Майките: Премиерът ни каза, че ни е отделил време, колкото за националната сигурност

Мая Стоицева

Не желаем пари на калпак, регистърът на хората с уврежданията, е голям проблем

 

Една от жените, която протестира пред МС, е Мая Стоицева – майка на 17-годишно дете с увреждане, която отстоява така наречения “Закон Манолова”. След срещата премиерът обеща, че ще отпусне 150 милиона лева за хората с увреждания от 2019 година. Дали обаче те ще бъдат достатъчни? Ето какво разказа тя в интервю пред Дир.бг за срещата при премиера Бойко Борисов и защо смята, че системата трябва се реформира.

„По време на разговора, премиерът Бойко Борисов ясно осъзна, че ние не говорим за пари, но пък в същото време допълни: “Трябва да ви дам едни пари”. Това, което обеща да направи премиерът, е да не цитира суми, но в крайна сметка излезе и обяви сумите. Социалният министър Бисер Петков каза, че новият му Закон за хората с увреждания ще струва 110 милиона лева. Законът за личната помощ или както е известен – “Законът Манолова”, той струва около 105 милиона, но там има един резерв от 68 милиона лева, които в момента се дават за лични асистенти. Според мен Борисов сметна набързо една груба сметка от 110 милиона от Закона за увреждания и тези 68 милиона, които остават, че ще му стигнат тези 150 милиона лева, за да покрие тези два закона.

Къде е уловката? Това, което се разбра много ясно на срещата, е, че нито министърът на труда и социалната политика, нито който и да е от нас има база данни на хората с увреждания, за да каже колко от тези 700 000, които в момента имат ТЕЛК, ще минат на тази оценка, ще ползват личен асистент, ще се възползват от някаква финансова подкрепа. Никой не може да каже, защото ние реално не знаем колко са истинските хора с увреждания – не тези с фалшивите ТЕЛК-ове, не тези, които имат нисък процент на увреденост, но работят някъде в системата, не тези, които имат пенсия, но продължават да работят. Всичко това ние го нямаме като база данни. Затова Борисов спомена за регистъра, защото видяха и той, и вицепремиерът Томислав Дончев, че това е най-големият проблем. Да, направен е един регистър от Агенция за хора с увреждания преди две години, за който са отишли 2 милиона лева и тази година са отпуснати нови 500 000 лева и говорят отново “Нямаме пари”. Такива едни милиончета си изтичат оттук-оттам по различни пътеки. Самият Дончев вчера провери за регистъра, докато течеше срещата, защото не му се вярваше, че това нещо е факт. Той каза пред нас: “Момичета, това, което е направено, наистина не е нещо повече от една деловодна програма, която за едно деловодство може да върши работа, но за това, което ние искаме няма как. И Дончев, и здравният министър, и този на труда и социалната политика се наеха пред Борисов, че до вторник ще ни кажат какви са възможностите, за да могат да съберат на едно място информация от ГРАО за родените деца с увреждания, от регистрите на Агенция “Социално подпомагане” за всички, които ползват някакъв вид услуги, които са с увреждания, които се ползват сега от социалната система и да ги съберат на едно място, за да видим в крайна сметка на какво стъпваме. Защото няма как, ние му казахме на Борисов и вчера на срещата, да поръчаш обяд, като не знаеш колко хора ще дойдат на него. А излиза така, че аз ще платя обяд за 20 лева, но пристигат 200 човека, това се получи. Така, че тези 150 милиона лева няма да стигнат. Борисов си остави една вратичка, като каза, че явно тези средства няма да са достатъчни.

