Васил Костадинов Коритаров е роден на 3 декември 1931 г. в Сапарева баня, където е починал на 20 юни 2020 г. Неговият род са преселници от село Железница, Софийско, от края на 18. в., когато прапрадядо му Ангелко Терзийски се заселва първоначално в с. Червен брег, а след това в с. Горна баня, днес гр. Сапарева баня. Неговият син Тоне Коритаро е бил известен майстор рудар през първата половина на 19. век и от занаята му като промивач на руда (коритар) е дадено името на тази фамилия от района на Горно поле. Неговата съпруга Мария идва от с. Говедарци и техните наследници са продължили този занаят, закупили са и ниви и са се занимавали със земеделие. Родовият корен на Васил Коритаров по майчина линия е от Панчовия род. Произходът на майка му Люба Митева Смилянова (Панчова) – Коритарова по бащина линия е от Македония. Баща й Мите е от село Лешко, Горноджумайско (Благоевградско), а неговите родови корени идват от с. Колибите и Ново село (Щипско). За да се спаси от репресиите на турците, баща й Мите, след като е излежал 7-годишен затвор, се е установил в Рилския манастир и оттам заедно с Тодор Пармаков (Тодор Хайдутина), възпят във “Великата Рилска пустиня” от Иван Вазов и в “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, пристигат в с. Горна баня (Сапарева баня). Той се е оженил за Спаса Панчова и като зет в рода Панчови в Сапарева баня е приел тяхната фамилия.
Мите Панчов е убит в боевете при Булаир
през февруари 1913 г. по време на Балканската война. От баща си Костадин и майка си Люба Васил Коритаров се е научил да уважава хората и да разчита само на честен и почтен труд.
Васил Коритаров е завършил основно образование в Сапарева баня. През летните ваканции е бил овчарче и е запомнил завинаги най-гладните години в живота си (1941-1945 г.). Като овчарче е успял да обиколи Рила планина, стигайки със стадото до Рилския манастир. Оттогава той е обикнал природата. Има трима братя: Йордан (починал), Боян, Кирил и сестра Костадинка. Голямата промяна, извършена на 9.IX.1944 г., дава възможност на много бедни, трудолюбиви и ученолюбиви селянчета да завършат и по-високо образование. Такъв пример е житейският път на Васил Коритаров. От есента на 1945 г. до 1949 г. той учи и завършва гимназията в гр. Дупница. Учил е с такива видни личности като академик Илчо Иванов Димитров, генерала от ПВО Иван Бантутов от с. Червен брег и др. видни педагогически и стопански кадри. Васил Коритаров е взел активно участие в младежкото бригадирско движение през 1947-1948 г. при изграждането на пътя от Сапарева баня за Паничище и това са най-романтичните дни от живота му. Няколко месеца той е работил като секач на дървен материал в Рило-манастирското горско стопанство, а след това е назначен за деловодител в участъка на дупнишкото горско стопанство в Сапарева баня. По това време като лесовъд в Сапарева баня е назначен на мястото на Божанков бъдещият голям писател – академик, председател на СБП Николай Хайтов. Той е изследвал миналото на своя Родопски край, насърчил е Васил Коритаров да се ориентира към изследователска работа за родния край и оттогава между тях е съществувала най-чиста дружба и ползотворно сътрудничество.
При разговор на Васил Коритаров с Георги Ранов от с. Овчарци, който се е записал за студент в Учителския институт в гр. Дупница, той го е проагитирал и от 1950 до 1952 година двамата учат и завършват за учители.
Като студент Васил Коритаров е показал добри качества и на художник.
Три години до есента на 1955 г. той е отбивал военната си служба в гр. Пловдив и притежава звание о.з. капитан. Около половин година е замествал отсъстващи учители, а през м. март 1956 г. е предложен и избран за председател на ОбС в Сапарева баня. Като кмет Васил Коритаров се е изявил като енергичен ръководител и по негово настояване в ускорени темпове е изработен първият градоустройствен план на селото. Този план и понастоящем се разширява и актуализира, но неговата основа е дадена по това време. Оттогава настъпва строителен бум на тухлени и железобетонни къщи в Сапарева баня и градът понастоящем е утвърден балнеоложки център със своите минерални извори. От есента на 1956 година в Сапарева баня е открита гимназия, а от есента на следващата 1957 г. – родилен дом. Гимназията в Сапарева баня се утвърждава като голямо културно-просветно средище в района на Горно поле в Дупнишка околия. Много учители в гимназията се включват в обществена работа и през 1958 година по инициатива на учителя по физическо възпитание Димитър Димитров туристическата секция към дупнишкото дружество се превръща в самостоятелно туристическо дружество “Паничище”. Тази секция е била създадена от Манол Маноилов и Васил Начев. Проведени са стотици туристически изяви, национален туристически събор, а учителят Димитър Димитров издава и първия туристически пътеводител за района – “До Сапарева баня и околните туристически обекти”. Дейността на тези хора е формирала трайно отношение на Васил Коритаров към туризма и за изготвяне на пътеводител. С подкрепата на Живко Радучев от София и на Димитър Димитров Васил Коритаров
подготвя и написва пътеводител за Сапаревобанския дял на Рила планина.
