Работещите на минимална заплата в България
могат да си позволят най-малко хляб спрямо работещите на минимална заплата в която и да е друга страна-членка на ЕС. Това показва анализ, изготвен от д-р Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.
В конкретни цифри данните показват, че с минимална заплата у нас работникът може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 броя хляб от по 500 грама, в Германия – 1232, в Испания – 1120. Аналогична е ситуацията и с други стоки – картофи, сирене, вода.
Минималната работна заплата (МРЗ) е минимална цена на пазара на труда и която бизнесът трябва задължително да плаща, тъй като тази цена е въпрос на социална справедливост, която помага да се намали експлоатацията и да осигури на работниците всичко, което им е базисно необходимо, се припомня в анализа.
В България МРЗ е най-ниска спрямо всички останали страни от ЕС. “Много често аргументите против нарастването на минималната заплата са, че тя е ниска, но и цените са ниски спрямо средноевропейските. От години КНСБ опровергава тези твърдения, като представя равнището на МРЗ по паритет на покупателна способност”, посочва икономистът Любослав Костов.В редица анализи от КНСБ са доказвали, че ако цените на стоките и услугите в България са два пъти по-ниски спрямо средноевропейските, то равнищата на заплащане са четири, дори пет пъти по-ниски, което при равни други условия не води до реална конвергенция.
Минималната работна заплата в България през 2021 г. е 332 евро, което е най-ниската стойност в ЕС. За сравнение, МРЗ в Нидерландия е 1684 евро, във Франция 1554 евро, в Германия 1614 евро и т.н. Дори в Хърватия, която се присъедини доста след България към ЕС, МРЗ е повече – 562 евро. Например, ако вземем делът на МРЗ в България спрямо размера на МРЗ в останалите страни, нещата изглеждат по следния начин:
Минималната работна заплата в България е равна на: 19,7 на сто от МРЗ
– в Нидерландия, 21,4 на сто от МРЗ
– във Франция, 20,4 на сто от МРЗ
– в Белгия, 20,6 на сто от МРЗ
– в Германия и т.н.
Най-близкото съотношение на нашата МРЗ спрямо МРЗ на друга страна членка на ЕС, е с Унгария (75 на сто ) и Полша (72,6 на сто). Минималната заплата у нас е 5,2 пъти по-ниска спрямо най-високата МРЗ в ЕС и с около 25 на сто по-ниска спрямо най-близката до нас МРЗ (тази на Унгария).
Работникът на минимална заплата в Хърватия, например може да си купи 16 хляба повече от работникът у нас.
В България работник на минимална заплата през 2021 г. може да си позволи 61 кг сирене, ако приемем че изразходва цялата си заплата само за тази стока. Във всички останали страни-членки на ЕС, работниците на минимални заплати, при значително по-високи ценови равнища от тези в България, могат да си позволят повече килограми сирене, с изключение на Хърватия (59 кг сирене). Например, в Германия работещ на МРЗ може да си купи 168 кг сирене, в Ирландия – 220, в Испания – 116, в Португалия – 115, в Нидерландия 151 кг, Франция 101 кг и т.н.
В България работещите на минимална заплата могат да си купят 573 кг картофи, ако приемем, чеизразходват цялата си заплата само за тази стока;
Във всички останали страни, с изключение на Малта (443 кг.), работещите на минимални заплати, могат да си позволят значително повече картофи, независимо от това, че ценовите равнища са по-високи от тези в България. Например, в Нидерландия могат да се закупят 1504 килограма картофи с една минимална заплата, във Франция 883 кг, Белгия 1195 кг, Германия 1242 кг, Словения 1234 кг, Литва 1646 кг и т.н.
В България работещите на минимална заплата могат да си купят 664 бутилки с минерална вода от 1,5 литра всяка, ако приемем, че изразходват целия си доход само за тази стока. Във всички останали държави в ЕС, с изключение на Хърватия (535 бутилки), работещите на минимална заплата могат да си позволят значително повече бутилки с минерална вода от по 1,5 литра. Например, в Германия работникът, който получава МРЗ, може да си купи 3936 бутилки с минерална вода, в Белгия 1958 бутилки, във Франция 2253 бутилки, в Нидерландия 2552 бутилки и т.н. В съседна Румъния могат да се закупят 880 бутилки.
България не стои никак добре по отношение на реалната покупателна способност на хората с минимални доходи по отношение възможността за покупка на стоки от първа необходимост, анализира икономистът Любослав Костов. В анализа се посочва, че ситуацията е същата и със всички останали подобни стоки от малката потребителска кошница.
Най-важният извод от тази тенденция е, че явно ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас. Аргументът, че тя е ниска, но и цените са ниски, просто издиша за пореден път, се заявява в анализа.
“Нищо не деморализира така, както скромният, но постоянен доход. В този смисъл, ако имаме претенциите да бъдем пълноправен член на Еврозоната до няколко години, една активна политика по доходите преди това, несъмнено трябва да излезе на преден план”, се посочва в анализа./БТА
