Бившият концлагерист: Защо се мълчи за инквизираните, а просперират хора, които никога не са се борили и не са били репресирани
Емилия Маркова написа книга за баща си Борис Марков. „Не спирай! Продължавай напред!”, е заглавието на биографичното издание, в което на 108 страници е събран животът на Борис Марков. Само след по-малко от месец Борис Марков навършва 90 г.
Роден е на 28 септември 1927 г. в бобовдолското село Голям Върбовник. Работил е като механик-участък във вече закрития рудник „Мламолово” на мините в Бобов дол. Живее в Дупница. Анархист по убеждения, заради което плаща скъпо. От идеите на анархизма е завладян като ученик в Народната мъжка гимназия в гр. Дупница. Заради активната си дейност през юли 1948 г. при акция на Държавна сигурност в гр. Перник е арестуван и по-късно по политически причини, без съд е въдворен в концлагера „Белене”, където престоява над 23 месеца. Именно спомените от ужаса на лагера, изживени от него исторически събития и факти, пронизани от будния му, свободолюбив и решителен характер, провокират Борис Марков да разкаже онова, което знае, а дъщеря му да го запише и издаде.
„В първата част на книгата е предложен личният поглед на Борис върху събития и факти от съпротивителното движение и установяването на народнодемократичната власт на 09.09.1944 г. в гр. Дупница и Разметанишкия край, в някои от които той е участник или свидетел. Представям и все още незаглъхнали, запазени в съзнанието му случки и неудобни, антихуманни истини от близкото ни минало”, обяснява Емилия Маркова. „Днес Борис се вълнува от високомерието на властимащите, от това как мнозина сложиха синя боя върху червената и се обявиха за демократи, как отново, ако не си човек на някого, няма как да просперираш. Понякога се пита защо настана тишина за хората, които бяха задържани, инквизирани и осъждани, изпращани в лагери и затвори, а просперират такива, които никога не са се борили и не са били репресирани. Чужди са му и не разбира защо има толкова човешка злоба и алчност, как едни няма какво да ядат и едва свързват двата края, а други не знаят колко получават и какво притежават. Признава, че е притеснен от все по-голямата липса на ценности, на морал и на отговорност в обществото”, споделя Емилия Маркова.
Баща и дъщеря Маркови отделят внимание и на своя род – Саговския, чиито корени са опитали да подредят. Описали са и перипетиите на семейството на Борис и покойната му съпруга Цветана – без право на полет, както се казва в книгата, заради убежденията на главата на фамилията.
Най-обширна е главата „Кървавата рана на репресията”, в която читателят попада във времето, когато властва беззаконието. В тази част са изброени и репресирани анархисти от Разметаница и Долно поле, разказано е за Държавна сигурност и Белене и за възстановяването на Дупнишката анархистка организация след демократичните промени в страната от 1989 г.
Авторката на изданието Емилия Маркова е гл. експерт в КНСБ в София. Преди това беше председател на регионалната структура на синдиката в Дупница.
