Първият брой на вестника, излязъл на 18.12.1920 г.

През м. декември 1920 г. в къщата на д-р Андрей Даскалов Сотир Янев и Владимир Пилев решават и от 18 декември започват да издават в-к „Светлина”. Кръстник на вестника става Сотир Янев, който е воден от мисълта на великия немски поет Волфганг Гьоте: „Светлина, Светлина, повече Светлина!” Два месеца по-рано – през октомври 1920 г., Владимир Пилев е отворил печатница в родния си град. Тримата полагат началото на в-к „Светлина”, който е излизал като независим седмичник за политика, култура и народно стопанство. Първият брой на вестника излиза на 18.12.1920 г. и до 27.01.1924 г. са издадени 157 броя.

Владо Пилев

Редактор – стопанин на вестника е Владимир (Владо) Иванов Пилев. Той е роден на 24.01.1887 г. в гр. Дупница, където е починал на 05.06.1974 г. Техният род са старограждани, а Мария и Иван Латини са имали три деца: Георги, Владимир и Андон. Владимир Пилев по природа е бил високоинтелигентен и се е утвърдил като един от най-видните дупнишки журналисти през първата половина на 20-и век. Съпругата му Райна Георгиева Първанова е родена през 1894 г. в с. Зидарци, Пернишко, била е от многодетно семейство, грижила се е за семейството, починала е на 14.01.1973 г. в гр. Дупница. Райна и Владимир Пилеви са имали 4 деца: Бебел, роден 1912 г. в гр. Дупница; Иван, роден на 16.03.1915-15.03.2004 г. в гр. Дупница, печатар; Пенка, родена през 1919 г., починала е на 11.12.1978 г., и Емил, роден през 1920 г., починал на 28.05.1992 г. Всички са живели в гр. Дупница, а Бебел е напуснал родния си град, завършил е право в СУ и е живял и работил в гр. София, където е и починал. (По изследвания на Иван Хаджийски от 22.08.2001 г. и от 15.12.2010 г.)

Д-р Андрей Даскалов

По това време д-р Андрей Петров Даскалов (31.05.1880-29.01.1932 г.) се е утвърдил като много добър лекар, специалист по вътрешни болести в гр. Дупница. Завеждал е Вътрешно отделение във Военната болница и на два пъти е бил неин началник. Вторият брой на вестник „Светлина“ от 25.12.1920 г. на първа страница вдясно е публикувал съобщението, че д-р Андрей Даскалов се е уволнил от военна служба и се е установил на частна практика в Дупница. От 15.09.1924 г. той се е върнал на военна служба и е работил като завеждащ вътрешно отделение и началник на Военната болница. Д-р Андрей Даскалов е бил всестранно надарена личност, с жив интелект, будна съвест, висока култура и радетел за гражданско единение. Сотир Янев е млад и надежден общественик, публицист, стопански деятел и много добър оратор. За кратко време тримата са успели да привлекат цвета на дупнишката интелигенция и в-к „Светлина” се утвърждава като авторитетно седмично издание в гр. Дупница и за околията.

Сотир Янев (28.10.1891-15.04.1943 г.)

Те са полагали огромни усилия за списването на вестника и много горчилки са тровили душите им. Още на втория месец от издаването на вестника в града група хора са проявили нрава си и са започнали борба за унищожаване на вестника. Издаден е апел от тях за бойкотиране на в-к „Светлина”. Призовавали са хората да счупят печатарската машина и по този повод е държана реч в заведението „Казиното”. То се е намирало в близост до печатницата на Владимир Пилев. Като противовес на вестник „Светлина” от 3 април 1921 до 11 март 1923 г. е издаван „Дупнишки общински вестник”, орган на Дупнишката комуна. Този вестник е давал подробна информация за всичко, направено от комунистите, които са управлявали община Дупница от 22.11.1920 г. до убийството на д-р Коста Петров на 21.02.1923 г. Дупнишката комуна е разтурена на 11.03.1923 г. и общината е управлявана от Тричленна комисия. След тази дата „Дупнишки общински вестник” престава да излиза. Всички броеве от този вестник се съхраняват в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в гр. София и всеки, който желае, може да се запознае с неговото съдържание и какви са били обществено-политическите порядки по това време в гр. Дупница. Още във втория си брой вестник „Светлина прави сравнителен анализ на използвания земеделски инвентар в Кюстендилски окръг и другите окръзи. През 1912 г. в Кюстендилски окръг е имало 930 метални плуга, а във Врачански окръг за същата година 20 735. Видински окръг е имал 236 вършачки, а Кюстендилски само две. Варненски окръг през 1912 г. е имал 2223 жътварски машини, а Кюстендилски окръг само 11. Първи и втори брой на вестник „Светлина“ излизат като двойни, защото по това време е имало много вестникарски материали. Вестникът е излизал всеки петък, а след няколко броя е издаван всяка неделя. От брой 37 от 20 август 1921 г. вестникът е излизал всяка събота.

