Данните на Евростат показват, че финансовите ни възможности растат, но с бавни темпове
В „Числата на седмицата“ правим сравнение между живота в България и останалите държави членки на Европейския съюз.
Когато говорим за пари, сме свикнали да виждаме държавата си на последните места в класациите. Този път няма да бъде по-различно, но има и добра новина – финансовите ни възможности растат, в определени аспекти – дори с темпо, по-високо от това на останалите европейски страни. Проблемът е, че се намираме доста назад и имаме много за догонване.
„Евростат” изчислява, че средната годишна работна заплата е близо 40 хиляди евро за държавите членки на общността. Абсолютните рекордьори се намират в Люксембург. Там за една година взимат двойно повече. Следват ги Белгия и Австрия с около 10 хиляди евро по-ниска годишна заплата. България е накрая на класацията с 13 хиляди евро на година. Преди нас са румънците с не чак толкова голяма разлика от 1500 евро повече, а пред тях – хърватите, които ни изпреварват с близо 5 хиляди евро.
За последните 7 години най-висок ръст са отбелязали заплатите у нас и в Румъния, като в България увеличението е било двойно.
А какъв е средният разход на работодателя ни за един час наш труд? Според европейската статистика този разход е най-нисък у нас – малко повече от 9 евро на час, при средно три пъти повече за общността. Преди нас са Румъния и Унгария, а най-скъпо излиза на работодателите в Люксембург, Дания и Белгия, където разходите за час труд се движат около 50 евро.
В това число влизат не само заплатите, но и разходите като социалноосигурителни вноски, например. Техният дял също е много различен в отделните държави. В Швеция, Франция и Италия той представлява близо една трета от целия почасов разход, а в България – 13%.
Колко можем да си купим с това, което изкарваме? Люксембург запазва челното си място и по брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарти на покупателна способност. Там тя е със 140% над средното ниво за Европейския съюз. Следват Ирландия и Нидерландия, а последната позиция е за България, като у нас можем да си позволим с една трета по-малко от това, което средно могат останалите европейци. Съвсем малко повече могат да си купят гърците, които са непосредствено преди нас. Добрата новина е, че докато в останалите държави процентът е висок, но пада, в България той е нисък, но расте, макар и доста плахо. За последните две години е нараснал най-много именно у нас и в Португалия – с между 7 и 8 пункта./НОВА
