Виктор Димитров: Когато няма работа, просто ни пускаха отпуск, става 16 часа, идва началникът и казва „от утре вие сте отпуск”
Анна Стоичкова: Разговорите по телефона са забранени, ходенето до тоалетна ограничено, зная за колежка, получила 1,50 лв. над заплатата си, ако съм аз, ще им ги оставя за кафе
Никой от началниците не пожела да коментира казуса, скриха се в цеха, затръшнаха ни телефона, шофьор на фирмата изгони екипа от двора
Група гневни работници окупираха входа на шивашката фирма „Пиерик лайн” в Дупница в напразно очакване на септемврийските си заплати.
С празни джобове и опънати нерви около 10-ина човека, повечето напуснали вече фирмата, бяха загубили търпение от напразните обещания, че ще си получат парите. Отпращали ги с изявлението: „Няма да ви чакаме да се точите цял ден”. Обещанията обаче били, че пари ще има още на 15-и, а никой не им се е обаждал, за да им каже кога точно да дойдат. По думите на хората на техния хал са още над 60 човека.
„Напуснах работа и сега не ми дават заплатата. Работих година и половина тук, според обещанията трябваше да ни платят на 15-о число. Това са ни парите за септември. Имам да вземам около 200 и няколко лева, но не ми ги дават. Напуснах преди две седмици с обещанието за плащане първо на 30-и, остана за 15-и. Днес влязохме в цеха да си търсим парите и ни казаха, че пак няма пари и това е”, каза Михаел Михайлов.
„Аз работя тук от шест години и половина. Това, което се случва в тази фирма, е срамота, излагат се. Сърдят ни се, като вземем отпуска, сърдят се, че сме взели болничен. И като сме болничен, не ни плащат парите както трябва. Превеждат ни минималната работна заплата от 360 лв. по банков път. Работим и по 9 часа, даже понякога ни заключват и работим, докато има работа. Има колеги, които стоят извънредно и до по-късно. От едно определено време съботите започнаха да са задължително работни, а сме подписвали договор за петдневна работна седмица. И няма заповед, че сме извикани извънредно на работа в събота. Сюрпризират ни устно. И аз имам да вземам над 200 лв., напуснах миналата седмица. По договор се водим всички на 460 лв. Тях ги превеждат по банка, а сега ни дават и на ръка в пликове”, добави Диана Гьошкова.
Детелина Димитрова пък стоеше на входа с надеждата да си получи парите и се чудеше дали е платен, или неплатен отпуск.
„Аз не съм напуснала. Водя се отпуск, но не зная дали съм платена, или неплатена. Никой не ми казва каква отпуска съм и докога. Обяснено ми е, че няма работа. Като има работа, тогава ще ми се даде и заплатата. Ако има поръчка, работим и в събота, ако няма работа, сме отпуск. Вече не вярваме, че ще ни дадат парите, отчаяни сме.
Даже ни е забранено да коментираме помежду си кой колко точно заплата е взел. Не може да кажа на останалите дали съм взела в плика си 100 лв., дали тя е получила 200 лв., а друг 500 лв. Това ни е забранено. Никакви приказки”, описа картинката Детелина Димитрова.
„Ти се обърка. Какви са тия суми, кажи 20 лв., 30 лв. Какви са тези 500 лв.”, контрираха я колегите й.
Освен за изработените заплати напусналите се притесняват дали ще си вземат парите, полагащи им се и за неизползваните отпуски, които по обещания също са с падеж на 15-и.
Хората споделиха, че собственик на цеха е италианецът Пиеро и синът му Рикардо Агустини. Те лично обаче нямат контакт с италианците, а заповеди получават от началниците си, които знаят по малки имена. Споменават за Таня, Нина, Емилия. По думите им началниците се сменяват много често.
„Началниците са много, аз нямам допир до началството от 24 октомври, когато напуснах”, категорична е Анна Стоичкова и продължи: „Пуснах предизвестието си на 24 октомври, те ми прекратиха предизвестието и ме уволниха направо. Искаме Пиеро и Рикардо Агустини да дойдат при нас и да ни кажат как стоят нещата. Има 2-3 листа с имена за изгонване от фирмата.”
Работниците споделиха, че някога колективът е наброявал 198 човека, но сега значително се е стопил.
