Eли Тодорова написа книга за Балабановата фабрика

„Сенки от фабриката” съживява хора и събития в Бараково отпреди век

EлиТодорованаписакнигазаБалабановата фабрика в Бараково. Книгата е стихосбирка, озаглавена е „Сенки от фабриката” и връща читателя един век назад, съживявайки хора и истории, свързани с прочутото предприятие на братя Балабанови.

EлиТодорова живее в гр. Кочериново. Работила е като ревизор, детска учителка, касиер в банка, управител на банков клон. Известно време е живяла и работила в Испания. „Сенки от фабриката” е нейна втора поетична книга. Първата – „Любов по Лорка”, е отпечатана през 2021 г. Тя включва поетични творби на дупнишкия художник Георги Кацарски – Дон Кези. Неин редактор е известният български писател, поет, драматург и журналист Елин Рахнев.

„Винаги съм мечтала да напиша тази книга. В нея съм вложила детските си спомени, най-милите години, разказите на татко и на много хора, които познавах”, споделя авторката.

„„Сенки от фабриката” е една вдъхновена от миналото история, увлекателен разказ за хора, събития, съдби и трагедии отпреди 100 години. Тази история, на фона на драматичните събития, разтърсващи днес с неописуем грохот две големи славянски държави, звучи повече от актуално”, пише издателят на книгата Валентин Боков. „Сенки от фабриката” е сбъдната мечта на Ели Тодорова, допълва издателят.

„Спомням си прекрасни хора… Като Пшеничкин, Николай Нейман, Олга Хартулари, Виницки и други.А главната ми героиня Татяна Познякова е събирателен образ, чрез койтоизразявам любовта и емоциите си към тях. Избрах нея, защото тя е преживяла революцията, пътувала е с кораб от Одеса за Варна едва 12-годишна. Тя пази мил спомен за родния си Гжатск, а същевременно се интегрира в така наречения от дъщеря й Варвара „рай” – фабриката на Балабанов в Бараково”, казва още EлиТодорова.

„С написването на тази книга сбъднах мечтата на много хора, съхраних спомена за събития от приблизително 100 години. Художникът Петър Златков нарисува образите им по този спомен”, допълва тя. Поетесата посочва още, че във всеки дом възрастните хора с умиление пазят спомени, за които говори: коминът, брендът на фабриката, двата дансинга, оркестърът. Ели Тодорова припомня, че в Кочериново е свирил Санкт Петербургският оркестър, един от най-добрите в света. Разказва за валсовете, влакчето, чешмата, емблематичните бели гъски… Пише, че за белоемигрантите това място се превръща в „техния рай”, спасил живота им. В него те са намерили пристан, дом, свобода. Призивът наЕли Тодорова  е да запазим светъл спомена за времето, обикновените и невинни хора, живели и оцелели в онези години, описани в стиховете й в „Сенки от фабриката”.Предстои представяне на книгата в Дупница.

Юлияна КОЛЧАКОВА