Този разказ не е за La Deese, а за друга богиня на Citroën от един юношески спомен

15 години след La Deese тронът заема Sa Majeste със своя екзалтиращ дизайн и футуристична техника. SM получава шестцилиндровия мотор, от който DS така отчаяно се е нуждаел. Сега отдаваме заслуженото на този невероятен автомобил.

По време на ученическите ми години това беше един ежедневен спектакъл… За да съм сигурен, че ще присъствам на него, без колебания ставах всяка сутрин с 15 минути по-рано. Имах един съученик, Удо, който всеки ден биваше докарван до гимназията от своята привлекателна майка с нейния Citroën SM. Дефилето на ексклузивното Grand Tourisme в яркия златист цвят “Or de Simiane” продължаваше едва няколко минути, но зареждаше с енергия целия ми ден. Съчетанието от невероятният автомобил, елегантната жена с очила на Dior и пъстрата рокля на цветя създаваше у мен някакво сюрреалистично усещане.  Спомням си как, въодушевен от тези преживявания, помолих Тони Улмен, който по това време продаваше марките с двата шеврона и с тризъбеца в Дюселдорф, да ми подари проспект на авангардното луксозно купе, какъвто той с присъщото си благородство ми осигури. Голям формат, лакирана повърхност – трябваше да го опаковам с вестници, за да мога да го пренеса със своя скутер. Дори и днес този проспект е сред най-ценните неща от моята колекция. На 12 страници фотографката с псевдоним Сара Муун и истинско име Мариеле Варин разказва в снимки историята на един бонвиван и една мистериозна жена, които пътуват във Франция със своята афганска хрътка, проточила шия от задната седалка на техния SM.

Снимките по очарователен и гениален начин хармонират с приповдигнатия дух на дизайна на Робер Опрон, продиктуван не само от функционалната аеродинамика. Нетрадиционна красота, близка до безцелното, абстрактно изкуство, превръща дългата почти пет метра обтекаема каросерия с тясна задна част в някакво мистично видение. Фотографиите на Сара Муун също се стремят безпощадно към L’art pour l’art. Изкуството заради самото изкуство. Размити, затъмнени отражения на околния свят, драматични облачни пейзажи и меланхолични капки дъжд. На вътрешното огледало се вижда силният тъмен очен грим на жената, облечена в костюм на Андре Куреж. Никой текст не може да ме освободи от фантазния свят, в който съм попаднал – освен данните на последната страница: „V6 двигател от леки сплави с четири разпределителни вала, петстепенна трансмисия, предно предаване с хомокинетични задвижващи валове, хидропневматично окачване, спирачна система с високо налягане, прогресивно сервоуправление“ и т.н. Какъв прозаичен финал!

Femme Fatale сред GT моделите

Фантазиите от този проспект оказаха трайно въздействие върху мен. И досега боготворя SM. Нещо, което не може да се каже за DS, който намирам по-скоро за причудлив, отколкото за съблазнителен. Разбира се, в SM има много DS – трансмисията по типичен за френската марка начин се намира пред двигателя, окачването на колелата, хидропневматичната ходова част с регулиране на нивото и спирачната и кормилната система с високо хидравлично налягане са почти еднакви. Но вездесъщият DS е действително луксозен и разкошен само във версията Pallas и не играе в автомобилния премиум клас, в случая подвизаващ се под името Grand Tourisme. Външно не му достига високомерието на една Femme Fatale, която подчертава привлекателните си форми с яркия израз на стъклената маска, зад която са разположени нито по-малко, нито повече от шест предни светлини. Или със загадъчния глас на създадения и за модели на Maserati V6 мотор. Със своя елегантен тоалет за коктейл парти фотомоделът Максимилиане е в пълна хармония с изкушаващите флуидни форми на нашия SM Injection в цвят Sable metallisé с кожен салон Cuir Tabac в перфектно състояние. Може да бъде открит в салона за класически автомобили на Харалд Лентел и се предлага за 62 900 евро. Може би днес и аз щях да притежавам толкова любимия ми SM. Преди малко повече от 20 години ми предлагаха един за 15 000 марки. Въздържах се единствено заради изключително лошата репутация на V6 агрегата с четири разпределителни вала и необичаен ъгъл между цилиндрите от 90 градуса. През главата ми преминаваха сериозни мисли за монтиране на V6 мотора на Ford със 160 к.с., който бе по-добър вариант от дизеловите предложения на Жорж Режембо. Фаталните V6 мотори на Maserati често се повреждаха в резултат от скъсване на ангренажни вериги и дефектни обтегачи. Прекалено многото периферни агрегати, прикачени към първата от трите Duplex вериги, я натоварват, а другите две, задвижвани от нея, са дълги и криволичещи и всяка по-рязка промяна в натоварването е предпоставка за повреда. Затова един от начините за удължаване на живота на мотора е да се предпочете вариант без климатична инсталация.

