Friday, June 21, 2024
HomeБизнес"Балканфарма Дупница": Началото! Галенова фабрика и ХФК...

“Балканфарма Дупница”: Началото! Галенова фабрика и ХФК…

Фармацията в Дупница е тясно свързана с историята на града. Вече седем десетилетия, тази индустрия е част от хиляди семейства в региона и преплита съдбите на три поколения.
Тази година, най-големият фармацевтичен завод в България – „Балканфарма-Дупница“ чества своя 70-и юбилей. Начало… поставено през един летен ден на далечната вече 1954 година.
В поредица от материали, ще ви запознаем с историята на завода – от неговото създаване до днес. Нещо повече. Ще ви разкажем историята на завода с фотографии, които досега не са виждали „бял свят“.

На 15.08.1954 се поставя началото на фармацевтичната индустрия в Дупница (тогава гр. Станке Димитров). Производствената база е в т.нар. Галенова фабрика, която тогава открива врата и е разположена на друго място в града. Името на фабриката произлиза от Клавдий Гален (ок.129 – 216 г.), който е придворен лекар на римските императори Марк Аврелий, Комод и Септимий Северот. В самото начало дейността на фабриката се състои в извличане на сиропи, тинктури и екстракти от билки.

Витрина на Галенова фабрика в Дома на техниката – 1978 г.
СНИМКИ: Исторически музей-Дупница

Само година по-късно, заводът със своите 115 служители се специализира и в производството на твърди лекарствени форми. Производството на таблетки стартира с четири таблетни машини, една химическа лаборатория и три машини за производство на витамин С и витамин В1. През следващата година производственият капацитет и броят на служителите се удвояват, като тази тенденция продължава до края на 60-те години. Разширяването налага през 1968 г. да започне изграждането на нови производствени мощности, разположени в сегашната територия на завода. Новите съоръжения са открити на 11 април 1971 г., а цялата дейност от Галенова фабрика е преместена и е преименувана на Химико-фармацевтичен завод (ХФЗ). През 1973 година е създадена База за развитие и внедряване с цел ускорено внедряване на научно-техническите постижения и подобряване на технико-икономическите характеристики на съществуващите вече технологии.  Работата е била разпределена в две направления – синтез и галеника с 20 служители (химици, фармацевти, лаборанти). През следващите години производствената дейност продължава да нараства и Химико-фармацевтичният завод се превръща в голям обект с особена стойност за държавата основно в частта – износ. Пазарът на продукция от ХФЗ се разширява постоянно и това налага разкриване на нови мощности, което предопределя в периода 1975 – 1979 г. строителството и въвеждане в експлоатация на „Таблетен 1“, „Опитна база“, Склад за суровини и готова продукция. Изградени са подстанции, вътрешна междуцехова инфраструктура, съоръжение (цех) „Универсален 1“ (за производство на Алмагел, Цинаризин), закупени и въведени в експлоатация са нови машини и съоръжения. Разрастването на завода не спира обаче до тук, а продължава и в периода 1980 – 1985 г., развивайки се в три основни направления – синтез на субстанции, производство на готови форми и бързооборотни потребителски продукти като шампоани, пасти за зъби и др. През 1983 г. две съоръжения са въведени в експлоатация – „Гел субстанция” и „Органична субстанция”. В този 5-годишен период са разработени и внедрени 12 технологии за синтез на субстанции, 49 нови и подобрени технологии за готови лекарствени форми (ГЛФ) и 10 технологии за производство на изделия – кремове и шампоани. От внедрените разработки е реализиран икономически ефект в размер на 3 044 000 лева.

Един от най-популярните тогава шампоани „Рила“ е внедрен през 1982 година, аспирин „Байер“ през 1983 год, „Спазмалгон“ (таблетки) през 1984 година, „Бромхексин“ (субстанция) през 1985 год. Чрез новите технологии е постигнато 23% степен на обновление на продукцията, насочена както към българския пазар, така и към международния – 78% от нея е за износ. Едва шест от технологиите за ГЛФ са внедрени по ноу-хау от фирми като „Байер“, „Бьорингер“, „Хофман ла Рош“ и др., а всички останали са собствено производство. През 1985 година започва да работи асоциирана лаборатория за синтез на лекарствени субстанции за хуманната и ветеринарна медицина съвместно с Българска академия на науките. Много важен момент от развитието на завода е датата – 23 април 1984 година, когато с постановление на Министерски съвет от 1 януари следващата година е образуван Институт за синтетични и ветеринарни субстанции и лекарствени форми. Дейността му е свързан с решаването на ред въпроси, сред които организация и планиране, кадрово осигуряване и материално-техническа база. В периодa до 1987 година, към Института работят 120 човека, разпределени в: 5 лаборатории – получаване на лекарствени средства, 2 лаборатории – ГЛФ, 4 лаборатории – анализ, стандартизация, регистрация, 1 лаборатория-медико-биологично направление и експериментално хале.През 1988 г. е пуснат в експлоатация цехът „Таблетен 2“, а заводът е вече най-големия в страната в тази индустрия.
Следва продължение…

Последвайте ни и във Фейсбук: https://www.facebook.com/tevabulgaria

*В текста е използвана информация и от документалните изследвания, публикувани в „90 години Научно технически съюзи в гр.Дупница“ на Иван Хаджийски
RELATED ARTICLES

Most Popular