора по света. Всичко останало ще си дойде с времето. Каквото има да направим, ще го направим, с Божията помощ.

 

Краси Ценкова

1 коментар

  1. Щастливи са миряните от Кюстендил,че имат насреща си такъв духовник като отец Исаак!Работих с него в Софийската духовна семинария – човек,на който винаги можеш да разчиташ.Добронамерен,човеколюбив!
    На многая лета,отец!

Comments are closed.