1936-пред "Модерен театър" гр.Дупница 1936 г. със съпругата си Дора Георгиева
  • С приятеля си от детинство н.а. Лео Конфорти открили първите   киносалони в редица български градчета през 30-те години на миналия век

Братята Антони и Георги Стоянови от Дупница –  внуци на кинооператора Георги С. Георгиев, изпратиха в редакцията на вестник „Вяра“ забележителен разказ за живота на известния си дядо. Следващите редове потапят в магията на 7-ото изкуство и в един интригуващ живот, досущ като на кино…  

Антони и Георги Стоянови

Ако беше жив дядо ни – Георги Стефанов Георгиев – Жората киното, както беше известен на почти всичките граждани от Дупница, на 09.01.2021 г. щеше да навърши 111 години. Малко хора могат да се похвалят с такава известност, каквато притежаваше дядо ни приживе. Във всяка професия има възможности за изява. Всеки човек може да заслужи със своето трудолюбие, честност и благородство не само уважение, но и голяма известност.

Ерко- Работа с киномашината “Ерко” за говорящи филми

След смъртта на баща му през 1926 г. – известния тютюнев експерт Стефан Здравков, още в юношките си години той поема кормилото на семейството. Потребността да работи и помага на многобройното си семейство /четири невръстни, по-малки от него деца/ го е принудила да прекъсне образованието си и да започне работа.

В гр. Карлово с н.а. Лео Конфорти

Всеки човек има вродена професионална наклонност и когато тя се открие и реализира, младият човек успява да постигне големи творчески успехи, а трудът му да е удоволствие. Това може би е разковничето, което е дало предпоставка нашият дядо до отдаде цялата си любов към кинооператорската професия. Още невръстно дете той е обикалял около някогашното кино „Модерен театър” в Дупница, собственост на Андон Хаджипетров, и с особено любопитство е следял работата на кинооператора Иван Плачков. Забелязан от собственика на киното, дядо ни е приет като чирак, а по-късно назначен за помощник-кинооператор. През далечната 1932 година придобива специалност „Кинооператор“ и получава правото на свободна техническа практика в Царство България.

 

Прожектира първия си  филм ”Крачун и Малчо”,

 

където като стажант ръчно е навивал прожекционната лента. Само след два месеца той успява почти самостоятелно да прожектира филмите на Чарли Чаплин, Бъстър Китън и други. С това спечелва доверието на собственика на киното в Дупница и е назначен на постоянна работа като кинооператор. По това време се прожектират немите филми „Пътният лист на живота”, „Празник на красотата” и други. През 1932 година в Кюстендил е  усвоена киномашината ”Лихтон” за говорящи филми. Собственикът на киното Хаджипетров изпраща дядо ни в Кюстендил, за да усвои техниката с новата киномашина и не след дълго зрителите в Дупница успяват да гледат първите говорящи филми – „Атлантик” и „Аферата капитан Драйфус”.

През 1935 година собственикът на киносалона в Дупница фалира. Това е наложило дядо ни да потърси кинооператорска работа на друго място. Тогава заедно с н.а. Лео Конфорти (с когото са приятели от детинство) отиват на мисионерски пътешествия в страната с цел да откриват първите киносалони в по-малките градчета на родината ни. Сключва договор с читалището в Карлово, където същата година откриват кино и за първи път в града се прожектират филми (Лео Конфорти преди прожекцията прави предварителен анонс на съдържанието, а дядо ми прожектира филма). През 1936 година

 

читалището на Дупница закупува новата киномашина ”Ерко”

 

и кани дядо ни да поеме длъжността кинооператор. Много обективни и субективни причини са наложили той да напусне Карлово и да се върне на работа в Дупница. Със заповедта си за назначение като кинооператор в Дупница той работи непрекъснато до 1970 г., когато се пенсионира като кинооператор. Ръководството на читалище в Дупница е гласувало доверие на дядо ни да бъде командирован да открие кина и прожектира първите филми в Сапарева баня и Бобошево. При него са се обучавали и стажували много добре подготвени и реализирали се по-късно млади кинооператори. По това време се въртят вече говорящите филми ”Сказание за Сибирската земя”, „Далечната годеница”, „Каменното цвете”, “Хамлет“ и други. Кинооператорската работа на дядо ни не е била единствената му  грижа. Той е изучавал интересите на зрителите и в една или друга степен е удовлетворявал техните  потребности. Киното е било един от най-важните фактори за обогатяване познанията на зрителите и изграждането на нова култура в поведението им. Сам той

обичаше да имитира ролите на някои от героите на филмите.

