Инж. Данов: Само като спомена, че съм инженер биотехнолог, и хората имат поне десет въпросителни в главата
Гордост за родната гимназия „Яне Сандански” носят постиженията на изобретателния химик
Инженер Явор Данов е роден в град Видин. Учил е в Сандански – Първо ОУ “Свети Климент Охридски” и ПГ „Яне Сандански“ – Випуск 2013 с класен ръководител Валентина Кесарова. Завършил е бакалавър по инженерни биотехнологии в ХТМУ с дипломна работа, разработена в Политехнически университет Атина, Гърция. Магистратурата си е завършил в ХТМУ. В момента работи в Букурещ, Румъния, в биофармацевтичната сфера.Актуалните проекти на инж. Данов включват изследвания на полимери. Благодарение на разработките на учения, се усъвършенства контролираното освобождаване на активните вещества на различни медикаменти. Това прави лекарствената терапия в пъти по-ефективна. Тези открития му донесоха наградата “Проф. Иван Шопов” за “Изявен млад учен в областта на полимерите”, която се връчва от Съюза на химиците в България.
Светлана ВИДИНСКА
Инж. Данов, кога и защо започнахте да се занимавате с наука?
Първото ми участие в научен форум беше още през 2014, когато бях първи курс в университета. По-съсредоточено започнах да се занимавам едва 2018 година в Института по Полимери – БАН.
Разкажете ни за първите си стъпки, кой Ви вдъхнови да започнете?
Науката върви ръка за ръка с професията ми още от университета. Както аз, така и всички колеги инженери минаваме през подобен път и участваме в различни научни дейности до добиване на образователната си степен.
Когато се говори за млади учени, повечето от нас си представят симпатичните герои от сериала „Теория за големия взрив“. Откривате ли нещо общо с Вашата професия?
Има допирни точки, но сериалът е направен за масовата публика. В моята професия също има симпатични „герои“, като колеги от различни университети и научни звена и не мога да кажа, че не е също толкова забавно. Дори когато писах дипломата си за бакалавър в Атина, се срещнах с много такива млади хора. Имам познати инженери от САЩ, Виетнам, Египет, с които по време на комуникация хуморът вървеше летви над сериала.
Оправдаха ли се очакванията Ви, когато започнахте работа в научните среди?
Спрямо науката човек няма как да има очаквания, понеже това е дълъг и сложен процес. Изисква време, постоянство и търпение за разрешаване на много казуси по време на работа. Постоянно трябва да си задаваш въпроси и да намираш отговорите след това.
Имате ли свой ментор или пример за подражание?
Естествено – причината да започна да се занимавам с наука са проф. Петър Петров от Института по Полимери и доц. Райна Бряскова от ХТМУ, която също е моя съгражданка от Сандански.
Кое е най-интересното във Вашата работа?
Моментите, когато се окажеш прав за нещо, което е било само предположение преди това. Също и възможността да срещаш нови хора и техните разработки.
Разкажете ни за полимерите. Какво Ви накара да се заемете с изследователска дейност в тази посока?
Полимерите са част от всекидневието ни и почти всичко около нас е съставено от тях. Като биотехнолог, винаги съм ги намирал за интересни. Полимерите във фармацията, нанотехнологиите и медицината представляват особен интерес за мен.
Вашите открития в областта на полимерите Ви донесоха годишната награда на Съюза на химиците за млад учен – „Проф.Иван Шопов“ 2021. Как гледате на това отличие?
Като признание от страна на химичната общност в България. Признание от колегията спрямо моята работа.
По какъв начин БАН способства за научното Ви развитие?
Работа по проекти с много частни фирми или проекти, финансирани от държавата с интересни тематики. Възможности за комуникация с колеги в научната сфера и създаване на полезни контакти.
Според Вас какъв трябва да бъде съвременният учен?
Смятам, че в момента за определени насоки е трудно да си учен. Може би по-упорит, но и гъвкав.
Ако беше възможно да се срещнете с учен от предишна епоха, кой щеше да бъде той?
Дори няма да се замислям като кажа, че Никола Тесла ми е любимец.
Чувал ли сте за срещата на Чарли Чаплин и Айнщайн? Ученият направил комплимент на комика, че без да казва и дума, целият свят го разбира. На което Чаплин отговорил – “Прав сте, така е! Вашата слава обаче е още по-голяма – целият свят ви се възхищава, без да разбира и дума от това, което казвате!“ Изпадал ли сте в ситуацията на Айнщайн, когато е трудно да обясните на познатите си с какво точно се занимавате?
Xa-xa, ами ситуацията с приятелите е горе-долу лесна, но със странични хора е доста трудно. Само като спомена, че съм инженер биотехнолог, и повечето хора вече имат поне десет въпросителни в главата.
Как близките Ви хора гледат на Вашата научна кариера?
Разбира се, радват се и ме подкрепят.
Имали ли сте някога чувството, че заради науката сте пропуснали много забавления, типични за младите хора?
Аз съм инженер – какви забавления. Ха-ха, шегата настрана – напротив, човек трябва да разделя работата си от личния живот, за да е щастлив.
Знаете ли, че в ПГ „ Яне Сандански” много се гордеят с успехите Ви? Какво си спомняте от годините, прекарани там?
Наскоро говорих с класната си от училище и тя ми сподели. Аз лично не знаех до този момент. От ПГ „ Яне Сандански” получих доста в икономически план, защото бях в такава паралелка и винаги ми е било от полза. По време на пандемията завърших и курсове по дигитален маркетинг наред със завършване на магистратурата. Имам много спомени от училище и най-различни. Най-интересни ми бяха часовете по физика и може би това ме тласна към инженерните дисциплини.
А гордеете ли се, че сте от Сандански?
Да, гордея се с богатата история на града и областта. Там винаги се е носила една стара нотка от „едно време“. Културата и ценностната система винаги е била на ниво, а хората са доста топли. Още като бях ученик също ми направи впечатление, че от нашия край има много интелигентни млади хора и винаги се реализират някъде.
Кои са любимите ви места в родния град? Колко често се завръщате там?
На мен винаги любимо място ще ми остане планината, манастир “Св. св. Козма и Дамян” и баскетболното игрище в Първо ОУ, където прекарвах много време. За съжаление, много рядко се прибирам в града.
Имате ли професионални мечти?
Професионални мечти не мисля, че имам. Винаги съм се занимавал с каквото ми е интересно и затова смятам, че инженерната професия бе точното попадение за мен заради големия спектър на развитие. Химията винаги ми е била хоби и не я възприемам като работа. През последните години, включително и сега, се занимавам с много и различни неща в науката, дигиталната сфера, индустрията и фармацията.
