Nissan Patrol на старо: струва малко, може много

В добрите години Nissan винаги продаваше по около 3000 Patrol-а – само в Германия. Но от средата на първото десетилетие на новото хилядолетие хората започнаха да търсят повече комфорт, отколкото може да предложи цял мост ос с пружини. Германците искаха да препускат по аутобаните с повече от максималните 162 км/ч, които огромният Nissan можеше да достигне с цената на стабилен шум от моторния отсек. И искаха да плащат по-малко на бензиностанцията, отколкото за 11,5 литра дизелово гориво, които 2,5-тонният „камион“ редовно изгълтваше. Eто защо търсенето спадаше. През 2008 г. Nissan все още можеше да доставя Patrol без никакви проблеми, но общо 68 ентусиасти в Германия се решават да закупят японския колос. И така за Patrol дойде краят на официалните продажби в Европа.

Patrol не е корав колкото репутацията сиА днес? С капризите на електрониката, скъсаните ангренажни вериги и дефектните въздушни окачвания, мнозина с тъга си спомнят за старите дни, когато автомобилите все още бяха здрави и издръжливи. Но наистина ли беше така? Да вземем за пример добрия стар Patrol. Да, повредите по електрониката са изключително редки. От време на време протестира електронният блок впръскването на дизел. Но това е и единственият „истински“ компютър в Patrol. Останалата част от електрическата система има класическа структура и следователно може да бъде ремонтирана лесно и без нужда от специална диагностика в случай на повреда. Фактът, че Patrol не е толкова здрав, колкото репутацията му предполага, се дължи главно на две големи проблемни зони.

Първата е ръждата. Напредъкът на кафявата чума обаче може да бъде установен много лесно дори от лаик. От една страна, автомобилът има толкова голям пътен просвет, че можете да проверите проблемните точки без нужда от подемник, а такива са например роговете, на които са хванати раменете, „държащи“ моста, както и ламарините на пода в прехода към праговете. В калниците има толкова много място, за да ги проверите отвътре навън. Без никакви проблеми можете да прегледате и ходовата част отзад. Понякога твърде дебелата антикорозионна защита може да крие сериозни проблеми – и трябва да внимавате. Все още обаче има добри Patrol-и без ръжда. Но ако попадне на такъв, човек трябва да защити мигновени кухините срещу корозия, защото фабричната не е достатъчно добра.

5-степенната ръчна трансмисия е с твърде къси предавки

Втора проблемна област е турбодизеловият двигател. През първите две години от производство на Patrol GR II още се поставяше 2,8-литровият редови „шестак“ от предшественика (Y60) – лаком и шумен предкамерен дизел с дълбока турбодупка под 1800 оборота в минута, но с хронично повишена температура на маслото при бързо шофиране по магистралата или теглене на ремарке. Резултат от това бяха изгорелиги гарнитури на цилиндровата глава, както и спукани или изкривени цилиндрови глави. Ето защо се препоръчват допълнително поставен маслен радиатор и висококачествено моторно масло.

Поставяният след 2000 г. четирицилиндров 3.0 с директно впръскване, който звучи като тракторен агрегат на празен ход, но е „тегли“ добре още от ниски обороти, също е малко нежен. Дизелът с големи бутала мрази високи обороти за продължително време. А за този двигател под „високи“ имаме предвид всичко над 3000 оборота в минута. За съжаление, особено с 5-степенна ръчна трансмисия, Patrol е с твърде къси предавки за „препускане“ по магистралите. За тази цел по-добре търсете 4-степенния автомат – куриозно, но при него последната четвърта предавка е „по-дълга“ от петата при „ръчката“. Ето защо броят на оцелелите Patrol-и с автоматична трансмисия е по-голям – въпреки че като нови се продаваха по-малко. При претоварване или използване на некачествено, нагрято до твърде високи температури масло, този двигател „отвръща“ с дефект на цилиндровата глава. Но с масло (не антифриз!) с добри показатели, което постоянно се поддържа на температура под 115 градуса по Целзий, можете да изминете и над 300 000 км, както доказват някои екземпляри с грижовни собственици.

Доста притежатели на Patrol се оплакват, че по официалните сервизи на марката имало все по-малко хора, запознати със спецификите на горивната помпа. Когато големият Nissan поостарее, обикновено собствениците му се преориентират към Toyota Land Cruiser – като алтернатива за нов автомобил.

Извод

Звучи като трактор, но всъщност далеч не е толкова „корав“. Дизеловият двигател не обича продължително каране на пълна газ, а ръждата атакува сериозно каросерията. Но ако намерите екземпляр с читав мотор и без корозия, ще ви очакват малко проблеми./autobild.bg