Уредите, които използваме вкъщи, са наши добри помощници. Те улесняват живота ни и ни спестяват време. Днес сме свикнали с тях и не си даваме сметка, че само допреди няколко десетилетия хората не са имали на разположение такава прецизна и бърза техника. Една от машините, които домакинствата използват все по-масово, е сушилнята за дрехи. Тя също е едно от техническите достижения, въведени в експлоатация през втората половина на ХХ в.
Първите опити
Съвременната сушилна машина не е създадена изведнъж. От много време човекът се опитва да направи сушенето на дрехите възможно най-качествено и едновременно с това бързо. Преди векове прането отнема цели дни, но и сушенето също е дълъг процес.
Началото на търсенето на варианти за машинно изсушаване на дрехите е през т. нар. „епоха на индустриализацията”, която започва през втората половина на 18-то столетие.
В самия край на ХVIII в., през 1799г., французинът М. Пошон създава първия прототип на сушилня. Разбира се, тя е много далеч от онова, което познаваме днес. В машината на Пошон изпраните мокри дрехи се поставят в надупчен метален барабан, който трябва да се върти на ръка, а под него се пали огън, за да подпомогне процеса на сушене. Идеята, разбира се, е интересна за времето си, но едва ли може да се приеме за успешна. От една страна откритият огън води до опасност, а от друга самото пране попива сажди и прахоляк и след подобно изсушаване дрехите са отново изцапани. А и са пропити с миризмата на пушека. И все пак хрумването на френския изобретател за поставянето на дрехите във въртящ се барабан с дупки е възприета и става основа на последвалите търсения.
Нови идеи
Но развитието на машината отнема време. Едва около век по-късно, през 1892 г. американският изследовател Джордж Сампсън патентова „сушилня за дрехи”. Той използва дизайна и барабана на Пошон, но променя начина, по който топлината достига до дрехите. В неговата машина изпраните дрехи също се въртят, но нагряването вече не е с открит огън, а с печка, разположена в близост. Прането вече не се зацапва и не мирише на дим, затова изобретението бързо набира популярност. Първите такива машини започват да се продават за битови нужди още през 1915 г. Само че цената на подобен уред е толкова висока, че няма как да навлезе масово в домовете.
Промяната
Промяната започва едва през 1938 г., когато американският изобретател Дж. Рос Мур измисля автоматичната сушилня. Той нарича машината си „Юнски ден” /June Day/ и успява да разработи електрически и газов вариант. Творението на Мур също не е по джоба на повечето хора.
Същинското развитие и приближаването на сушилната машина към стандартите, познати днес, се случва след края на Втората световна война. През 50-те години на миналия век цените на уредите започват да спадат и около 10 на сто от американските домакинства вече са обзаведени със сушилни. Тогава е изобретен и сензор, който позволява машината да спира автоматично след като прането е достатъчно сухо. Оттам нататък бурното развитие на науката оставя отпечатък и върху машините за сушене на дрехи. А контролирането на самото ниво на изсушаване става възможно през 70-те години на ХХ в.
Днес сушилнята е част от повечето домакинства и се възприема като нещо съвсем обикновено. Стремежът на компаниите, които произвеждат тези уреди, е те да са все по-прецизни и дрехите да бъдат напълно сухи, но без материята им да губи от своите качества.
Източник: technowelt.bg
