• Големият въпрос в Дупница е – ще дойде ли нов генерален спонсор

В началото на сезон 2020/2021 дори и най-оптимистично настроените фенове не мислеха, че накрая ще ликуват заедно с любимците си за влизането във Втора професионална лига. Напротив – по-голямата част от тях очакваха пореден сезон, в който марекчани ще бъдат в средата на класирането. Песимистите пък се чудеха дали дупнишкият клуб няма да се бори за оцеляване в третия ешелон.

Не можем да им се сърдим, защото някои от тях преживяха доста тежко ситуацията по време на предишния пълен сезон, когато 6-7 кръга преди края на сезона „Марек“ все още не беше си осигурил оставането в Югозападната трета лига. Сезон 2019/2020 пък бе прекратен по средата заради пандемията от коронавирус и за крайно се взе класирането преди 19-ия кръг. Тогава дупничани завършиха на жалкото за името им 14-о място от 17 отбора. Всеобщото мнение в Дупница обаче беше, че няма да се стига до подобни катаклизми, но най-вероятно момчетата от Дупница няма да имат и шанс за класиране в Топ 3. Макар че новите попълнения показаха класата си и загатнаха, че може би с тяхна помощ отборът ще успее да мине на следващото ниво.
Димитър Панталеев и Милен Иванов дойдоха на точните места и в точния момент и паснаха изключително добре в схемата на старши треньора Светослав Георгиев. Първият освен от „Марек“ имаше оферта и от бургаския „Черноморец“, но реши да акостира на „Бончук“ през лятото на 2020 година. През призмата на времето можем да кажем, че със сигурност е направил по-добрия избор. Вторият пък е юноша на ЦСКА и с игрите си показа колко много е усвоил в школата на един от грандовете в българския футбол.
Нещо повече – освен като чисто футболни качества Панталеев и Иванов си допаднаха и като характер със своите нови съотборници. От много време насам в съблекалните на митичния „Бончук“ не е имало такава невероятна химия и толкова добър колектив.
Тук е моментът да споменем и кое се оказа най-ключово за магията, която се получи в „Марек“ през изминалия сезон. Според ръководство, треньорски щаб, футболисти, фенове и странични наблюдатели тежката есен на 2020 година се оказа рубиконът за дупничани.
Както е известно, през месец октомври стана ясно, че дупнишкият клуб е на ръба на оцеляването си и че са необходими около 15 000 лева, за да може да бъде завършена календарната година. Тогава феновете се активизираха и започнаха да отделят от личните си пари, за да помогнат на любимия си „Марек“. Повече от трогателно беше да се види как пенсионери отделят по 2, 5 и 10 лева от оскъдната си пенсия с надеждата, че ще спасят смисъла на живота си. Местният бизнес също помогна, като от клуба тогава разкриха, че в критичния момент Лони Хаздай е дал 1000 лева, местен ресторант отпусна 100 евро, а нотариус Стефан Сотиров подкрепи клуба с 500 лева. Тогава пред медиите президентът Цветан Видински разкри откъде се е получила финансовата дупка: „Знаете, че нашият бюджет е 120 000 лв., но поради пандемията и заради това, че в общината няма цялостна събираемост на данъците, два месеца не получихме пари. Точно тези два месеца по около 10 000 лв. ни куцат… Всичко друго е нормално и отборът върви. Момчетата играят с желание, не допускаме при тях да се усеща, че има напрежение отвън. Напрежението е върху нас, хората, които поддържаме клуба и организираме мачовете и които изплащаме премии и заплати“.
И точно тук идва ключовият момент. Похвални са усилията на ръководството и треньорите, които успяха да направят така, че футболистите да не усетят толкова явно насъбралото се напрежение.
Въпреки това можем да бъдем сигурни, че на играещите на терена едва ли им е било много лесно. И напук на финансовата криза те се събраха и с всеки един мач оставяха сърцата си на терена. Те го правеха както за емблемата на гърдите си, така и за привържениците. Състезателите знаеха, че за да получат някакви пари през месеца, много фенове са отделили от парите си и се раздаваха като за последно. Именно в тези толкова тежки моменти се получи магията, която превърна „Марек“ в най-добре играещия и най-симпатичния отбор и за неутралните зрители.
Иначе преди началото на сезона „Вихрен“ (Сандански) се считаше за най-големия фаворит за промоция в професионалния футбол, като за основни конкуренти на „гладиаторите“ за първото място се считаха „Балкан“ (Ботевград) и до известна степен ФК „Кюстендил“.
Дупнишкият клуб започна новия сезон с три победи и равенство в първите четири кръга, но феновете все още не смееха да мечтаят, въпреки че хиксът беше при гостуването на силния ФК „Кюстендил“.
В петия кръг дойде и първата загуба – 1:3 при визитата на „Оборище“ в Панагюрище. Поражението обаче не сломи дупничани, а имаше много положителен ефект. В следващите 9 кръга футболистите от Дупница записаха цели 8 победи и само едно равенство, дошло при гостуването в Петрич на местния „Беласица“, който също вече беше започнал да се очертава като претендент за върха. До зимната пауза последваха загуба в Ботевград от „Балкан“ с 0:1, разгром над „Гранит“ (Владая) у дома с 6:0 и стратегическо равенство в Сандански срещу „Вихрен“ – 1:1.
