В Брезник си разправят гонетке, не обичат пýряци, а за баница им е трябва расук

През последните години се засилва интересът към традиционните български песни, танци, обичаи и занаяти. Млади хора започват да търсят корените си, почти изгубени поради стремежа на няколко предходни поколения да изглеждат граждани и да загърбят фолклора си, който асоциираха със селото. А има места, където словесният фолклор никога не е бил обезценяван и местните хора се гордеят с него, пише Trud News.

„Само на 50 километра от София и на 20 километра от Перник се намира един от най-старите градове на страната ни, за който жителите му с гордост казват, че от самото му създаване през Х век (според летописния апокриф от XI в.  “Сказание на пророк Исайя как бе възнесен от ангел на седмото небе”, което е и първото споменаване на града в изворите), неговото име никога не е променяно – Брезник“, разказва Гергана Пожарски, езиковед и писател, която работи в региона.

Градът е център на Горно Граово. Граовският говор се пази, записва и предава на младите. Автентичните обичаи също.

„В Брезник си разправят гонетке (приказки), не обичат пýряци (мързеливци), а за истинска баница им е нужен расук (точилка)“, споделя Гергана Пожарски.

„Че чекаме да минусировичкарите“ (Ще чакаме да минат сурвакарите), казват тук на Васильовден по стар стил (14 януари), когато сурвакари с маски и ликове палят огньове и обикалят по селата, за да гонят лошото и да призовават здраве и берекет. За младите е чест да бъдат приети в сурвакарска дружина.

На Прочка (Сирни Заговезни) се въртят орятници – чаталести пръчки с насмолена и запалена слама и се прескачат огньове. Пак на центъра на града.

През последния уикенд на юни се отбелязва съборът на Брезник, който от векове е обвързан с празнуването на Видовден. Ако за останалата част на страната ни Видовден е само метафора за възмездието, то в Брезник е най-големият празник. В продължение на два дни центърът на града е затворен за автомобили и главната улица се превръща в място за веселба. Местните фолклорни състави представят богата програма, а населението на града се удвоява и утроява.

„Фестивалът на детското творчество „Видовденчета“, провеждащ се през последните години на хълма Бърдото над града, също е свързан с обредността на Видовден и целѝ тази богата традиция да намери приемственост сред младото поколение“, продължава разказа си Гергана Пожарски.

С хълма Бърдото над Брезник е свързана и другата гордост на брезничани – желязната вода, извираща от него. „Минерална вода с уникален за България състав, помагаща при желязо-дефицитни, стомашно-чревни, кожни и обменни проблеми, която в продължение на много години е била причината на Брезник да се гледа като на курортен град. През 1907 година градът е получил специална грамота и златен медал на световното изложение във Великобритания, а водата се е бутилирала за вътрешния и външния пазар. За съжаление, след проучванията и стартирането на златна мина на Бърдото преди няколко години, дебитът на желязната вода намалява и в нея биват открити замърсявания с арсен, което я прави негодна за редовна консумация“, обяснява Гергана Пожарски.

„И все пак, най-голямото богатство на Брезник си остават неговите хора. През 2010 г. една от най-колоритните брезничанки, разкавачката и пазителка на автентичния граовски говор Лидия Добревска, или както я помнят – баба Лида, е обявена за живо човешко съкровище на ЮНЕСКО. Тя е носител на множество отличия от фолклорни фестивали и конкурси и автор на книгата  „Ех, години, години“. През 2015 година Лидия Добревска си отиде от този свят на 90-годишна възраст, но автентичният говор и свежият хумор на граовци продължават да живеят благодарение на работата на местни краеведи и езиковеди като Емилия Максимова и Светла Панталеева“, разказва Гергана Пожарски.

И за онагледяване на този говор, ще завършим с думите на Дуднялото от последната книга на Емилия Максимова „Баба ми, вражалицата“, а ако вие искате да чуете как звучи това колоритно слово, разходете се до Брезник.

„- Граòво че га има, òти граовци нѝкигаш не се предаваю. Бòру се, надвѝваю и караюкарỳцуту на животът садè напред!“