Лука Есенко засне традиционна сватба в гърменското село, призна: Благословия е, че присъствахме на ритуала
Местните хора са много дружелюбни, облякоха приятелката ми в помашки дрехи
Годежарско шествие с баници, рисувана булка, бурно тържество без капка алкохол… всичко това видя с очите и обектива си един чужденец в Рибново. Лука Есенко е словенски фотограф. И запален пътешественик. Едно от неговите приключения на Балканите го отвеждат в гърменското село. То е известно с уникалните си сватби и съхранени 100-годишни традиции, които изумяват всеки гост. Удивен от видяното остана и Лука Есенко. Впечатленията, подплатени с прекрасни снимки, той сподели в сайта си. Нека видим през погледа му Рибново и неговите булки.
„През януари пътувах до България, за да правя снимки. Основната цел беше заснемане на фестивала „Сурва” в Перник. Моят български приятел Данчо ми предложи да удължа пътуването си, за да снимам традиционна помашка сватба в село Рибново. Всичко звучеше интересно и след като видях снимките му, реших да отида. Опаковах техниката си, качих се в колата, взех моята приятелка Амадея и потеглихме към София. Данчо се присъедини към нас рано сутринта и тръгнахме към село Рибново. Той уреди всичко преди пристигането ни. Семейството ни очакваше, така че се чувствахме добре и не се притеснявахме да се присъединим към толкова интимно събитие.
Когато пристигнахме, Данчо ни запозна с младоженците. Обещахме да им изпратим снимките, които щяхме да направим. Кадрие и Мустафа (сватбена двойка) с удоволствие научиха, че Амадея е професионален сватбен фотограф от Словения”, започва разказа си Лука. Той отваря скоба, обяснявайки за
корените и традициите на помашкото население:
„Помаците са мюсюлманска група от Балканите. Те живеят предимно в България, Гърция, Северна Македония и Турция. Говорят славянски езици и стават мюсюлмани по време на османското владичество, започващо в края на 14 век. Името „помак“ може да идва от славянския глагол „помагам“. Помаците имат богата култура с уникални традиции, облекла и танци. Характерната помашка сватба е едно от най-забележителните събития, с които е известна тази общност. Езикът им смесва български с турски и гръцки елементи.
В исторически план помаците са били изправени пред натиск да променят имената и културата си, особено по време на комунистическото управление в България. Днес те все още са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната идентичност и права в предимно християнски страни. Помашката общност в Родопите е тясно свързана чрез силни семейни връзки. Въпреки че много хора работят в големите градове и в чужбина, те редовно посещават своите семейства и приятели. Едно събитие, което събира повечето хора, е сватбата. Помашката сватба е значим
празник, който продължава няколко дни”,
уточнява словенският фотограф.
Той и приятелите му гостуват на сватбата и през двата дни. Обяснява, че първият ден семейството на младоженеца кани роднините и приятелите си. На следващия ден пък семейството на булката прави същото със своите близки. Всеки гост носи практични подаръци като домакински уреди и мебели. Повечето хора даряват пари, които закрепват към дрехите на булката или на младоженеца.
„Купонът е в цялото село. Сватбарите посрещат гостите в читалището в центъра на Рибново, където се сервира и храната. Основното парти и танци се вихрят на централния площад, а няколкостотин души се забавляват до полунощ. Интересното е, че няма нито една капка алкохол, тъй като става въпрос за мюсюлманска култура, но въпреки това всички изглежда се наслаждават на тържеството.
Кулминацията настъпва, когато близките на булката я обличат и маскират с гелина в родния й дом. След това, придружена от баща си и съпруга си, се отправя към новия дом. Там съпругът внимателно сваля маската и посреща жена си. Това, че присъствахме на този символичен ритуал беше благословия за нас! Всички бяха изключително дружелюбни и гостоприемни и благодарение на връзките на Данчо се чувствахме като част от семейството! Бяхме поканени в домовете им, а Амадея дори имаше възможност да стане свидетел на това
как се прави маската гелина.
На сватбата Амадея срещна Пембе, дружелюбна и откровена дама. Пембе я прибра в дома си и я облече в традиционно помашко облекло. С Данчо отначало едва я познахме! Новата й премяна се оказа голяма помощ за нас, докато изследвахме селото. Като я видяха така пременена, местните още по-охотно ни поканиха в домовете си”, разказва Есенко. Той призна, че за три дни престой, са опознали селото и хората в него. По думите му, местните хора традиционно се занимават със земеделие и овцевъдство. Друга част от тях работят в градовете или в чужбина. Въпреки това, според Лука, селото е запазило традиционното си излъчване.
„Докато бяхме в селото за сватбата, се случи друго събитие. Пембе, помакинята, която се сприятели с нас, спомена, че този ден нейната племенница се сгодява. Тя ни покани да се включим в церемонията. Когато пристигнахме, видяхме много жени, всяка носеща голяма чиния с баница, покрита с празнично украсени кърпи.
Баниците бяха над 80, а ние трябваше да опитаме много от тях! След като всички се събраха, започна шествието към дома на младоженеца – беше прекрасна гледка как всички жени носят баниците си през селото.
Когато стигнахме до къщата станахме свидетели на
традиционните преговори между двата рода,
преди всички да бъдат пуснати вътре. И нас ни поканиха. Беше красиво да преживееш такова интимно, лично събитие. Разведоха ни из къщата и ни предложиха храна и напитки. Накрая организирахме кратка фотосесия с бъдещите младоженци и техните приятели.
Три дни в Рибново отлетяха като миг и аз съм благодарен на всички в селото за топлото гостоприемство и искреното дружелюбие. Трябва да благодаря и на Данчо. Без неговите връзки, насоки и тълкувания това пътуване не би било възможно!”, доволен е Лука.
Снимки: Luka Esenko Photography
