България успя да подаде в последния момент искане за получаване на второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. Страната ни чака от Брюксел транш от 1,4 млрд. лв., като еврокомисията има до два месеца да оцени представените документи, а след това се чака и консултация в Икономическия и финансов комитет.
Това означава получаване на плащане в последния месец на годината – декември. Получаването на сумата е важно и за изпълнението инвестиции в науката, технологиите, центровете по инженерство и математика, иновации в образованието, проучванията и иновациите, интелигентни индустрии, реновации на сгради, дигитализация на електропреносната мрежа, енергийно ефективно улично осветление, възобновяеми източници, съхранение на тока, както и дигитализация на жп транспорта. Искането включва и серия от реформи, които обхващат предучилищното, училищното и образованието след него, както и обучението до живот, насърчаване на електронното здравеопазване, подкрепа на декарбонизацията в енергийния сектор чрез нарастване на енергията от възобновяеми източници и подобрения на енергийната ефективност и подкрепа на устойчивия градски транспорт.
Допълнителни реформи са свързани с достъпна, ефективна и предсказуема съдебна система и борбата с корупцията, както и съдебната медиация, процедурите за неплатежоспособност, електронното правителство, управление на държавните предприятия, пране на пари и обществените поръчки. Предложени са и реформи в секторите на социалната политика и здравеопазването.
Според изпратеното от финансовото министерство прессъобщение страната ни е успяла да навакса натрупаното изоставане в изпълнението на мерките и е изпълнила 62 от общо 66 етапа и цели. Четирите неизпълнени мерки са в областта на обществените поръчки – неизпълнена цел за намаляване на процедурите само с един оферент с 25% за 2022 г., (тук промените в законодателството закъсняха), отпадналият проект за изграждане на интермодален терминал в Русе – там офертите надхвърлиха планирания ресурс, не е изпълнена и заявеното намерение за влизане в сила на закон за личния фалит. Неизпълнено е и сключването да говори за ново бордово оборудване на влаковете.
Със сигурност исканата сума по второто плащане ще бъде намалена частично от Брюксел заради тези неизпълнения. Възможно е обаче европейските чиновници да не приемат за изпълнени и други отчетени като свършени задачи. Голямата въпросителна отново е сектора на енергетиката. Като изпълнена мярка от правителството отчитат приетата в последния момент пътна карта за климатична неутралност, която стъпва на специален доклад със сценарии за развитие на енергетиката и спазването на изискванията за зеления преход. Пътната карта в първоначалния си вид предвиждаше орязване на базови мощности при въглищните централи, но след протестите бе спешно изменена от правителството. Така в нея залегна ангажимент работата на централите на въглища да остане без ограничение до 2038 г., каквото е решението на Народното събрание за предоговаряне на плана от януари, 2023 г. Изпълнението на това решение ще е много трудно, като неслучайно това предизвика размяна на реплики между енергийния министър Румен Радев, лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и депутата от ДПС Делян Пеевски. От БСП също бяха категорини, че Брюксел няма да приеме написаното в пътната карта за климатична неутралност за чиста монета. Картата бе изменена, без да се гласуват изменения в подробния доклас със сценарии, на които тя стъпва.
