Поетичната книга “Рокля с цвят на портокал” на Ели Тодорова излезе от печат тези дни в Дупница, съобщи издателят Валентин Боков. За съжаление книгата е отпечатана малко след като авторката си отива от този свят. След боледуване,Ели Тодорова почива, докато е на лечение при стоматолог, на зъболекарския стол, на 61 г.
Ели Тодорова е от Кочериново. Работила е като служител в банка. Има издадени две поетични книги – “Любов по Лорка” и “Сенки от фабриката”.Книгата е посветена на майка й, която почина в края на април т.г. Предговорът е от Василка Вонидова, а послесловът – от Валентин Боков.Илюстрациите са на Георги Кацарски – Дон Кези.
Василка Вонидова казва за книгата,чe е едно дълго пътуване към свят, пълен с багри, хармония, светлина. За лирическата героиня пише, че сякаш идва от друг свят, живее в друго време и копнее за истински човешки взаимоотношения.
„Авторката противопоставя днешния забързан ден, днешната отчужденост и комерсиалност на един тих, скромен, уютен и споделен свят.
Тихо, много деликатно, сякаш на пръсти влизаме в най-сакралния свят на една чиста, разголила душата си жена, където оставаме омаяни от аромата на босилек и шибой, на дъхави теменужки и бял крем и запленени от нежния танц на любимите й обички. Наистина попадаме в една разкошна градина, достойна за Славейковата Гергана. Вървим по калдъръмената пътека, осеяна с малки бели камъчета, която ни води към една къща, скътала дълбоко спомена за детството. Пред погледа ни се мяркат златни къдрици, боси крачета, захарни петлета, червени ябълки и бабините курабийки. И изпод тракащата машина, в коледната нощ, само звездите, застанали над къщата, виждат как грейва една любов – майчината, въплътена в една рокля – рокля с цвят на портокал.
Времето тук наистина е объркано, защото читателят се лута между миналото, стоплено от спомена, настоящето със съмненията и люшканията, бъдещето – мечта за полет, извисяване към звездите и нежен сън върху пухкаво облаче. Дете, девойка, жена – пътят на една нежна и чувствена героиня. Тя е скътала дълбоко в сърцето си спомена за цветно и красиво детство, загатва деликатно за първите си девически трепети и разкрива една чиста, почти платонично влюбена жена. Но тази жена носи много от чертите на Багрянините героини – тя наистина е „вечна“, като майката свята, и я привличат далечни светове – все пътува към звездите, към луната, рее се сред облаците и търси любовта. Помни срещата край реката, невинния допир, отронения греховен стон.
Любов е основната тема – любов към бащин дом и майчина милувка, любов към предци и деца; любов към природата майка и майката земя“, казва Василка Вонидова. И добавя, цитирайки стих от книгата: „Любов към живота.
Затваряш последната страница на тази книга и в съзнанието ти звучи посланието на авторката:
„Изпрепускай го този живот, не жали сили
за малко в тръст да походиш
и с нови блянове пак улавяй звездата.“, казва Василка Вонидова
„“Ела при мен на извора и пий,
отпий от миналото време…”
Новата книга на Ели Тодорова (посветена на нейната майка) ни предлага едно романтично пътуване из миналото. Онова минало, което сме скътали дълбоко в сърцето си и пазим като пъстър и скъпоценен спомен.
Казват, че не бива да се връщаме назад, че не бива да го мислим толкова, а да гледаме смело напред. Може би е така, но човешката душа е твърде сложна, не се поддава на нормалната логика и не се вслушва в съветите на социалните психолози. Та у всеки в детството миналото е посяло своите семенца и в един момент те избуяват и дават цветове. И това са пъстри теменужки, люляци, кокичета, малинови гори… и още много и много мили, закътани спомени (дори откриваме семенце на памуче), поникващи сред мъглата на забравата. Между тях се рее нощната птица, а лирическият герой се превъплъщава в малко таралежче, което отива да утеши сърцето на любимия.
Между чистите и свежи поетични лаври на Ели откриваме и нещо по-прозаично – поеми, свързани с тази част от историята, която като суров и безмилостен воин е нанесла и оставила в наследство кървави белези върху няколко поколения българи. Незараснали рани, които продължават да ни разделят. Така че, нека се знае – такава е съдбата на много българи от различни години на най-новата ни история. Важно е да ги помним, за да не ги повтаряме.
Но силата на Ели Тодорова е в по-късите творби, в които припомня (на пръв поглед) незначителни случки и преживявания. В случая с малко думи, но стегнато, с ясни и силни изразни средства авторката пресъздава трогателни и мили картини за природата, цветята, любовта, семейството, училището и изобщо за живота през детството. Но тези мили, скъпи моменти, описани по неповторим начин в “Рокля с цвят на портокал”, са изпълвали и осмисляли всекидневието ни и ни карат да се чувстваме живи и днес“, пише в послеслова Валентин Боков.