Валери Симон Дюма – Даскалова (Валдас)

В новата следосвобожденска история на гр. Дупница, за времето от 1900 година до 16 септември 1944 г., излизат 38 вестника под различно заглавие. Тези вестници са отразявали политическия, стопански и културен живот в Дупнишка околия. Заслужава внимание изследването на тогавашния главен читалищен библиотекар Снежана Дикова за местния периодичен печат в гр. Дупница до 1944 г. Историческата истина повелява да кажа, че тези вестници са излизали за кратко време, най-много за 2-3 години. Най-дълго от тях е издаван вк „Светлина”. След преврата, извършен на 9 юни 1923 г., обществено-политическата обстановка в страната и в гр. Дупница е променена и отговорните фактори по това време са решили да бъде издаван един общ вестник за Кюстендилски окръг. От 26.01.1924 до 04.02.1928 г. е издаван седмичен независим вестник „Подем”, общо 200 броя. През първите няколко месеца от своето съществуване този вестник е отразявал вярно събитията в региона, но след преместването на главния редактор в гр. София и поемането на вестника от Михал Мутафчиев той е започнал клеветническа кампания срещу дупничани. За тези му прояви той е осъден на 27.09.1927 г. от Кюстендилския окръжен съд на 2 години тъмничен затвор за обида чрез печата на Иван Манов от гр. Дупница. (По изследвания на Иван Хаджийски и вк „Светлина”, бр. 233 от 28.10.1927 г.)

От 18.12.1920 до 27.01.1924 г. са излезли 157 броя от в-к „Светлина”. След като главният редактор на в-к „Подем” Михал Мутафчиев е създал конфликтна ситуация с дупничани, от 29.03.1924 г. в гр. Дупница започва да излиза вестник „Народно дело”, с редактор Сотир Янев, като продължение на в-к „Светлина”. Вестникът е излизал всяка събота и се е утвърдил като авторитетно издание за политика, култура и народно стопанство в гр. Дупница и околията. За неговото издаване са съдействали Владимир Пилев и д-р Андрей Даскалов. От 29.03.1924 до 20.03.1926 г. от в-к „Народно дело” са излезли общо 100 броя. От 1 април 1926 г. отново започва да излиза в-к „Светлина” като бр. 158 и до 16 септември 1944 г. от него са излезли общо 1002 броя. На 7 януари 1941 г. в брой първи, по ред № 857 на в-к „Светлина”, е чествана 20-годишнината от неговото издаване. Този брой е юбилеен и в него са поместени статии от Сотир Янев, Владимир Пилев и др. Давидко Янев по това време е кмет на гр. Дупница, виден читалищен деец и редактор на в-к „Наша дума”, излизал в тираж от 800 броя от 07.10.1929 до 13.02.1932 г., е публикувал статия в юбилейния брой и подчертава, че в-к „Светлина” служи достойно на Дупница в продължение на 20-годишното свое съществуване.

Авторите и издатели на Юбилейния сборник от 12 юли 1936 г. Седнали: Давидко Янев и Асен Меджидиев. Зад тях са Петър Гьозлиев и Стефан Гавазов.

Той е подчертал двете основни причини за дългогодишното съществуване на в-к „Светлина”: постоянство в издателството и постоянни и редовни сътрудници, които чрез вестника са изпълнявали обществения си дълг. Д-р Христо Паламарев (01.12.1892-12.08.1974 г.) е определил в-к „Светлина” като едно огледало, един жив паметник на историята, предимно на града и околията и после на страната. Интересна статия в юбилейния брой е публикувал и Петър Гьозлиев, преселник от Егейска Македония, който от 1926 до 1944 г. е бил помощник-редактор на вестника. В този брой публикация е имал и самородният селски поет от с. Рила Ангел Николов Чергарски (20.03.1907-24.10.1976 г.). Утвърденият български публицист и по-късно автор на шест книги за Васил Левски, Любомир Дойчев, е публикувал “Коледен разказ”. Той е бил дупнишки зет, неговата дъщеря Ванча Дойчева е изтъкната българска актриса и двамата се чувстват здраво свързани с гр. Дупница. Последното посещение на Любомир Дойчев в гр. Дупница е през 1982 г. и той е публикувал редица статии на страниците на местния вестник „Дупнишка комуна”. (В-к „Светлина”, бр. 1 от 07.01.1941 г. и по изследвания на Иван Хаджийски.)