В него той задълбочава изследванията и включва много предания и легенди за този край. С помощта на Живко Радучев и Димитър Димитров Васил Коритаров организира фотоизложба за Сапаревобанския район.
Около година и половина – до 17 септември 1957 г., Васил Коритаров е кмет на с. Сапарева баня, а след това е заместен от Иван Костадинов Бояджиев, бивш партизанин, прокурор и адвокат. Васил Коритаров е работил принципно и почтено като кмет, но не е бил съгласен с репресивните методи, които са прилагани по това време при масовизацията на ТКЗС в района. Тогава в с. Сапарева баня се е водила битка между две групи активисти на БКП. Първата е била водена от Борис Янакиев Ценев, партизанин, начален учител, а другата – начело с Темелаки Зашов Косовски, ятак, по-късно кмет на Сапарева баня. Към тази група е била и известната фамилия Матееви: Елисавета, Георги и Димитър. Представители на двете враждуващи групировки не са давали възможност на Васил Коритаров да заеме учителско място в Сапарева баня. По това време той оформя своя мироглед за различните типове хора и стига до извода, че човещината е най-важното качество, което трябва да притежава всеки един от нас. Около 34 години Васил Коритаров отдава на учителската професия. Работил е като учител, директор на СПТУ по селско стопанство от 12.03.1973 до 30.09.1977 г., а след това до пенсионирането си през есента на 1991 г. като заместник-директор на ЕСПУ в гр. Сапарева баня.
Успоредно с учителската си професия, от 1980 г. Васил Коритаров започва и краеведческа дейност. За неговото оформяне като краевед съществена роля е изиграл и Яне Билярски, виден дупничанин, учител по география, автор на книга за освобождението на Дупнишкия край от турското робство и на изследвания за топонимията в околията. Видният дупнишки краевед Асен Хр. Меджидиев (31.01.1899-13.01.1985 г.) също е оказал влияние за насочването на Васил Коритаров към изследвания за родния край. Негов любимец е бил изтъкнатият учител по география в гр. Дупница и феноменален картограф Стефан Йорданов Гавазов (30.08.1909-24.10.1979 г.), който също му е оказал влияние като преподавател по география и изобразително изкуство. По задочен път Васил Коритаров е завършил висше образование – икономика на селското стопанство, и е бил учител по география и икономика. Той е приложил метода на Стефан Гавазов за онагледяване на учебния материал и по подобие на него е построил две географски площадки, разположени в гимназията в гр. Сапарева баня. По настояване на Васил Коритаров по стените на коридорите в училището е подготвена картинна галерия на тема “История на изобразителното изкуство”. Той е писал сценарии и е провеждал много вечери на родния край и това го е обогатило извънредно много като краевед.
За 30 години изследователска дейност Васил Костадинов
Коритаров написа осем ценни книги.