Конструкторът Джулио Алфиери позиционира двигателя силно назад, в непосредствена близост до преградната стена към купето. Конструкцията на въпросния агрегат произхожда от легендарния V8 мотор на Maserati с четири разпределителни вала и механични повдигачи, задвижвани директно в името на по-бързото задействане. Твърдият звук, дължащ се на необичайния за V6 мотори ъгъл между цилиндровите редове, е обявен от рекламните специалисти за „магически“, а мощността от 170 или 180 к.с. не е особено впечатляващата, но все пак създава достатъчна конкурентоспособност. Благодарение на изключително добрите си аеродинамични показатели SM постига максимална скорост от 225 км/ч. За същото темпо на Mercedes 450 SLC 5.0 е необходим голям V8 с 240 к.с. Интериорът ви обгръща с гостоприемството на кожения салон “Lattoflex Design“, а благодарение на голямата вътрешна широчина – и с усещане за простор. Задните отделни седалки пък формират дискретно сепаре, включващо място не само за афганската хрътка.

Да се движиш като богиня във Франция

Човек с усещане за автомобила ще се справи бързо с SM въпреки първоначално странното чувство на „волана без спици“. Супердиректното кормилно управление DIRAVI (Direction Assistance hydraulique variable en Fonction de la Vitesse) шокира с изключително силното си желание да се върне в основната си позиция и не оказва влияние при интензивно спиране със странния, приличащ на бутон педал на спирачките.

Също толкова странно е превключването на предавките. Отначало конструкцията с прикрепен към ролка лост създава усещане, че това е прибор за автоматични скорости, но на практика си е стандартна механична трансмисия, която при шофиране превключва лесно и прецизно. Точно това е нужно на V6 мотора на Maserati, който поради късия си ход не е образец за гъвкавост. За сметка на това агрегатът обича оборотите и може да достигне без проблеми делението от 6500. Ние обаче не се възползваме от това и превключваме при максимум 4500 об./мин, за да пазим мотора на този уникат дори когато е загрял своите цели седем литра моторно масло. В практиката машината на Алфиери не е чак толкова впечатляваща, колкото предполагат на теория сложната ѝ конструкция и ангажиращото вътрешнофирмено име “Serie Maserati”. Но пък за подобен футуристичен модел като SM би било по-скоро унижение да използва напълно обикновения OHV агрегат на DS. Голямото тегло на предната част елиминира каквито и да било проблеми със сцеплението, но и не влияе отрицателно на мощното кормилно управление. Има нещо божествено в управляването на този автомобил – процес, в който водачът може да гледа някак високомерно на останалия свят. Хидропневматичното окачване поема всякакви неравности с лекота, а до 4000 об./мин, или до около 150 км/ч, двигателят остава приятно тих. По-динамичното шофиране не е на особена почит в този Grand Tourisme и в по-бързи завои накланянето и недозавиването стават особено отчетливи. Лично аз бих предпочел по-ранната версия с карбураторен двигател – най-вече заради предлагания златист цвят Or de Simiane, който се е запечатал в съзнанието ми от училище. Още едно дежа вю възниква у мен, когато става дума за SM – филмът „Сезар и Розали“ с Роми Шнайдер. Опустошен от болката на раздялата, Ив Монтан се движи по тъмните и мокри завои на пътя Корниш де Л’Естерел, който се вие покрай Средиземно море и свързва Фрежу и Кан. Светлините на шестте жълти предни фара се отразяват в мокрия асфалт, вътрешните следят командите на волана, а предното стъкло е обляно от дъжда. Велики творения като SM имат свойството да създават у нас чувството за патос и меланхолия.

Заключение

Доближавам се с респект към този истински аристократ, защото в Citroën SM има нещо недостъпно. Но високомерието му може би е защитен механизъм срещу хора, които възприемат значимостта му единствено заради наличието на гени на Maserati в него. SM е цялостно произведение на изкуството, на което трябва да бъде отдадено подобаващо уважение. Може да се нарече и радикална алтернатива на американските “масъл карс”, а това го прави още по-привлекателен./ams.bg

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here