Съпругата на покойния д-р Андрей Даскалов в юбилейния брой на в-к „Светлина” е публикувала статията „Една прекрасна годишнина”, която завършва с думите: „Никога да не спира да блести в тоя хубав град Дупница, толкова скъп за всички, които са живеели в него, да пръска светлината си в тихите, кротки, но будни и напредничави села при красивата, величествена Рила – тяхната гордост, където царува духът на светия всемогъщ Иван Рилски!” Тя се е подписала с литературния си псевдоним Валдас, който е съчетание от първите три букви на името й Валери Симон Дюма и първите три букви от фамилията на покойния й съпруг, която е приела за своя – Даскалова. Видният дупнишки общественик, доцент по международно право в Свободния университет и автор на две книги Никола Коларов, в своето приветствие от 01.01.1941 г. е подчертал: „Добре познавам печата в столицата и провинцията и смятам, че в-к „Светлина” е най-добрият български провинциален вестник. С него всеки дупничанин би могъл да се гордее”. Статии в юбилейния брой са публикували: Димитър Василев Мирков (главен учител на Начално училище „Христаки Павлович”), Димитър Хаджиташков (директор на Популярната банка), Стефан Тодоров (директор на БЗКБ), Апостол Д. Апостолов (учител по български език и литература в ОУ „Евлоги Георгиев” и сътрудник на вестника), Иван Стоицев Попов (учител, читалищен деец от с. Баланово и сътрудник на вестника) и др. Дупнишкият краевед Асен Меджидиев в юбилейния брой е публикувал статията си „За критиката и критика”. Управителят на Дупнишката държавна болница д-р Боян Лекарски е публикувал статията „Обществено здравеопазване”. Изтъкнатият учител по география, картограф и читалищен деец Стефан Гавазов е публикувал своя статия. Дългогодишният туристически и читалищен деец Васил Фролошки е публикувал статията „Вестник „Светлина” и туристическа Дупница”. Изтъкнатият педагог Александър Цанев (директор на Учителския институт в гр. Дупница от 1941 до 1944 г.) е публикувал статията „Българска просвета”. Юбилейният брой на в-к „Светлина” е зачетен и от големия български писател и читалищен деец Стилиян Чилингиров. Командирът на Седма пехотна Рилска дивизия от 1931 до 1934 г., ген. Димитър Настев, е публикувал своя статия на военна тематика. (Пак там.)

В юбилейния брой на в-к „Светлина” са публикували статии синовете на Владимир Пилев – Емил и Бебел. В рубриката „Нашият пантеон” в-к „Светлина” е отдал дължимото на своите починали сътрудници: проф. д-р Асен Златаров, д-р Иван Хр. Лабутов, Никола Додов, Иван Йончев от Търново, Никола Лазарков, Георги В. Бачев, Владимир Димитров от с. Бобошево, д-р Станислав Чомаков, Тодор Димчев, Христо Димчев, Анани Коканов и дългогодишния словослагател Кирил Иванов Янев. Неговото дело като словослагателка при печатница „Братя Пилеви” е продължила Невена Илиева Чинова.

Възпоменателен сборник от 1936 г. на читалището

Владимир и Андон Пилеви са имали печатница, наречена „Братя Пилеви”. През лятото на 1936 г. те са я модернизирали и са я превърнали в най-модерната печатна база на Югозападна България. Освен в-к „Светлина” те са издали: Възпоменателен сборник на читалище „Зора” през 1936 г.; „Дупница – летовища, стопанство, култура”, м. юли 1937 г.; две книги на Асен Меджидиев и др. Около четвърт век Владимир Пилев е изявен читалищен деятел. Още първият брой на в-к „Светлина” отразява проблемите на дупнишкото читалище „Напредък” и се превръща в негова трибуна. Вестникът е отразявал изявите на читалището, апелирал е за дарения за построяването на сграда и е публикувал имената на читалищните дарители и дарените суми. В-к „Светлина” на практика се превръща в летописец на читалище „Напредък“ в гр. Дупница. Сътрудниците на вестника са били изявени читалищни деятели. От 30.05.1928 г. Владимир Пилев е избиран многократно за член на Контролния съвет на читалището и е работил всеотдайно за просперитета му. През лятото на 1942 г. Владимир Пилев е посетил много градове и села от новоприсъединените земи от Вардарска Македония към Майката-Отечество. В няколко поредни броя на в-к „Светлина” от м. юли, август и септември 1942 г. той е отразил впечатленията си от македонските българи. Определено можем да кажем, че по време на второто българско управление във Вардарска Македония от 19.04.1941 до 09.09.1944 г. е имало истинско възраждане на българщината в Скопска и Битолска област. Македонските българи са се чувствали духовно свързани с Майка България по време на сръбското управление от 1920 до 1941 г. За родолюбивата му и патриотична дейност като редактор-стопанин на в-к „Светлина” Владимир Пилев е удостоен с парична награда от 3000 лв. през 1942 г. от Дирекцията на Националната пропаганда в гр. София, създадена на 06.04.1941 г. (Пак там и бр. 26 и 27 от 19.07.1936 г. и по изследвания на Иван Хаджийски.)

