Добротата никога не излиза от мода и както казва Марк Твен –   добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят. Добротата не се нуждае от световен ден, който да ни подсеща, че трябва да бъдем добри, но все пак такъв има. Той води началото си от една конференция на световното движение на доброто в Токио от 13 ноември 1998 г. Целта е да се забрави самолюбието и егоизмът, да се помисли за другите около нас, които са страдащи и се нуждаят от помощ. Именно това ни трябва днес в условията на коронавирус. Всички хора по света постепенно разбират, че е по-добре да живеем в мир и разбирателство, да ценим и опазваме природата, да носим щастие… Светът повече от всякога трябва да се промени и да се  направи по-добро място за живеене…

Попитахме кюстендилци какво мислят за доброто, което крепи света, и кои добри дела ги карат да се чувстват окрилени и вдъхновени:

 

Творецът Георги Георгиев: Без добротворство не се получава нищо

66-годишният Георги Георгиев е архитект, художник и музикант  от град Кюстендил. Ето какво мисли той: „Добротата – това е човешко качество, което се прави съвсем съзнателно, без да се очаква някакъв обратен еквивалент. Правил съм много добрини за Кюстендил – около десетина проекта съм написал, и нито един от тях не ми е платен, но те са били много съществени за нашия град. Например един от тях е за запазването на старото читалище, за което бях излязъл с предложение за вграждане в бъдещата сграда на Дома на съветите. Вторият проект се отнасяше за пространството пред ГУМ. Направих и проект за плакет на гр. Кюстендил, като фасадата беше вмъкната като основна композиция с интересен елемент.

Винаги съм се стремял да върша добри дела, когато съм бил поканен да свиря в Художествената галерия и да изпълнявам текстове на Ботев, които за жалост са позабравени…

За мене има голямо значение добрата дума на кюстендилци, но в сегашното трудно време да работиш само за каузата – не си заслужава.

С едно изречение ние, българите, трябва да се научим да си помагаме взаимно, да ценим труда на другите, за да вървят  напред градът ни и държавата, следователно и ние. Без добротворство, разбирателство и обединение не се получава нищо.”

 

Милена Симеонова: Да не бъдем егоисти

Милена Симеонова е на 32 година и е завършила философия. Ето и нейните размишления за доброто: „Хората не бива да мислят егоистично, защото никой не знае какво ще му донесе утрешният ден. Затова трябва да си помагаме да си подаваме ръце в трудни моменти. Защото когато всеки един от нас променя себе си, той променя и България. Аз живея на село и всеки ден пътувам… виждам как възрастни хора изнемощели ходят по своите овощни градини или ниви и едва ходят приведени и скъпите коли хвърчат около тях и никой не иска да ги качи и да им помогне по-лесно да се придвижат до селото. Добротата променя много неща, тя променя нас като хора, променя света…

 

Борис Атанасов: Без добро няма развитие

 

46-годишният Борис Атанасов сподели: „Според мене доброто липсва на много нива, тъй като всеки в този критичен момент в   България е ангажиран със своите лични проблеми. Било с епидемията, било със стачките, било с изкарване на прехраната,  грижа за възрастните си родители или как да свърже двата края. Единственото, което ни свързва в момента, е, когато взаимно си направим услуга или някакво друго добро като човешки същества, от което се чувстваме добре. Трябва да знаем, че без доброто няма развитие на самите нас като народ, няма развитие и на света като общо цяло. Изминалите важни исторически открития до момента, които са допринесли за развитието на човечеството, са доказали, че ние, хората, трябва да живеем свързано помежду си, а не капсулирани. Едва сега осъзнахме колко сме зависими един от друг в процес на епидемията. За да върви светът напред,трябва да се прави добро непрекъснато.”

 

Станимир Костадинов: Трябва да се влияем взаимно от добрите си дела

24-годишният Станимир Костадинов е  компютърен инженер. Ето и неговите размисли за доброто: „Според мене добротата е субективно качество и поради това трудно се квалифицира. То произлиза от социалната ни природа. Важното е може би да се учим един от друг, да си влияем взаимно от добрите си дела и постъпки и да бъдем по-добри към себе си и към останалите.”

 

Здравка Радичкова: Добротата е храна за човешката душа

Учителката по литература Здравка Радичкова завърши: „Добротата няма делник или празник. Трябва да
е ежедневие, защото е храна за човешката душа.
Тя поражда добро и спасява света благодарение на
тези, които участват в нея..!

Радосвета ЗЛАТЕВА