За всички беше ясно колко важно е пролетният полусезон да стартира добре и да не се изгуби инерцията от есента, колкото и трудни да бяха октомври и ноември. Дупничани започнаха официалните мачове през 2021 година по възможно най-добрия начин – написаха „Отличен 6“ и на „Левски“ (Чепинци). Дали обаче младите момчета щяха да издържат на напрежението, което неминуемо щеше да ги съпътства все повече и повече с приближаването към заветната цел? Марекчани обаче не се пречупиха, а показваха все повече характер в решителните моменти. Отделно напрежението се покачваше от слуховете, че някои от конкурентите погазват феърплея и стимулират финансово съперниците на тима от Дупница. Разбира се, това няма как да бъде доказано, но подобни информации нямаше как да не окажат въздействие над дупнишките футболисти. Те обаче със сигурност играеха честно и разчитаха само и единствено на собствените си възможности. Отделно от това наистина в някои мачове съперниците на дупничани излизаха така, сякаш от изхода на двубоя зависи животът им. Това също не пречупи момчетата на Светльо Георгиев. Освен че постигаха нужните им резултати, те го правеха и със стил. В нито един момент марекчани не се отказаха от изповядването на атрактивен футбол с много атаки и зрелище за феновете.
Мачът, който узакони влизането на „Марек“ в професионалния футбол, беше победата с 2:1 над „Гранит“ във Владая. Този двубой като че ли олицетворяваше целия изминал сезон – трудности за преодоляване, но много битка и характер и никакво отстъпление до последния съдийски сигнал.
В последния кръг пък бе победен може би най-основния конкурент за първото място, а именно „Вихрен“. При успеха с 2:0 дупничани нагледно показаха, че превъзхождат като класа съперника си и съвсем заслужено са първенци.
След края на първенството марекчани изиграха и още един важен двубой. Това беше финалът за Купата на Аматьорската футболна лига. Близо 300 дупничани пропътуваха разстоянието до Пазарджик, за да подкрепят любимците си срещу „Розова долина“ (Казанлък). За тяхно нещастие обаче момчетата от Дупница претърпяха поражение с 2:3. Дори и тогава те показаха завидни характер и воля. След като губеха с 0:3 и не се виждаше как може да се върнат в мача, възпитаниците на Светльо Георгиев върнаха два гола и бяха съвсем, съвсем близо до феноменален обрат, с който да сложат поантата на великолепния сезон. Но както се шегуваха след мача дупнишките фенове: „Тази купа е за аматьори, а ние вече сме при професионалистите!“.
С напредването на времето се появяват и все повече въпроси относно участието на „Марек“ във Втора професионална лига.
Всички се питат ще има ли нов генерален спонсор, с чиято помощ отборът да бъде финансово обезпечен. Името на бившия собственик на клуба Стефан Милушев се завъртя в публичното пространство, но засега и от двете страни запазват мълчание. Феновете с усмивка си спомнят времената, когато именно бизнесменът беше силният човек на стадион „Бончук“. Тогава за отрицателно време дупнишкият клуб отиде от тогавашната „В“ в „А“ група и беше силен отбор, който съвсем спокойно се нареждаше сред първите 8 в групата на майсторите. Имаше и няколко евроучастия, като благодарение на тях в Дупница дойде „Волфсбург“, който имаше в редиците си Мартин Петров и Диего Климович. Нещо повече – силният немски отбор не успя да пречупи и „Марек“, като двата тима завършиха 1:1 пред пълните трибуни.
Евентуално идване в клуба на крупния бизнесмен отново ще събуди мечтите на всички в Дупница дори и за промоция в Първа професионална лига. Разбира се, на първо време най-важното е „Марек“ да си осигури финансова стабилност и да задържи силните си футболисти, към които вече немалко отбори проявяват интерес. Един от основните играчи като Веселин Любомиров вече напусна „Бончук“, тъй като е получил по-добра финансова оферта от друг отбор. За да остане това само единичен случай, а не тенденция, ръководството трябва да направи всичко възможно, за да осигури необходимото спокойствие у играчите. Ясно е, че за Втора лига ще трябват и нови попълнения с опит в професионалния футбол, около който младите момчета по-бързо да направят прехода от третото до второто ниво в българския футбол.
Изминалият чудесен сезон даде достатъчно доводи на феновете в Дупница да мечтаят. Дали „Марек“ ще надгради и ще се представи достойно във Втора професионална лига, или ще се бори до последно за своето оцеляване при професионалистите? Предстои да разберем…
Едно обаче е повече от сигурно – през следващите 12 месеца на стадион „Бончук“ ще бъде много интересно!

Димитър ИКОНОМОВ