Интерес предизвиква и статията в бр. 4 на вестник „Светлина“ от 07.01.1921 г. за тържественото посрещане и изпращане от дупничани на тленните останки на великия българолюбец Джеймс Баучер. Траурната процесия се е състояла около обяд на 4 януари, кортежът е бил от две линейки и 4 леки коли, които са посрещнати в началото на града и на централния площад е проведен траурен митинг. Реч за големите заслуги на Джеймс Баучер към България е произнесъл видният адвокат и читалищен деец Андон Кавдански. Опелото е извършено от дупнишките свещеници, а тленните останки на Джеймс Баучер са погребани в горичката вляво от входа на Рилския манастир.

Голям интерес представлява и статията, публикувана в бр. 5 на вестника от 14.01.1921 г. за състоянието на училищата в Дупнишка околия. По това време в незадоволително състояние са били следните 28 селски училища: Ресилово, Горна баня (Сапарева баня), Крайници, Големо село, Бобов дол, Мала Фуча, Коркина (с. Габрешево), Долна Козница, Мърводол, Блато, Пастух, Висока могила, Блажиево, Грамаде, Сопово, Доброво, Бозовая, Боровец, Крумово, Мали Върбовник, Мурсалево, Смочево, Стоб, Пороминово и Падала. В няколко броя на вестника е даван отчет за дарените суми от дупничани за построяване на хижа „Скакавица“.

На 24.03.1945 г. Втори състав на Народния съд в гр. Дупница е осъдил Владимир Иванов Пилев и Петър Иванов Гьозлиев (22.05.1890 с. Горни порой, Серско – 17.12.1966 г. гр. Дупница) на по 5 години строг тъмничен затвор, глоба от 100 000 лв., 10 години лишаване от граждански права и конфискация на една трета от цялото имущество. Историческата истина повелява да кажа, че в-к „Светлина” през периода 1941-1944 г. е отразявал събитията в духа на провежданата военновременна политика по това време от управляващите. На практика са нарушени редица разпоредби от Търновската конституция. Държавна сигурност (създадена през 1907 г.) редовно е контролирала съдържанието на в-к „Светлина” и през деветте месеца на 1944 г. няколко броя са спрени от печат. Последният брой на вестника излиза на 16 септември 1944 г. в  отечественофронтовски дух. Общо от в-к „Светлина” са публикувани 1002 броя, представляват библиографска рядкост и от него можем да черпим верни сведения за живота по това време в гр. Дупница и околията. Неговите редактори са осъдени незаслужено и са изтърпели присъди до 09.09.1947 г. в Кюстендилския окръжен затвор. Носили са клеймото на глашатаи на монархо-фашистката власт до 09.09.1944 г. С Решение на Върховния съд от 12.08.1996 г. всички неправомерно осъдени от Народния съд през 1945 г. са реабилитирани. С Постановление на Министерския съвет от м. април 1990 г. и други последващи разпоредби всички осъдени и убити без съд и присъди по политически причини за дейност до 09.09.1944 г. бяха обезщетени. (Архив на МВР, НС, дело № 464, л. 15-16 и 36 и по изследвания на Иван Хаджийски.)

Дълбоко съм признателен на Централната читалищна библиотека при дупнишкото читалище „Зора 1858“ и на Историческия музей за съхраняваните броеве на вестник „Светлина“. Определено можем да кажем, че вестникът е изиграл своята роля и носи изключително ценна информация за времето, през което е излизал.

Гл.ас. Иван Хаджийски, краевед-изследовател