„Представете си шефовете ни казват, че тук било като магистрала, работили знайни и незнайни хора. То си е тяхна работа да си подредят нещата и да подбират кадрите. Преди две седмици обещават заплати, нови работници и сега 60 човека вънка. Даже не може да кажем колко точно са ни намалели парите, защото заплатата ни е различна всеки месец”, каза Диана Гьошкова, а Анна Стоичкова добави: „Зная за случай, в който една жена е взела в плика си 1,50 лв. над тези, които е изтеглила от банкомата, тази жена все още е на работа в цеха. Бях се зарекла, че на мен, ако ми дадат 1,50, ще им ги оставя да пият едно кафе от мен. Получаваме пари по банков път на 15-о число, на 30-о ни се дават още в плик. Следят ни по колко пъти ходим до тоалетна, гледа се колко се говори по телефона. Даже в момента разговорите по телефона са забранени и глобата е 50 лв. Аз имам две деца, едното е студент в ЮЗУ на 19 години, другото е на 15 и очаквам заплата, за да подсигуря семейството си. Затова сме тук пред вратата, искам си изработеното.
Думата беше, че който иска, може да напусне. Аз си пуснах предизвестието, на другия ден бях на работа, дойде началникът на цеха и ми каза, че вече не работя тук. Всичко беше кротко и спокойно, никой от цеха не разбра. Казаха ми, че всичко ще ми се изплати и да не се притеснявам. Губим надежда за парите за септември, какво остава за октомври. Документите ми са тук и се надявам да няма проблем. Вече съм на нова работа, но ако исках да се запиша в Бюрото по труда, нямаше как да стане, тъй като срокът за регистрация изтича, а не са ми дали документите.”
„Нещата в тази фирма стоят така – става 16 часа, идва някой от началниците и казва „от утре вие сте отпуск”. Нито казва платена ли, неплатена ли, нито докога. Просто няма работа и не сме нужни. При положение че имаме платена отпуска, те ни пускат неплатена. Представете си, стоите си вкъщи три дни, а нямате пусната молба за отпуск. Те имат право да те уволнят заради самоотлъчка. Сега ние сме се събрали 7-8 човека, а има още сигурно 68, които са на същия хал. Знаем, че на някои хора са им дали парите. Как са решили точна на кого, за нас е загадка”, подчерта Виктор Димитров.
„Работя тук от една година. Напуснах, дойдоха при мен и по същия начин ми казаха, че от утре не съм на работа, а аз си бях с предизвестие. Сега сме тук и си искаме парите, искаме това, което сме си изработили. А само ни залъгват 15-и, после казват на 30-и”, каза Даниел Методиев.
„В трудовия договор е посочено, че работният ден започва от 8, а не от 7,30 часа. Началниците ни казват, че съботата задължително са работи, това не ни го пише в трудовия договор. Значи се оказва, че работим 6-дневна работна седмица срещу 360 лв. и колкото дойде отгоре.
По наши наблюдения парите на хората се плащат по симпатии, раздават се в пликове. На тебе 100, на тебе 20, на тебе 30 лв. Не знаем защо е така, всеки месец получаваме различни суми”, една през друга казаха Анна Стоичкова и Даниела Гьошкова.
Хората коментираха, че в цеха е приятелката на собственика, но те не знаят как е името и каква длъжност изпълнява. По думите им вътре са и началниците.
„Те не искат даже да излязат. Търпението ни се изчерпа, вече не сме готови на никакви компромиси и да чакаме. Имаме сметки, които не ни чакат. Работила съм в много шивашки фирми, никъде не се отработва почивката. Тук се работи от 7,30 до 16,30 часа, отработва се обедната почивка”, вкупом разказаха Детелина, Стоичкова и Диана Гьошкова.
Опитахме се да разговаряме с някой от началниците във фирмата. Позвънихме на звънеца на портала, но никой не отговори, нито излезе. От работниците взехме телефонния номер на една от началничките, хората казаха, че се казва Емилия. Позвънихме на въпросната Емилия, за да поискаме коментар по темата и да каже на работниците кога ще си получат парите. Първоначално Емилия каза, че не ни чува и не разбира, щом повторихме въпросите, тя затвори телефона. Екипът все пак успя да влезе в предприятието, тъй като вратата отвориха шофьорите, които трябваше да откарат шивачките след края на работния ден. „Само не влизайте с нас”, казаха те, когато разбраха за какво става въпрос. Влязохме в двора, а до открехната врата на цеха се подаваше жена. Щом се приближихме, тя отсече „изявления няма да давам” и тръшна вратата.
Част от работниците също влязоха в двора. Анна Стоичкова влезе в цеха, за да си търси документите, но излезе отново с празни ръце. „Ще стоя тук, докато не си получа парите”, отсече тя, подпирайки се на белия джип, който, по думите на работниците, е собственост на приятелката на шефа им.
Екипът на вестника беше приканен да напусне двора на цеха от един от шофьорите с думите „нямате работа тук”.