Открихме го при Закона за личната помощ този дефицит. Много ме е яд, защото още при предишните обсъждания казах на министъра на труда и социалната политика, че нямат база върху която да стъпят, а изкараха експертите на омбудсмана Мая Манолова некомпетентни, че не дават финансова обосновка. Лично аз го питах как да дадем финансова обосновка, като не знаем колко хора ще ползват лична помощ?! Ние сме стъпили и в този закон на хипотезата, че в момента ползват еди колко си хора лични асистенти, грубо 20 000 са асистентите по различните програми да ползват лична помощ, а чакащите за лични асистенти са 6000. Но ползват за по два часа. Примерно в община Бургас всички, които ползват личен асистент, то е за два часа. Няма значение, че детето е с тежки увреждания, а това че детето има нужда от осем часа от асистент пак няма значение. Много дискутирахме за цялостната концепция, за това че не искаме пари на калпак, които пък министърът на труда и социалната политика изнесе.  Ние не можем да извадим хората с увреждания от системата на всеобщото подпомагане. Ето това е най-тъжното в цялата ситуация. Защото това раздаване на пари на калпак без да се оценява реалната нужда на човека никому не е нужно. Това е, което искаме да проумеят политиците.“

На въпроса, тъй като отглежда син с увреждания на 17 години, дали това ли е най-големият й проблем, Мая Стоицева отговори следното:

„ Давам ви съвсем ясен пример. Моето дете е с умерена степен на умствено изоставане. Според ТЕЛК той може да получава 130 лева социална пенсия плюс 11,28 лева интеграционна добавка. По новия закон ще получава 130 лева социална пенсия плюс 34,80 лева. Това са 10% от линията на бедността, която догодина ще бъде 348 лева. Промяната е незначителна 22 лева и няколко стотинки. Но на нас не ни е битката за тези пари, да се раздадат на калпак. На национално представените организации много им харесва, защото ще дадат едни пари, всички хора щели да бъдат доволни от тези 20 лева, но ние не сме доволни. Защото медицинската експертиза е само една част от оценката. Например моят Гого има тези 70% ТЕЛК, аз не искам да означава, че е 70% негоден, а искам да знам индивидуалната оценка, за която настояваме – какво той може и от какво той има нужда, за да се компенсира увреждането. Т.е. той има нужда от психолог, социален работник, от интеграция в масовото училище, от асистент, който да го заведе до училището и т.н., които оценката ще покаже. Цялото това нещо е комплексната оценка, която ние искаме да влезе в законите. Парите, за които ни завидя цяла България, че ще получим, ние като родители на деца с увреждания не сме ги искали. А те свършват и когато увредените навършат 18 години. Ние още преди време искахме тази оценка да се прави на децата, за да може всяко да получи според нуждата, а не на калпак пари.“

На въпроса, освен един приличен регистър и на всеки да бъде осигурена нужната индивидуална помощ, какво е нужно да се направи още, майката каза:

„Ние искаме да се създаде нов държавен орган, който дали ще бъде Държавна агенция за увреждания, Специализиран орган по уврежданията, дали ще създадат ново министерство няма значение. Наистина е много администрацията, но ние искаме на сега съществуващата да и се стегнат редиците, да влязат едни обучени кадри в тази Агенция за уврежданията или както щат да я кръстят. Точно този орган да прави оценката и да има контрол в раздаването на всички помощни средства и финансова подкрепа. Той да има контрол над личната помощ, която ще се предлага на хората при него. При този орган да пристигат жалбите и просто да се занимава с уврежданията. А не социалното подпомагане и да сме там набутани на едни социални помощи. Това, че имаш увреждане не те прави задължително беден. Факт е, че в България сме повече бедни, но обидно е да кажеш, че един човек с увреждане е задължително беден. Искаме да дадем шанс на хората с увреждане да бъдат хора, а не поставени на някакво подпомагане. Агенция “Социално подпомагане” е за хора, които имат временни нужди – запалила ти се е къщата и имаш нужда от помощ, загубил си партньор в живота и имаш нужда от помощ, за да стъпиш на крака и т.н. Говорим за съвсем различно виждане и философия на закона. Не знам това дали ще можем да го преборим. Да, реформата трябва да е голяма.

Премиерът вчера каза, че ни е отделил време (бел. ред. близо 5 часа текоха преговорите) колкото за националната сигурност. Смяхме се, защото ние му казахме, че сме вече заплаха за националната сигурност с палатковите лагери, които никнат. Протестът продължава до тогава, докато не видим черно на бяло всички неща, за които си казахме добре. Много неща може да се обещават, но ние и други обещания сме чували.“