Младежка снимка с н.а. Лео Конфорти

Особено любим му беше персонажът на бащата на Хамлет от едноименния филм по произведението на Уилям Шекспир.

Аз и брат ми нееднократно сме гледали семейните албуми и с най-голямо удоволствие сме констатирали, че дядо ни е имал големи достойнства. Той е дружил с голяма част от съгражданите си, но е и умеел да дружи с най-известните по това време културни дейци – артисти, музиканти, оперни певци и други. Много известни артисти от европейските страни, които по един или друг повод са идвали в Дупница, са намирали потребност да установят трайни приятелски отношения с дядо ни. Не една и две са заснетите снимки, увековечили контактите му с известни наши артисти и такива от чужбина – Лео Конфорти, Шърли Темпъл и други. Имали сме възможност да разговаряме с него по много въпроси в областта на културата, стопанския и политически живот в града и страната. Впечатление ни е правило умението му да преразказва събитията достоверно и увлекателно. Той разказваше съдържанието на филми, театрални и оперетни постановки с езика на анализатор и критик. Помнеше имена, дати, събития от прожектираните филми отпреди много години. Той имаше визия на човек с висока интелигентност и култура. Винаги беше спретнато облечен, с вратовръзка и бомбе, с добре почистени и лъснати обувки, а в малкото си джобче на сакото имаше чиста и по специален начин сгъната бяла кърпичка, която допълваше внушителността на облеклото му. Ръководството на читалището нееднократно го е сочило за пример и подражание, не само като професионалист, но и като човек общественик, с голямо сърце, тих и скромен. Имаше много отличия, грамоти и медали, но най-голямото отличие е признателността му от гражданството – неговата заслужена известност.

На нашия дом на улица ”Плиска” 17 в Дупница входната врата винаги беше отворена за всички и всеки беше добре дошъл. Той ни повтаряше, че

 

в дом, в който влизат хора, там и Господ влиза.

С американската киноактриса Шърли Темпъл – около 1940 г.

В такъв дом има мир и разбирателство, успех във всяко начинание. При всяка възможност, когато ни водеше на лозето си да свършим някаква работа, ни казваше: ”Искам да запомните, сега сте деца, но ще станете един ден бащи и ще възпитавате своите деца, че трудът е най-големият възпитател. Деца, които се трудят, израстват като достойни граждани, създават добри семейства, а децата им растат и се възпитават в семейна среда, където честността, трудолюбието и взаимното уважение са крайъгълният камък за семейните успехи. ”Колко силно ни е повтарял тези човешки потребности, които и сега са движещ фактор в нашите семейства.”Уважавай, за да те уважават”, това е било най-характерното за неговата личност. Ние и много наши съграждани му завиждаме за това изкуство и враговете си да спечелиш като свои приятели.

 

Дядо ни беше много скромен, не искаше да бъде хвален, не искаше и ние, децата му, да се главозамайваме от успехите си. Той обичаше да си служи с народни поговорки и често повтаряше ”Скромността краси човека”. Това и много други поучения на дядо са характерни и за живота на нашата майка – единствената му дъщеря – емблематичната преподавателка по български език и литература от ПГ „Хр. Ботев“ – гр. Дупница – Агница Георгиева (Гичка), както и за нашите здрави и проспериращи семейства.  Жората киното, неговата известност и добри дела ни карат да сведем глава в знак на признателност към един необикновен кинооператор, заслужил почит и уважение от всички, които го познаваха. Неговият живот, изживян скромно и достойно, е живот за пример и подражание.

1 коментар

Comments are closed.