През 1983 г. издателство “Народна просвета” публикува първата му книга “Учебното дело в град Сапарева баня”, като за нейното подготвяне за печат са изиграли роля Димитър Киров – дупнишки журналист и поет, и нашият съгражданин – доцент д-р Боян Кастелов. Васил Коритаров е бил насърчаван в своята краеведческа и издателска дейност и от други видни личности от Сапарева баня и Дупница. Подготвил е през 1984 г. дисертационен труд от 268 стр. – “Просветното дело и култура в района на Сапарева баня”, но се е задоволил с получаването за него на първи клас квалификация през 1989 г. Неговата съпруга Замфирка Георгиева Вукадинова е родена на 24.VI.1935 г. в Сапарева баня, работила е като училищна библиотекарка и е подпомагала краеведческата му дейност. Замфирка и Васил Коритарови имат две деца. Дъщерята Юлиана е родена на 2.VII.1956 г., икономист, омъжена, има син Ивайло и дъщеря Десислава. Синът Ботьо В. Коритаров е завършил ВИФ, работи като рехабилитатор в балнеосанаториума, а съпругата му д-р Евелина Ристанова е лекар по вътрешни болести (личен лекар), имат дъщеря Мария. През 1990 г. В. Коритаров издаде още две книги: “Сапарева баня – пътеводител”, издателство “Медицина и физкултура” и “Сапарева баня – роден край”, изд. “Отечествен фронт”. През 1996 г. той издаде четвъртата си книга – “Рилски разкази и легенди…”, а през 1999 година излезе книгата му “Сапарева баня, Паничище, Седемте рилски езера, Рилски манастир” – пътеводител. През м. ноември 2001 г. Васил Коритаров издаде шестата си книга “От древна Германея до родовите корени на сапаревобанци”. По мое настояване седмата му поред книга е посветена на видни държавни, стопански, политически, културни и просветни дейци от Сапарева баня. Книгата излезе от печат през 2005 г. в обем 356 стр. под заглавие “Сапарева баня – хроника на духовния живот”. През 2007 г. излезе от печат осмата му книга – “Маршрути с легенди в рая на планините”, посветена на родния край.
За големите му заслуги като учител, педагогически ръководител и стойностен краевед Васил Костадинов Коритаров е
награждаван с високи духовни отличия.
От 30.05.1989 г. с удостоверение №2155 от МНП е удостоен с първи клас квалификация. С Указ № 320 от 28.04.1967 г. на Президиума на Народното събрание на НРБ е награден с орден “Кирил и Методий” – 3-та степен. Със същия орден – 2-ра степен, е награден с указ № 540 на ДС на НРБ от 27.04.1976 г. Дълги години Васил Коритаров е ръководител и лектор на ДРНЗ “Георги Кирков” в гр. Сапарева баня. Носител е на Златната значка на това научно дружество, на много юбилейни медали, грамоти и похвали. От 13.12.2001 г. е почетен гражданин на гр. Сапарева баня, когато много мило бе честван неговият 70-годишен юбилей. Вълнуващи приветствия поднесоха кметът на община Сапарева баня Цветан Николов Динев, ръководителите на Туристическото дружество, читалището и др. Академични слова за живота и делото на Васил Коритаров произнесоха блестящата учителка по български език и литература Ирина Коляндова, гл.ас. и член на СБП Веска Гювийска (доц. д-р в ЮЗУ – Благоевград) и краеведът изследовател на Дупнишка околия гл.ас. Иван Хаджийски. Книгите на Васил Костадинов Коритаров са ценен принос за изучаването и опознаването на Сапаревобанската община и с тях той се нареди сред най-добрите краеведи на Дупнишка околия. На 12 и 19.02.2009 г. посетих Васил Коритаров в гр. Сапарева баня. Неговата съпруга и другар в живота Замфирка Коритарова създаде творческа атмосфера за нашата дискусия като краеведи. Признателен и щастлив съм, че познавам Васил Коритаров. Той е израсъл от духовната и материална нищета и тепърва населението от този край ще оценява неговия принос за съхраняване на историята на Сапаревобанска община. На 19 февруари станах свидетел на поредното негово признание като краевед. Потърси го за автограф инж. Марин Ганков, роден на 16.09.1934 г. в с. Гложене, Врачанско, който за пореден път почиваше в гр. Сапарева баня. Приятно ми стана да чуя, че той си е закупил и други книги от Васил Коритаров, проведохме задушевна беседа за ролята на краезнанието в националната ни история и се разделихме като духовни братя.
На 2 декември 2011 г. по инициатива на трикратния кмет на община Сапарева баня инж. Сашо Иванов в Заседателната зала на общината бе честван 80-годишният юбилей на Васил Коритаров. Присъстваха негови приятели и колеги от градовете: Дупница, Кюстендил, Сапарева баня и София. Видният сапаревобански краевед получи много приветствия и награди от общината и гостите.
По инициатива на Васил Коритаров бе наименуван паркът в гр. Сапарева баня на името на великия български писател и лесничей в този край през 1949-1951 г. Николай Хайтов. Справедливо ще бъде една улица в Сапарева баня да носи името на Васил Коритаров. (По изследвания на Иван Хаджийски от 2000 г.; януари 2007 г.; от 12 и 19.02.2009 г., и от 20.11.2020 г.)
Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател
