Среща с един от най-вдъхновяващите серийни модели на баварската марка
На върха на хранителната верига
Една от причините, поради които осмата серия на BMW има всички основания да бъде смятана за своеобразна витрина на осъществимото измерение на съвършенството в автомобилната индустрия, е самият й замисъл – и в трите си варианта (Coupe, Cabriolet и Gran Coupe) “осмицата” е класическо Gran Turismo от луксозния клас, създадено с основната идея да носи удоволствие на своя притежател, а и на всеки ценител на автомобилната красота, пред чийто поглед попадне. Над тази моделна серия въздухът стара съвсем рядък – по-високо са позиционирани в този сегмент от пазара са единствено бутикови продукти от ранга на Bentley Continental GT, ferrari GTC4 Lusso и Rolls-Royce Wraith.
Създаден, за да носи радост
Серия 8 е от онези автомобили, от които никой няма непосредствена нужда. Автомобили като този са създадени, за да бъдат красиви. За да бъдат бързи. За да носят радост. За да доставят удоволствие от всеки изминат метър. За да доставят удоволствие дори когато са в покой. За да звучат добре. За да ви карат да настръхвате. Или казано по друг начин – напомняне, че автомобилите могат да бъдат нещо много повече от средство за придвижване от една гледна точка до друга. Защото истинската стойност на подобни модели е в тяхното въздействие, а то не може да бъде оценено само чрез финансовите стойности, отразени в ценовите листи.
Нека започнем с дизайна. Да, той винаги е бил и ще остане въпрос на вкус, тоест не е нещо, което може да бъде категоризирано по някакъв обективен критерий. И все пак в автомобилния свят има някои общоприети схващания кое изглежда добре и кое – не дотам. Според всички тези общоприети схващания, M850i Coupe First Edition изглежда повече от добре – идеални пропорции с дълго междуосие и къси надвеси, мускулесто туловище, безкрайно дълга предница, къса и агресивна задница, изключително умело комбинирани плавни линии и категорични ръбове. И в случая на версията First Edition – куп допълнителни елементи от карбон, включително изработен от въглеродни нишки покрив, специален дизайн на огромните, обути с широки нископрофилни гуми колела, както и специално матово покритие с матов ефект. Резултатът е автомобил, който колкото и дълго да гледате, пак ще продължавате да се възхищавате на това колко талантлива е работата на дизайнерите.
Усещане като в самолет
В кокпита ще се почувствате като у дома си – стига да не сте наистина много високи на ръст и да не ви притеснява необходимостта от това да слезете доста ниско, за да се настаните във фантастично удобните седалки с двуцветна тапицерия от фина естествена кожа. Позицията зад волана е… нека да го обясня така – ако някъде има наръчник как трябва да седи човек в такъв автомобил, то този модел явно е проектиран точно според въпросния наръчник. Комфортът е като в модел от най-луксозен клас, а позицията е като в расов спортист – ниска, перфектно премислена до най-дребния детайл от ергономична гледна точка. Погледът на водача се простира към споменатия вече безкрайно дълъг преден капак, а най-важните за шофирането данни се прожектират “право в десетката” – благодарение на отлично изпълнения Head-up дисплей. Но преди да потеглим е добре да се поогледаме по-добре наоколо – усилието си заслужава. Защото материалите и прецизността, с която са изпълнени детайлите, буквално галят всички сетива.
Грохот, който ви кара на настръхнете
Натискането на стартовия бутон събужда за живот един агрегат, който според скромното ми мнение един ден също трябва да присъства на подобаващо място в историята на двигателостроенето. 4,4-литровият “осмак” с два турбокомпресора изръмжава сърдито при запалване, след което до ухото на водача и спътниците му продължава да достига тихо, но подобаващо злокобно клокочене. Минавам на позиция D и потеглям…
Трудно е да се опише усещането, което носи със себе си задвижването на този автомобил. Ако кажем, че моделът е бърз, ще сме съвършено прави, но това е като да кажем, че картините на Пикасо са добри… Тоест все едно нищо не сме казали. И за най-начинаещите в автомобилната сфера е ясно, че 530 конски сили и 750 нютонметра (максималната тяга е налична още от 1800 оборота в минута) са сериозни показатели. Истинската сензация обаче в случая е как тези показатели се усещат реално на пътя. Отговорът е – много зависи от избрания режим на работа на автомобила.
Ако карате в някой от стандартните режими, автомобилът остава удивително цивилизован и рафиниран – досущ като своеобразна седма серия с две врати. Тягата е буквално безкрайна, при това във всички работни режими. Ако карате спокойно, почти няма да чувате двигателя, а трансмисията рядко ще качва оборотите над 2000. По този начин общо взето можете да направите и околостветско пътешествие, и вероятно ще слизате за паузите по-отпочинали, отколкото сте се качили. В режим Adaptive, който лично на мен ми е фаворит, получавате най-доброто от всички светове, които обитава “осмицата” – той по почти нереален начин успява да съчетае съвършен комфорт с моментално втвърдяване на окачването и управлението във всеки момент, когато това е необходимо. Тоест, когато шофирате направо, сте в свръхбърза лимузина, а в завоите автомобилът моментално се преобразява и субективно създава илюзията, че дори се скъсява, постигайки удивителна за дълъг близо пет и широк почти два метра колос пъргавина в управляемостта.
Поведение на расов спортист
Ако изберетe някой от двата спортни режима аз лично бих ви препоръчал две неща. Първото и най-основното (тъй като е от жизнена важност!) е да можете да разчитате на уменията си, и наистина да сте в състояние да овладеете машина с подобна мощ при по-сериозно темпо. Защото е наложително да бъдете наясно с факта, че този автомобил се ускорява от място до сто километра в час за 3,7 секунди – стойност, която при по-предишното Porsche 911 Turbo се смяташе едва ли не за сензация. Като добавим към това безкомпромисно ефективната работа на двойното предаване и споменатата вече способност на окачването да постига непривична за толкова голям и тежък автомобил пъргавина на пътя, нещата стават драматични. Драматични, защото този автомобил може да бъде доста по-бърз, отколкото са възможностите на средностатистическия водач. За човек с хладен ум, трезва преценка и бързи рефлекси спортното шофиране с машина като тази е изживяване, което се помни дълго. За малко да забравя за втората препоръка – изключване на музиката. Колкото и да обичам да слушам музика докато шофирам, да пришпориш автомобил, способен на подобна механична симфония, и да не й се насладиш в цялата й прелест, е кощунство. Смея да твърдя, че завоите в началото на Подбалканския път след излизането от София са трасе, което познавам почти идеално, и което всеки път ми носи удоволствие, без значение с какъв автомобил карам по него. И именно затова ми се иска тук да спомена, че никога не съм се радвал на въпросната отсечка толкова, колкото с M850i First Edition. Този автомобил не е просто добър във вземането на завои – той оживява в тях. Кормилната уредба дава прекрасна обратна връзка, позволявайки да позиционирате широката каросерия с хирургическа точност върху трасето. Трансмисията работи толкова бързо и адекватно, че преминаването в ръчен режим е по-скоро въпрос на желание, отколкото на реална необходимост.
Накрая ми е трудно да кажа кое ми достави повече удоволствие – да се възползвам от динамичните качества на този изключителен автомобил, или да се радвам на всеобхватния комфорт и неописуемото усещане за стаена мощ, докато го карам съвсем спокойно. Или просто да гледам елегантнитe му линии и да слушам песента на мотора му. Едно е сигурно – това несъмнено е един от най-впечатляващите модели, с които съм имал удоволствието да се срещна в последно време.
Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Божан Бошнаков/ams.bg
